Театър | "Това не го казвай!"
Захари Бахаров и Теодора Духовникова в една комедия за културните войни
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Спектакълът "Това не го казвай!" е от тези, за които билетите свършват бързо. В София той се играе на нетипично място - кино "Люмиер" в НДК, но може да се гледа и в други градове. Той пътува лесно и атмосферата, която създаваq е като на рок концерт. По пиеса действието се развива предимно в дома на една семейна двойка на средна възраст, но на сцената няма нито стаи, нито врати. Виждат се големи прожектори, висящи тонколони и много, различни по големина и форма твърди, черни куфари, като онези, които при турне служат за пренасяне на кабели и инструменти. Докато публиката жужи и сяда по местата си, във въздуха пулсира приятен ембиънт, подгряващ появата на хедлайнерите - обичаните актьори Захари Бахаров и Теодора Духовникова.
Пиесата, която двамата представят, е съвсем нова и вече нашумяла комедия. Премиерата е през 2021 г. в Париж и е номинирана за три от най-престижните френски театрални награди "Молиер", включително и за най-добра комедия. Авторка е актрисата и режисьорка Саломе Льолуш, известна и с това, че е дъщеря на знаменития кинорежисьор Клод Льолуш. В "Това не го казвай!" тя по остроумен и находчив начин разиграва върху театралната сцена новите конфликти, разделящи хората в съвременното западно общество.
Под формата на "сцени от един семеен живот", в която двама съпрузи взаимно се предизвикват за всичко, за което е позволено и забранено да се говори, комедията като в чеклист поставя чавка на всички популярни теми, които ежедневно се надигат в публичното пространство и водят до нови сблъсъци и нетърпимост: радикализмът отляво и отдясно в политиката; зелената етика и климатичните промени; женските права, абортите и сексуалното насилие; старите и нови епидемии - ХИВ, ковид-19 и стигмите около тях; семейството и половете, половите идентичности и сексуалните ориентации - въобще спектърът от проблеми, който и на български език тромаво се опитва да се намести под силно оспорваната рубрика "джендър". Накратко казано, комедията на Льолуш нахлува директно и без заобикалки по всички фронтове на съвременните културни войни.
Двамата герои на Льолуш са нещо като по-улегнали версии на героите на Дънкан Макмилън в "Дишай". Те също са конкретни персонажи, всеки със своите особености и уникална, лична история, но паралелно с това са и обобщени проекции за съвременните мъж и жена - Той и Тя. Те не са точно "умните и красивите" като героите на Макмилън, но също носят аурата и самочувствието на градски елит, чийто спретнат и добре поддържан силует обаче прикрива комплекси на страх и несигурност.
Захари Бахаров и Теодора Духовникова влизат перфектно в техните кожи и не само ги пресъздават с особена убедителност, но успяват да наситят играта си с полемичния заряд, заложен първо от авторката и допълнително подсилен от режисьора Явор Гърдев, който променя френските реалии от текста на пиесата с български и прави така, че действието да прелее от сцената в залата. Макар диалогът да е сглобен от неща, които хората си казват само насаме, той често напуска своята интимна орбита. Актьорите се обръщат директно към публиката, влизат в нея, а понякога дори застават на толкова далечно разстояние един от друг - ту на сцената, ту в салона, че съкровеностите, които изричат, отекват мощно като през усилвател.
В интервю за БНТ Явор Гърдев признава, че рядко се обръща към комедията, тъй като само ефектът на смешното не му е достатъчен. Това е нещо, за което, аз поне, съжалявам. Явор Гърдев, може и да носи харизмата на сериозен интелектуалец, но за мен той се нарежда сред немногото български режисьори, които наистина имат чувство за хумор (който е гледал негови постановки като "Таня-Таня", "Старицата от Калкута" или "Чайка", както и филма му "Дзифт", надявам се, ще се съгласи). "Това не го казвай!" позволява не само на него, но и на актьорите, да разгърнат своя гъвкав комически рефлекс, където наблюдателността, точният усет за детайла и перфектното чувство за ритъм са от решаващо значение. Сила на добрата комедия е да създава безопасна зона за прекрачване на табута и безболезнен сблъсък на несъвместими гледни точки.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.