Гневни зелени очи

През декември 1984 г. американският фотожурналист Стив Маккъри снима дванадесетгодишно афганистанско момиче в бежански лагер в Пакистан. Публикуван на корицата на сп. "Нешънъл джиографик" през юни 1985 г., портретът се превръща в една от най-известните фотографии на ХХ век, в символ на драматичната съдба на бежанците и в безспорно най-важната фотография в продължаващата и до днес кариера на Стив Маккъри. "Благодарен съм, че тази фотография е високо ценена от хората, но още повече ме радва фактът, че самата тя я хареса. Тя излъчва "достойнството, силата и издръжливостта на афганистанския народ", казва Стив Маккъри на откриването на своята изложба Icons в Мадрид (в залата на Coam до 13 февруари).

Афганистанката Шарбат Гула, заснета от Маккъри през декември 1984 г. в бежански лагер в Пакистан. Снимката излиза на корицата на сп. "Нешънъл джиографик" и оттогава е едно от най-разпознаваемите изображения на XX век Източник: ©Steve McCurry Преглед на оригинала

Над сто широкоформатни фотографии в една от най-пълните и богати ретроспективни изложби на Маккъри проследяват четиридесет години пътувания през Афганистан, Индия, Югоизточна Азия, Африка, Бразилия, Италия в ролята му на един от водещите фотожурналисти с десетки корици на списания, над десет книги и изложби в цял свят. Според куратора на изложбата Биба Джакети "снимките му са начин за интерпретиране на съвремието". В изложбата са включени видеоматериали за пътуванията и работата на фотографа, както и обяснения от самия Маккъри за това къде и как са направени снимките. Показани са и последните му по-интимни и лични проекти, на които се е посветил през последните години. Снимал е големи международни конфликти, изчезващи култури, древни традиции и съвременни общества, като винаги запазва силно характерния си стил, с който става известен в началото на творческия си път. За портретите на хора в близък план, водещият подход белязал цялата му кариера, Маккъри винаги иска съгласието на хората и им обяснява проекта си, тъй като вярва, че те "имат право да не бъдат снимани".

Йордания Източник: ©Steve McCurry

"Често ме питат дали още работя, а истината е, че го правя повече от когато и да било. Самото пътуване и изследване в дълбочина на различни култури ми доставя безкрайна радост и енергия", казва Стив Маккъри. При друго от посещенията си в Мадрид, през 2019 г. за откриването на двадесет и петата галерия Leica в света (той е носител на първата награда Leica Hall of Fame през 2011 г.), Маккъри споделя, че в голяма степен неочакваната глобална известност на корицата с "афганистанското момиче" превръща въпроса за нейната идентичност в неделима част от почти всеки разговор. Провокиран от терористичните атентати от 11 септември, през януари 2002 г. с помощта на екип от "Нешънъл джиографик" Маккъри се връща в Пакистан с надеждата да открие жената зад иконичния образ.

Седемнадесет години по-рано се озовава пак там, в бежански лагер за афганистанци, принудени да напуснат родината си, разтърсвана от гражданската война между просъветското правителство и подкрепяните от Запада муджахидини. В тамошното училище получава съгласие и от 12-годишното зеленооко момиче, което гледа в камерата с едновременно гневен, тъжен и предизвикателен поглед. При завръщането си през 2002 г. екипът все пак успява да открие и потвърди идентичността на Шарбат Гула. Няколко независими изследователски екипа, включително и чрез сравнение на ириса на очите, потвърждават, че става въпрос за същия човек. Маккъри открива жена, белязана от "натиска на живота като сирак и бежанка". През всичките години Гула никога не е била снимана отново и няма никаква представа за глобалното въздействие на своя портрет. С историята за своето "откриване" тя отново се появява на корицата на "Нешънъл джиографик" през април 2002 г.

Кашмир Източник: ©Steve McCurry Преглед на оригинала