БАЗА данни
Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Годишната изложба с номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА е добър ориентир за това какво вълнува младите български художници.
Селекцията, показана под жълтеникавата светлина на Софийската градска художествена галерия, включва автори, които са добре познати на редовните посетители на изложби в града, но и няколко по-нови имена: Александър Александров, работещата между Германия и България Венета Андрова, Милена Георгиева, неотдавна направилата първа самостоятелна изложба Невена Екимова, Мария Налбантова, позната и като илюстраторка, Радостин Седевчев, който участва с три различни по концепция и емоционален заряд творби, Севда Семер и обявеният за победител Вълко Чобанов, който с видеата си отправя (себе)ироничен поглед към съвремието.
Авторите са родени между средата на 80-те и началото на 90-те години, което допринася за сходните теми на проектите им, въпреки различните техники и похвати, с които си служат: изправяне пред скрити травми, детството и израстването на фона на бързо променящото се настояще, поглед към личната и общата историята от нетипични ъгли, отношенията между човека и природата, липсващите диалози в обществото. Всичко това, (за добро или лошо) без намек за локалност, а с поглед, смело отправен към глобалните проблеми.
По технически най-интересен начин тези въпроси присъстват при видеоарта на Венета Андрова, чиято работа е редовно показвана в Берлин, а това лято стигна до Electronic Language International Festival в Сао Пауло. Темите намират директно отражение в инсталационните творби "Песента за жената" и "Има нещо, за което трябва да поговорим" на Милена Георгиева, вдъхновена от феминистката вълна на 60-те години и най-ранните фази на електронната музика. В нейния ъгъл от пространство има и тетрадка, в която всяка жена може да напише как е била наричана (ако сте любопитни - сред споделените до момента са "елф", "кръвопийца" и "мъж", а някои вписват комплиментите, които чуват, вместо обидите). Процесът на постоянно преоткриване и пренаписване на миналото намира израз в "Многократна употреба" на Мария Налбантова.
"Може би някой ден паметта ще се отвори като магическа кутия и ще излезе версия на истината", казва Севда Семер в аудиочастта от творбата й "Кои сме били". Експозицията в СГХГ подсказва, че отварянето вече е започнало, а съвременните художници в страната са все по-директни в посланията си.
Изложбата с номинираните за наградата БАЗА продължава до 18 август.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.