Българската лихвена аномалия
Затягането на паричната политика от ЕЦБ почти не беше усетено от българските домакинства досега. Кои са факторите, които може да променят лихвите
Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Спадове на цените на имотите, покачващи се лихви, все по-недостъпен кредит и все повече предизвикателства за домакинствата да обслужват заемите си. Така изглежда моментната картина в големи части от Европа. Рязкото затягане на паричната политика от ЕЦБ в последната година с цел да се овладее инфлацията предвидимо предизвиква болка.
В България досега нещата не стоят точно така и ефектът почти не се забелязва на ритейл пазара. Банките продължават усилено да кредитират и ръстът на жилищните заеми дори се ускорява до 19% на годишна база. Само преди две години, към септември 2021 г., страната беше с едни от най-високите ипотечни лихви в ЕС - 2.67%, сходно с нивата в други централно- и източноевропейски държави. А сега почти навсякъде те са скочили с по няколко процентни пункта (средно за еврозоната от 1.3% те достигат 3.93%), докато в България дори има минимално понижение до 2.61%. Това е второто най-ниско ниво в съюза след отчетеното в Малта.
Накратко, ситуацията определено е необичайна и определено няма как да продължи вечно. По-сложната задача обаче е да се предвиди точно колко ще продължи тази аномалия. Повечето банкери излъчват спокойствие и са склонни да прегърнат единия възможен сценарий - а именно за България този лихвен цикъл да премине доста изгладено. Това включва все пак сценарият лихвите със закъснение да започнат да се покачат плавно, но докато процесът се задвижи, ЕЦБ да започне вече да отхлабва политиката си. Но има, разбира се, и риск при някакъв трус да видим резки коригиращи движения.
В страната на изобилната ликвидност
Зад ниските лихви в България в момента стои комбинация от фактори - някои технически, а други дълбоко вкоренени. Ето и някои от най-важните:- поради ниската финансова култура и консервативните клиенти депозитът е масово предпочитана дестинация за личните финанси и малцина залагат на по-доходоносни, но и по-рискови инвестиции
- държавната гаранция на влоговете до 196 хил. лв. допълнително помага
- също така и заради ниската безработица и недостига на работна ръка заплатите се вдигат изпреварващо спрямо инфлацията
- благодарение на това банките в България могат устойчиво да разчитат за финансирането си почти изцяло на депозити, а не на капиталовите или междубанковите пазари
- така за момента за тях практически няма стимул да се конкурират за парите на спестителите и да предлагат и да плащат повече за тях
- освен това повечето от тях базират плаващите лихви по кредитите, не на някакви индекси като Euribor, а на лихвите по депозити.
В резултат от това банковият сектор остава свръхликвиден дори и при затягащата се парична политика. Въпреки не особено атрактивните нива ръстът на привлечените средства остава внушителен и поне до септември 2023 г. надвишаваше обема на отпусканите нови заеми, така че всъщност свободният ресурс не намалява. А това създава и стимул на банките активно да кредитират и конкуренцията между тях държи лихвите ниски.
При вече отпуснатите фирмени заеми, които в голямата си част са обвързани с Euribor, покачването на лихвите от ЕЦБ се пренесе автоматично и доста бързо. Но при домакинствата каналът за пренос на паричното затягане е доста по-дълъг и опосредстван и досега статистиката показва практически нулев ефект. И съответно стряскащите данни и прогнози за жилищния пазар от различни части на Европа звучат като далечна международна хроника, а не като реална опасност. Има обаче риск и това рязко да се промени.
Какво може да задвижи лихвите
Едва ли за някого би била особена изненада, че едно от нещата, които могат да разместят лихвените пластове, е по-лошо представяне на икономиката от очакваното. Към момента всички прогнози, при все стагниращите показатели в еврозоната и рецесиите в някои от водещите държави в нея, са България да остане доста далеч от минусовите територии. Правителството залага връщане към над 3% ръст на БВП през 2024 г., като сходни са прогнозите и на повечето международни институции и банки, следящи страната, с изключение на ЕК (1.8%).
Напоследък обаче заради сложната геополитика предсказанията са с особено кратък срок на годност и спокойствието лесно може да бъде разклатено, ако се окаже, че допусканията са били прекалено оптимистични. Евентуално забавяне на българската икономика, съчетано с вълна от фирмени фалити и покачване на безработицата може да предизвика ръст на лошите заеми, което да стопи апетита на банките да кредитират и да ги принуди да повишат лихвите. Отделно евентуална икономическа криза обичайно се съпътства и с намаляване на нормата на спестяване, а дори е възможно да има и отлив на депозити, ако домакинствата усетят спад на разполагаемия доход.
Извън това има и други фактори, които биха могли да стопят свръхликвидността в банковата система и да индуцират по бързо качване на лихвите. Един от тях е поведението на регулатора. БНБ от доста време дава ясни сигнали, че иска да види охлаждане, и поетапно включваше на високи предавки всички капиталови буфери, с които може да повлияе. Последно през пролетта централната банка прибегна и до най-силния си монетарен лост в ограничения си инструментариум на валутния борд - покачи задължителните минимални резерви от 10 на 12% и го въведе в пълен размер и за привлечените от чужбина средства.
Това изтегли над 3 млрд. лв. ликвидност от банките, които от юни насам са принудени да държат при нулева лихва в БНБ. Все пак обаче свободният ресурс остава доста и към момента ефект върху лихвите почти няма. Регулаторът обаче загатна че може да прибегне и до ново покачване на изискването до 15%, което вече би стопило ликвидността в системата.
Трябва да се има предвид и че тя не е равномерно разпределена, така че не е изключено отделни банки да се окажат принудени да излязат с по-агресивни оферти по депозити и това да принуди и останалите да ги последват. Засега обаче няма яснота дали БНБ ще продължи със собственото си затягане, като по темата предвидимо има лобистки отпор от банките.
Влизането в еврозоната, планирано за 2025 г., също би могло да има известен ефект. Дългосрочно се очаква подобряване на рисковия профил на страната и покачване на кредитния рейтинг, което да направи финансирането за държавата, фирмите и домакинствата по-евтино. Същевременно при самия преход към еврото банките ще променят методиката, по която изчисляват плаващите лихви по заемите, тъй като масово използваната база - лихвената статистика на БНБ за левовите депозити, ще престане да съществува. По принцип това трябва да стане така, че да не е в ущърб на клиента, и най-вероятно повечето банки ще преминат към аналогичната статистика по евровите депозити, при които влиянието на решенията на ЕЦБ ще е доста по пряко.
Лихвите биха могли да се повлияят и ако банковите клиенти започнат да пренасочват част от спестяванията си към по-доходоносни алтернативи. Донякъде конкуренция на депозитите биха могли да бъдат взаимни фондове, инвестиращи на паричния пазар или в държавни ценни книжа, а също и директни покупки на ДЦК - макар че за последното в България към момента няма целеви емисии и е съпътствано с трудности. Тези процеси обаче обикновено са плавни и едва ли може да се очаква масивно пренасочване на средства от влогове към инвестиции.
Но също така едва ли може да се очаква и лихвената аномалия, в която българският потребител може да изтегли по-евтино ипотечен заем от американския, германския или френския, да продължи прекалено дълго.
4 коментара
Липсата на апетит към алтернативи на спестовния влог се обуславя и от чудовищните такси на българските банки за влизане в т. н. взаимни фондове или още повече търговията с акции (ритейл). За фондовете специално трябва да има доходност поне 5-6 процента годишно само за да покрие разноските по такси и обслужване. То има луди, ама чак толкова.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.