Книга | "Технофеодализъм" на Янис Варуфакис
Цифровите технологии са предпоставка за възникването на нов тип феодални владения и "облачен капитал", смята гръцкият икономист и политик
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Чудно дали ако Карл Маркс беше жив днес, щеше да е доволен. Янис Варуфакис, чиито бунтарски леви идеи го изстреляха в орбитата на знаменитост след краткия му престой като финансов министър на Гърция, следва неговите теории, за да отговори на друг свой учител. В зората на интернет баща му пита: "След като компютрите са свързани, това ще направи ли катурването на капитализма невъзможно? Или най-накрая ще разкрие Ахилесовата му пета?"
Резултат от задочния диалог е последната книга на Варуфакис "Технофеодализъм: Какво уби капитализма"*. Проза, която изненадва, но и разочарова: разкрива гледка към антиутопичен пейзаж. Коментаторът на Financial Times Мартин Улф я посочва сред важните книги на 2023 г. Може би защото подканя към размисъл. Освен като марксист Варуфакис се определя и като либертарианец: вярва в свободата от принуди.
Метаморфозите за капитализма са като маскировката за хамелеона - същност и защитен механизъм, четем в "Технофеодализъм". Поредната промяна идва, когато рекламистите превръщат емоциите в продукт през 60-те години на ХХ век. Вече се произвеждат желания, а към преживяването се прикрепя разменна стойност, цена. Тук срещаме Дон Дрейпър от тв сериала "Момчетата от Медисън авеню", който обяснява на Пеги Олсън замисъла зад рекламата на шоколада "Хършис": "Вие сте продуктът. Вие, които чувствате нещо."
После разказът скача напред-назад из времето. Изплита история, която поради забързания тон и липсата на обяснения за не-икономисти, звучи като конспирация. По-важните нишки? "Новата сделка" съживява икономиката на САЩ след Голямата депресия на ХХ вeк, но поражда и зависимости между индустриален капитал и държава, известни като "техноструктура". Споразумението от Бретън - Уудс след Втората световна война фиксира световните валути към долара, поддържан от златния резерв на САЩ с няколко цели: осигурява стабилност за следвоенния подем в Европа и Япония, но разпростира и модела на "техноструктурата".
Стигаме до "шоковата" отмяна на златния стандарт през 1971 г., отвързала валутните курсове и с отпадането на контрола върху движението на капитали, отприщила лудешкото надмощие на финансовия капитал над индустриалния. Всесилният Минотавър излиза от гръцката митология, за да владее света до финансовия крах на 2008 г. Вместо човешки жертвоприношения той изсмуква печалбите на голяма част от света към Уолстрийт, за да ги "рециклира" в потребление. Но и неговият край ще дойде, повален от алчността на банкерите. Минотавърът ще ни завещае всевъзможни драми, отбелязва Варуфакис - неравенство, монополи на Големия бизнес, разядена демокрация.
С тези разклатени чувства се отправяме към новото време. Но там за разлика от "Комунистическия манифест" на Маркс и Енгелс не обединеният пролетариат или някакви прогресивни леви сили ще изтикат капитализма, а негови гробокопачи са облачните капиталисти. Те ни потапят в екосистемата на една по-назадничава форма на производствени отношения - "феодализъм", заменяйки печалбата с рента, а пазарът с платформи, функциониращи като феодални владения.
Дон Дрейпър превръща "душите ни в стока". Но ни оставя избор. Облачният капиталист, коментира Варуфакис, за разлика от "старомодния капиталист", притежава дигиталната ни идентичност. Притежава и алгоритъма: "средство за производство", модифициращо поведението ни. Всички ние, крепостниците, учим алгоритъма да ни обучава. Работим безплатно на "феодалното владение", трупайки капитал. Властта над вниманието и труда ни, изкристализирали в облачния капитал, позволяват на облачния капиталист да събира облачна рента от васалните капиталисти.
Те все още се занимават със "скучното" производство на стоки като коли, шоколади, обувки, подчинени на феодалното владение, заради достъпа до пазари. Имаме и облачен пролетариат. За разлика от крепостника неговият труд се заплаща, но ефективността му - изчислявана от алгоритъма спрямо оптимални стойности - трябва да расте към небесата. Алгоритъмът е мениджър, наблюдаващ и мотивиращ пролетариата.
Открехнахме ли врата към кризи? Стагнация? Капитализмът ще съжителства с технофеодализма, пише Варуфакис. Но маржовете на печалба ще линеят, заедно с тях инвестиции, работни места, доходи, покупателна способност и целокупно търсене в икономиката, изсмукани от рентата. Докато капиталистът инвестира печалбата си в стоки с цел още печалба, феодалът събира доход от васалите за достъп до негова собственост и има интерес да инвестира не в създаването на блага, а само в контрола, извличащ рента. Заради "рентиерството" на технофеодалите, Варуфакис очаква, централните банки пак да печатат пари, замествайки хилавите инвестиции, за да спасят икономическия подем.
Да, Маркс няма да е доволен от съдбата на капитализма, смята авторът на "Технофеодализъм", но и Адам Смит би се разплакал: невидимата ръка на пазара загуби сила. Предстои да видим дали мрачните предсказания на либертарианеца марксист се сбъдват.
*Technofeudalism: What Killed Capitalism, Yanis Varoufakis, 2023, Penguin Random House UK. "Технофеодализъм" излезе на български с логото на "Изток-Запад", преводът от английски е на Александър Феодоров
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.