Неща

Маршрути | Деветашкото плато за напреднали

Пещери, езда и музика помагат да опознаем района, известен най-вече с Крушунските водопади

Венелина Величкова

PeteVoditel.com © Петя Петкова

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Посещавано главно от спелеолози и катерачи и само с една малка хижа допреди петнайсетина години, Деветашкото плато е едно от местата в България, които се развиха бързо благодарение на туризма. В момента в деветте му села има над 50 къщи за гости, а в района на популярните забележителности Крушунски водопади, Деветашка пещера и Къкринско ханче разминаването с шумните тълпи в почивни дни е трудна работа. Това, което обаче малко хора знаят, е че отвъд тези три места Деветашкото плато продължава, изненадва с още красоти и предлага интересни начини да бъде опознато.

Под земята

Деветашката пещера, макар и да е една от най-големите и красивите в България, съвсем не е единствената подземна природна забележителност на платото. По-слабо популярни, но въпреки това интересни за посещение са и пещерите Футьова, Стълбица и Гарваница. И трите са част от Деветашкото плато и са достъпни за любопитни туристи без специален опит в спелеологията.

Футьова пещера е може би най-посещаваната от трите. Тя се намира на около 3 километра на северозапад от село Кърпачево и може да бъде достигната и пеша след приятна разходка по черен път, а след това и по пътека, обозначени с табели. В пещерата се навлиза навътре под земята по дълъг и тесен коридор. Тя не е облагородена, няма осветление и затова е желателно любопитните да навлязат навътре, да си носят зареден челник или фенерче, както и ботуши или по-солидни туристически обувки. Характерно за Футьова е, че е една от пещерите, в които човек може да извърви немалко разстояние (общо 700 м) по сравнително лесен терен и без да има нужда от специални умения и екипировка. Въпреки нейната достъпност, е препоръчително да се потърсят услугите на местни водачи, които освен насоките за безопасно преминаване, могат да дадат и интересна информация за пещерата. Сред фактите, които са известни за нея, е, че в недрата ѝ са открити останки от праисторически живот. Друга важна информация за Футьова е, че тя, както повечето пещери, е обитавана от прилепи, които са защитени видове и не бива да бъдат безпокоени.

Отново със стълби, както подсказва и името ѝ, е пещера Стълбица. Тя също е на 3 километра от село Кърпачево, но в посока запад. Входът ѝ може да бъде достигнат пеша, с по-проходим автомобил, с колело или пък на кон. Стълбица започва като отвесна пещера и голямата галерия на входа ѝ има формата на обратна фуния с диаметър около 40 метра. След това мащабно начало със стълби, ремонтирани през 2010 г. от местните хора, пещерата продължава с по-тясно разклонение с дължина 145 метра и друго, което е затрупано и недостъпно. Желаещите да продължат нататък, могат да поемат по единственото възможно разклонение, за което обаче са нужни осветление и гумени или други ботуши. Услугите на местен водач също са за препоръчване.

Запазената марка на пещера Гарваница са стъпалата, които отвеждат към вътрешността ѝ. Тази подземна забележителност се намира на около 2 километра от село Горско Сливово, като може да се стигне с автомобил почти до входа ѝ. Пещерата е изцяло вертикална и е с внушителната дълбочина от около 60 метра. Към дъното ѝ се слиза по поредица от стръмни метални стълби, обезопасени с метални мрежи срещу падащи камъни. Името си е получила заради ята гарвани, за които се разказва, че са живеели при входа. Според друга местна история понякога, при по-продължителен и напоителен дъжд, пещерата буквално се запушва и огромният ѝ вход се превръща в дълбоко езеро. Интересен е и районът около пещерата. Тя е разположена сред обширни карстови поляни, по които могат да се срещнат редките за България лалугери и няколко вида птици, сред които и бели щъркели. Непосредствено до пещерата се намира бивша кариера, а близо до входа ѝ вече осем години се провежда фестивалът "Джаз под звездите на Деветашкото плато".

На кон

Да се носиш яхнал кон на фона на панорамна гледка към Стара планина, може да не изглежда като най-стандартната форма на почивка, но се оказва изненадващо подходяща за Деветашкото плато. В село Кърпачево се помещава школа по езда, която работи с рядка българска порода - каракачанските коне. Изборът на порода не е случаен, според Росица Илиева и Васил Василев, за които това е семеен бизнес вече над 15 години. Те са се спрели на каракачанските коне, защото са изключително подходящи за начинаещи ездачи, дори за деца, тъй като са по-дребни от стандартните коне и не плашат с размерите си. Друга причина да са избрали именно тази порода е изразеният стаден инстинкт, който се оказва изключително подходящ при груповите обучения и разходки, защото животните спазват ясна йерархия и вървят едно след друго.

"Много ни помага и фактът, че когато конят е в стадо, той се чувства много по-спокоен. Благодарение на това качество на каракачанските коне можем да работим и с групи от напълно начинаещи и с деца", допълва Васил. Районът на Деветашкото плато, както подсказва и името му, е със сравнително равнинен релеф и се оказва изключително подходящо за обучения и конни преходи, независимо от степента на подготовка на хората. "Има изкачвания и слизания, но те не са предизвикателни. Като включим и гледката, ездата се превръща в туризъм, по време на който не само се наслаждаваш на общуването с коня и природата, но и се учиш и изграждаш като личност", казва Васил, който винаги предпочита свободните пространства пред манежа, на който хората имат склонност да се сковават и им става скучно.

Маршрутите за разходка, с които може да се опознае Деветашкото плато и да се навлезе в ездата, най-често са с продължителност 2-3 часа, а местата, които от школата препоръчват за посещение на кон, са пещерите Стълбица, Гарваница и Футьова, както и карстовото езеро Футьов дол. "Друго любимо наше място е езерце между селата Кърпачево и Агатово, в което в периода май - юни цъфтят красиви водни лилии", споделя Васил. Друга посока, в която двойката инструктори обича да води туристи, е от Кърпачево към местността Белото камъни.

Районът представлява просторна поляна край гората на 7 км северно от Кърпачево, на която е устроено място за пикник. За да покажат повече места на ездачите, които вече са натрупали опит, инструкторите препоръчват и по-дълги разходки, които съчетават няколко атракции. Такива маршрути могат да са с продължителност от 4-6 часа, като за наистина запалените по ездата има вариант и с неколкодневни преходи. "Съчетаваме обиколките с конете с точки като езерца, пещери. Но тук дори и само една обиколка около селото променя гледката много - от изглед към Дунавската равнина до гледки към Стара планина", допълва партньорката на Васил - Росица.

Независимо обаче дали са напълно начинаещи или напреднали ездачи, двойката инструктори смята, че всички хора се променят след общуването си с конете. Според Росица конят помага на човека да стане по-уверен не само в ездата, но и в отношенията си с другите хора. По думите ѝ чрез ездата човек осъзнава сам какво има нужда да отработи в себе си - страх, фобия, грубост, прибързаност. "Конете много помагат за тези процеси, защото отношението към коня е проекция на отношението ни към околните. Конете не търпят лицемерие и припряност, те са достатъчно искрени и макар и да не могат да говорят нашия език, използват умело езика на тялото и разпознават сигналите ни", допълва на база опита си Росица. Според Васил общуването с коня ни помага и да запълним липси или намалим излишъци в характера и в емоциите ни. Друго, на което учат хората чрез ездата, е да бъда водачи. В стадото има кон водач, но всеки ездач от своя страна трябва да бъде водач на своя кон. "Това е много важно в ездата, защото неувереността не се приема добре от конете", допълва Росица.

Чрез музиката

С музика, народна или пък джаз, но под открито небе, човек също може да открие нови преживявания, свързани с Деветашкото плато. Всяка година на 6 септември платото е домакин на фолклорен събор, в който участват не само състави от района, но и от близки и далечни краища на страната. Но най-мащабното събитие с вече осем издания е фестивалът "Джаз под звездите на Деветашкото плато". Той, както и фолклорният събор, се организират от местното сдружение "Деветашко плато".

Джаз фестивалът е знаково събитие за района и едно от първите, които извеждат този вид музика не само извън големия град, но и сред природата. Мястото за провеждането му - обширна поляна между две села, избират председателката на сдружение "Деветашко плато" Ива Таралежкова и тромпетистът и композитор Венцислав Благоев.

"И двамата много харесваме Гарваница, но, разбира се, тези неща не може да се случват вътре в пещери, за да не се наруши спокойствието на прилепите, затова решихме, че ще направим фестивала на една много красива поляна край пещерата, уверявайки се, че няма да им навредим", разказва Ива Таралежкова.

Въпросната поляна се намира между селата Кърпачево и Горско Сливово и на нея през последните години успяват да се съберат между хиляда и две хиляди души, привлечени от джаз музиката и комбинацията ѝ с природата и гледките в района. "Постепенно с всяка изминала година публиката се увеличава, което е много добре за местните общности и за местните предприемачи. По време на фестивала имаме 100% запълване на легловата база в района. Всички, които предлагат туристически услуги и някаква местна продукция, се възползват от събитието. Основна цел за нас обаче е популяризиране на Деветашкото плато чрез музиката. Използваме повода, за да говорим за красотата на района, за неговите забележителности, за това каква нестандартна и интересна туристическа дестинация е платото", разказва Таралежкова.

Деветото издание на фестивала "Джаз под звездите на Деветашкото плато" е от 30 юни до 2 юли 2023 и е с вход свободен. В програмата са включени серия от концерти, импровизации, джаз матине за деца и др. музикални формати, както и безплатни майсторски класове, които ще се проведат в получилата няколко награди за архитектура възстановена сграда на "Старата мелница" в с. Кърпачево.

Q&A

Ива Таралежкова, председател на сдружение "Деветашко плато":

Кои са препоръчваните от вас туристически обекти на Деветашкото плато?

Освен трите най-популярни обекта - Къкринското ханче, Деветашка пещера и Крушунски водопади, Деветашкото плато предлага още няколко чудесни места за посещение от туристи. Такива са например пещерите Футьова и Стълбица край село Кърпачево, пещера Гарваница, където правим фестивала "Джаз под звездите на Деветашкото плато", също и т.нар. Зелен водопад или водопад Зелена скала, който е разположен близо до Крушунските водопади, местността Белото камъни до село Агатово, крепостта Градът до село Крамолин и множество екопътеки и погледни места.

Как се промени интересът от страна на туристите към Деветашко плато през годините?

През 2007-2008 г., когато от сдружението започнахме първите срещи и разговори в района, на Деветашкото плато имаше за настаняване само една туристическа хижа близо до Крушунските водопади, която предлагаше 12 легла и това беше за целия район. Сега числата сочат съвсем друго и имаме над 750 легла в 54 регистрирани къщи за гости в района. Това е една много добра статистика. За тази огромна промяна активна роля имаха местните хора, но изключително полезна продължава да ни бъде и но днес помощта от страна на общините Летница, Севлиево и Ловеч, както и финансирането по проекти на фондация "Америка за България", която насърчава туризма в района по различни начини, подкрепя частично и джаз фестивала и други наши инициативи. Работим добре и с членовете на сдружението и с доброволци и заедно поддържаме много от забележителностите и туристическата им инфраструктура.

Кои са най-интересните начини човек да опознае Деветашкото плато?

Походите с коне за мен са едни от най-приказните преживявания на платото. Също така за любителите на пешеходния туризъм има много пътеки. Изключително удобно е и за велотуризъм, защото има приятни и леки подходи от едно място към друго, Това позволява да се отиде до една забележителност, да се продължи към друга и да се направи кръгов маршрут. Това наистина ни дава основание да кажем, че районът на Деветашкото плато е подходящ за всякаква аудитория - за любители на спорта, но и за любители на почивката. Можете да тръгнете на разходка за бране на билки и шипки или просто на фотосафари. Имаме двойка черни щъркели, които могат да се видят в района на Каньона, гнездящи скални орли, орхидеи и много други редки видове.

Кое лично за вас е най-емоционалното място в района?

Каньонът е прекрасен. Там направихме погледно място. Преди години между Кърпачево и Крушуна се намираше селското сметище и аз съм много щастлива, че заедно с местната общност и с помощта на Община Летница успяхме да го изчистим и да го превърнем в едно от най-красивите подобни места в района. С помощта на студенти по архитектура, с които правим учебни практики всяка година, изградихме една много нестандартна и интересна конструкция, която представлява рамка за снимки. Тя се намира точно на място на някогашното сметище и има изглед към самия каньон.