Еквадор: Пътешествие до Центъра на света
Какво се крие за хълма Санта Ана и какво трябва да видим в Куенка и Кито
Здравко Григоров
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Пътували сме много из Централна и Южна Америка и сме леко пренебрежителни към вечните предупреждения за опасността в региона. Все пак имахме едно наум, след като два пъти се бяха опитали да изтеглят пари от картата, с която бяхме резервирали хотела в Гуаякил. Но пътешествениците знаят, че трябва да си имат една карта с малка сума, с която само да резервират нощувките през различните онлайн платформи.
В полунощ излетяхме от Мадрид и след изцяло нощен 12-часов полет в 4 сутринта кацнахме в най-оживения град на Еквадор - Гуаякил.
Градът беше отправна точка към обиколката из Еквадор затова решихме, че един ден из т.нар. финансов център на страната е достатъчен. Задължителен беше само паркът с игуаните в центъра. Седиш си спокойно на пейка (наистина спокойно, защото паркът е ограден и наоколо обикалят полицаи с автомати) и си съзерцаваш големите зелени гущери, които дремят или бавно пълзят из зелените площи и магнолиите над главата ти.
Хълмът на Санта Ана е другото място, което всеки чужденец в града трябва да види. И не само да види, но да изкачи. Виждаме прекрасно изрисувани с графити стъпала и бавно започваме да ги изкачваме, но след малко идва тийнейджър и на развален английски ни казва да се връщаме, защото горе ще ни причакат местни и ще ни оберат. Обяснява ни, че има друго стълбище, което е за туристите, тук не ни е мястото. Споглеждаме се, но все пак решаваме да го послушаме и се връщаме на пътя. На 50 метра наистина има друго стълбище, всяко стъпало е номерирано, а на всяка двайста стълбичка стои полицай. Без съмнение - туристическото стълбище. Изкачваш 444 стъпала и пред теб се разкрива шеметна гледка, а ако искаш да си още малко по-високо, може да покориш и стълбището на синьо-белия фар, който гордо се извисява на хълма.
Голямата атракция за местните е крайбрежният булевард "Малекон". Дълга над 2 километра ивица, по която освен безброй ресторанти и атракциони виждаш и красиви исторически сгради, сред които Академията по изкуства и Градския съвет, както и добре оформени зелени пространства.
Един ден в Гуаякил ни беше достатъчен, затова рано на следващата сутрин потеглихме към Куенка. Преди да се отправим към чудовищната по размери автогара (няколко етажа с множество магазини и ресторанти), решихме да хапнем в един от гаражите по пътя, където симпатични възрастни жени приготвят всякакви сандвичи с подръчни материали. Със семплия ни испански си поискахме омлет, а жената бързо изпрати съпруга си до магазина, за да купи яйца, и набързо изпълни желанието ни.
На гарата питаме откъде да си вземе билети за Куенка и ни казват, че гишето е номер 51. Поглеждаме най-близкото до нас - 146. Доста има да обиколим, докато стигнем до посоченото. Купуваме си билетите и виждаме, че автобусът ни тръгва в 08:10, а в момента часът е 08:06. Събираме очите на всички местни с бърз спринт по ескалаторите, където никой не прави и крачка, за да компенсира бавното темпо на машината, и минута преди автобусът да потегли, сме на местата си.
Пътят се вие нагоре, а погледите ни са приковани от огромните пропасти под нас. В един момент решаваме да пием вода, а бутилката шумно "бомбира" при отваряне. Поглеждаме на каква височина сме - 4600 метра. Ясно защо облаците вече са под нас.
Куенка е на височина 2500 м, градът е част от Световното наследство на ЮНЕСКО и изобилства от отлично запазени архитектурни бижута. През вековете градът е управляван от канярите, инките и испанските завоеватели, като според запазени артефакти мястото е съществувало още от 8050 г пр. Хр. Разноцветните колониални сгради се допълват от колорита на местните жени, които ходят бавно из улиците и площадите в традиционни носии и широкополи сламени шапки. Над всички архитектурни шедьоври се издига Новата катедрала, чиито синьо-бели куполи се виждат отдалеч.
При построяването на храма архитектът допуска грешка и се оказва, че ако достроят фасадните кули, конструкцията няма да издържи, затова преждевременно са ги "отрязали". Алабастър и розов мрамор красят стените и пода на катедралата, която може да побере 10 000 поклонници.
Нашата лична находка в Куенка беше сладоледът с настърган кашкавал. Убийствено добра комбинация - фунийка с две топки сладолед, върху които продавачът започва да стърже кашкавал.
В автобуса от Куенка до Кито имахме много смешна ситуация. Качи се един господин и започна да пръска с дезинфектант ръцете на всички. След това обясняваше нещо за пътя, настаняваше пътниците и ние решихме, че е стюард. С усмивка мина втори път през седалките и раздаде опаковани шоколадови бонбони на всички. Със задоволство погълнах два бонбона и си казах: "Брей, колко са любезни тия хора!" След малко човекът се провикна: "Петте бонбона струват един долар!" Оказа се, че е "много любезен" търговец. Още няколко такива се качиха по пътя, но вече знаехме сценария.
Кито е втората най-висока столица в света, разположена на 2850 м в Андите. Градът е първият обект, обявен в списъка на ЮНЕСКО през 1978 г. На площ от 320 хектара има 130 исторически забележителности, сред които десетки църкви, колониални сгради и изключително добре запазени площади, като високо над всички се издига Базилика Дел Вото Насионал - най-голямата неоготическа базилика в Южна и Северна Америка. Първият камък е положен през 1892 г., през 1985 храмът получава благословията на папа Йоан-Павел II, а от 1988 г. приема вярващи, като и до ден днешен сградата не е довършена, а местните вярват, че в деня, в който базиликата придобие завършен вид, светът ще свърши.
От висините на базиликата се спуснахме сред ниските къщички на местните извън историческия център в търсене на нещо за хапване. Нямаше много отворени заведения, затова се загледахме в един осветен гараж, където на огън къкреше огромен казан. Мъж и жена нещо си говореха на една маса и нашето любопитство предизвика тяхното и ни поканиха да седнем. Жената веднага отвори казана и ни сипа по една огромна купа супа мондонго. Много любопитно ястие, което е на основата на телешко шкембе, гарнирано с чушки, юка, зеле, моркови и всякакви други зеленчуци и за разкош кочанче царевица и телешко копито. Вместо хляб или ориз ни предложиха по една купичка с пуканки (още няколко пъти по време на пътуването получавахме пуканки към основното). Жената силно се впечатли как си изядохме купите и веднага поднесе черпака за още, но ние с усмивка отказахме и се разплатихме с 5 долара, които бяха с два отгоре от поисканите три. И за пореден път се убедихме, че се чувстваме по-добре при местните, отколкото в заведенията за туристи. Между другото официалната валута в Еквадор е щатският долар.
Когато си в Кито, няма как да не отидеш до т.нар.Център на света, който се намира на 26 километра от столицата. Решихме да се транспортираме с маршрутки и след два неуспешни опита успяхме да се качим на правилното микробусче и срещу 40 цента след около час бяхме на мечтаната дестинация - Mitad del Mundo.
Туристическата индустрия работи на максимални обороти в комплекса, който освен линията, която разделя Северното и Южното полукълбо, съдържа куп бутафорни музеи, много магазинчета за сувенири, ресторанти и красиво аранжирани градинки и алеи.
След като стигнахме до Центъра на света, беше време да хванем самолета до "рая на Земята", както Дарвин определя Галапагоските острови
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.