Киноревю: "Как се научих да летя" на Радивое Андрич

Филм за всички възрасти, държи те усмихнат, но и с тайна сълза. С оня балкански поетичен реализъм от времето на ранния Кустурица. По книгата Leto kada sam naučila da letim на популярната в Сърбия и Хърватия детска писателка Ясминка Петрович. Завръщане в игралното кино на сръбския майстор на провокативни комедии Андрич след пауза от почти две десетилетия, в които работи реклами и сериали. Копродуценти от българска страна са Стефан Китанов и Мира Сталева, Стефан Щерев е с малка колоритна роля.

Сцена от филма "Как се научих да летя" на Радивое Андрич

Цветовете са слънчеви, картината е шарена и игрива, през очите и с гласа зад кадър на 12-годишната София (с ударение на О). Модерно момиче от Белград с постоянно заета майка зъболекар и планове за ваканцията, включващи палатков лагер, нови готини приятели и евентуално първа целувка. Списъкът с книгите за лятото е само за заблуда. В първата си главна роля е Клара Хърванович, която камерата обича, откритие с бъдеще.

Вместо бляновете София се оказва с опаката си и мърмореща баба (Олга Оданович) и нейната блага по-голяма сестра (Снежана Синовшич) на иначе райския хърватски остров Хвар. В родната къща на семейството, което войната е разделила преди 25 години. Тя дори е далеч от морето, без обхват за телефона, остава списъкът с книгите и "разговорите" с паячета през нощта и двете гущерчета в градината през деня. Но морето и лятото действат със своя магия, уловена говореща риба подсказва на София бягството от бабешкия "затвор". То включва весела тайфа връстници и важно споделяне на сладолед с две момчета. Едното приятелско, другото с надежда за онази целувка в здрача, след която избухват рой светулки.