Защо расте напрежението в Македония

Чисти няма

Според Бечев факторите, които ръководят протестите, са както натрупаното недоволство от управлението на Груевски, така и зараждащата се гражданска инициативност, която не иска страната да продължи да буксува, както всъщност става от 2008 г. насам. "Македония изпада във все по-сериозна външна изолация - блокираното кандидатстване за членство в ЕС, проблемите с Косово, Албания и Гърция. Протестът е кулминация на напрежение, трупано от 2011 г. насам, което е избухвало на няколко пъти", казва Бечев. Според  Стефан Ралчев от Института за регионални и международни изследвания в София "това, което наблюдаваме от два дни, е естествен процес на интензификация. Знаем, че протести текат под една или друга форма от по-отдавна, например студентските протести против закона за висшето образование, започнали през декември 2014 г.".

Според македонския разследващ журналист Горан Лефков и двете страни имат своите кирливи ризи. От едната страна е управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ, която е обвинявана в твърде много грехове, включително назначаването на лица като Сашо Миялков, братовчед на Груевски, за директор на местния еквивалент на ДАНС. "В сравнение с Миялков вашият Делян Пеевски е гола вода", казва Лефков.  Рекети по границата, контрол над контрабандата на наркотици - това са само част от обвиненията към премиерския братовчед, който съумява да комбинира държавната служба с инвестиции в недвижимо имущество за милиони евро в Чехия, както разкрива общо разследване на чешки и македонски медии.

Бечев отбелязва, че социалдемократите имат своята част от вината за състоянието на Македония днес. "Неслучайно Груевски плаши избирателите с връщането на Бранко Цървенковски", казва той. Според него милиционерщината в държавата се корени още в югославския репресивен апарат, който бе поддържан и използван от бившият премиер Цървенковски, а Груевски просто е усъвършенствал схемата за контрол над всички аспекти от властта.

Всяка прилика с други държави е случайна

Според Лефков схемата е едновременно многопластова и проста и се състои от четири елемента. Първият е разгръщането на държавната администрация и в частност на полицията. В последните девет години лидерът на ВМРО-ДПМНЕ консолидира управлението си, като масово назначава държавни служители - според анализ на немската фондация "Бертелсман" за шест години, от 2006 г. до 2012 г., от 90 хил. души те стават 150 хил. Според Лефков това са 150 хил. сигурни гласа в полза на управляващата партия, защото в бюрокрацията съществува желязна система за вътрешен контрол. А в страна, където официалната безработица е около 30%, никой не иска да рискува сигурната си работа. Полицейският контингент, които стои зад Груевски, пък получава заплати, сравними с докторските, казва Лефков.

Чрез увеличаването на пенсиите и социалните придобивки Груевски печели на своя страна пенсионерите и социално слабите - пенсиите в страната достигат до 60% от средната заплата, а възрастните хора получават какви ли не социални придобивки, включително безплатни балнеоложки лечения. Към 2014 г. това са още поне 260 хил. гласа в негова полза.

Третият елемент са субсидиите за фермерите - от 115 млн. евро през 2011 г. през тази правителството е планирало да раздаде 150 млн. евро. Последният елемент, но не и по важност, е контролът над медиите - поради липса на пари за реклама огромна част от медиите са директно субсидирани от държавата. По тази причина страната е на 123-то място от 180 страни в индекса за свобода на медиите на организацията "Репортери без граници" за 2015 г.

В създалата се ситуация и особено след като  партия ДОМ ("Демократическа промяна за Македония") обяви, че напуска коалицията с ВМРО-ДПМНЕ, е малко вероятно да последва вътрешноправителствена реформа. Но дали зад оттеглянето на подкрепата не се крие пореден опит на Груевски да предизвика предсрочни избори и да пресече силата на гражданските инициативи още в зародиш? "За него винаги стои вариантът да разпусне мнозинството и да предизвика предсрочни избори, без да изгуби кой знае колко от подкрепата си. Правил го е вече три пъти", казва Стефан Ралчев.

Според анализаторите няма как да има реформи без външен натиск от страна на ЕС. "Топката в момента е в Брюксел, защото, типично за региона, мотивацията за реформи няма да дойде отвътре. И двете страни ще говорят за реформи, но реално ще се мисли само как да овладеят властта", казва Бечев. Груевски досега идеално се е справял с това да черпи дивиденти от изолацията, в която страната е поставена. Проблемът му в дългосрочен план е, че никоя голяма страна съседка няма сериозни интереси в Македония. Единственото, което той печели от спекулациите за "външно влияние" и големи проекти, насочени към страната, е медийно внимание чрез контролираните от правителството медии.

Трудно може да се очаква, че протестите, дори да достигнат до целта си и да свалят правителството на Груевски, ще доведат до мигновени резултати. Въпреки че усеща зараждащия се дух на гражданското общество, Стефан Ралчев не смята, че "градските" протести ще отекнат из страната и ще създадат предпоставки за значителна промяна. "Не бива да забравяме, че подобно на протестите в България през лятото на 2013 г., сегашните протести в Македония са предимно градско явление - протестират Скопие, Битоля, Прилеп. Голяма част от поддръжниците на ВМРО-ДПМНЕ обаче са от по-малките населени места и за тях протестите са далечно явление. Въпреки това като цяло неодобрението към Груевски и ВМРО-ДПМНЕ е осезаемо по-високо сега", казва той. Горан Лефков отива още по-далеч: "Груевски ще бъде свален само с багер - по сценария "Милошевич". Няма да се даде иначе."