Израел

В края на декември 2008 г. Израел отговори на засилените ракетни атаки на "Хамас" с неочаквана по мащаб операция, невиждана от войната през 1967 г. насам.

Смаляване

Още досиета

Близкоизточният конфликт

Близкоизточният конфликт е основан на конфликта между Израел и палестинците, като обхваща и отношенията и проблемите между еврейската държава и арабските страни.

През 1948 г., с края на британския мандат в Палестина, ООН решава да бъдат създадени две държави на тази територия - една арабска и една еврейска, с поделен Йерусалим. Арабските държави отхвърлят плана и след кратка гражданска война, Израел обявява независимост едностранно. Пет арабски страни нахлуват в територията, където водят война с израелските сили. Победата във войната ознаменува началото на съвременната история на държавата Израел и началото на близкоизточния конфликт - един от най-продължителните и съществени геополитически конфликти на съвременния свят.

Стотици хиляди палестинци напускат новата израелска държава, оставяйки имуществото си (приблизителният им брой е между 600 и 700 хил.). Те стават една от основните неразрешени пречки пред бъдещия мирен процес.

Следват няколко войни между Израел и арабските страни, като най-съществената от тях е шестдневната през 1967 г., когато Израел превзема част от териториите на Сирия, Египет и Йордания. Едно от съществените искания на мирния процес е именно връщането на еврейската държава в границите й отпреди тази война.

В последвалите години до началото на 90-те, палестинското движение в арабските страни и в окупираните територии се обединява под командването на Организацията за освобождение на Палестина, ръководена от Ясер Арафат, и започва да извършва терористични действия спрямо израелската държава. В края на първата интифада (въстание) на палестинците в окупираните територии, през 1993 г., израелската държава и организацията на Арафат подписват първото си официално споразумение, което остава в историята като Съглашението от Осло. В него Израел признава създаването в териториите на независима Палестинска национална автономия, начело с Арафат, а палестинците признават съществуването на Израел като държава.

Неспособността и на двете страни по съглашението да постигнат напредък към мира се отразява на одобрението сред израелци и палестинци към договора и след втората интифада в началото на новото десетилетие, Съглашението от Осло почти губи обществена легитимност.

Следват няколко инициативи за мир - вкл. Пътната карта на Русия, САЩ, ЕС и ООН, но смъртта на Арафат, разпадането на палестинската власт на две - "Хамас" и "Фатах", както и отдръпването на Израел от ангажиментите в мирния процес, спират развитието и го довеждат периодично до мъртва точка.