Инвестиции

IT компаниите са новите крале на дивидента

Намаляването на плащанията към акционерите разкриват промяната в баланса на корпоративните сили

Ексклузивно съдържание от The Economist

Shutterstock © Shutterstock

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

В бизнеса дивидентите, които компаниите плащат на своите акционери, често са се считали за скучна тема. За разлика от цените на акциите те рядко вдигат адреналина на инвеститорите. Теорията на корпоративните финанси гласи, че дивидентите до голяма степен не са от значение за базовата стойност на компанията и богатството на акционерите - точно както тегленето на пари от банкомат не ви прави по-богати. Счетоводителите пък недоволстват, че дивидентите увеличават дължимите данъци. Ала циниците ги заделят, за да успокоят акционерите. През последните няколко десетилетия в САЩ дивидентите бяха засенчени от по-противоречивите практики за обратно изкупуване на акции.

За икономическите историци обаче дивидентите са огромна драма. Техният духовен дом е Европа, където са създадени като начини за разделяне на плячката от холандските и британските монополи в корабоплаването през XVII век. От двете страни на Атлантическия океан дивидентите се увеличиха по време на бума със железниците през XIX век - често чрез съмнителни схеми за поддържане на поток от инвестиции, с които да се привличат нови лекомислени инвеститори. Драстичното им увеличение през "Бурните двайсет" на миналия век наля гориво за катастрофата на Уолстрийт от 1929 г., но след Голямата депресия дивидентите станаха най-добрият начин за възстановяване на инвеститорското доверие.

Психологически те са интригуващи

Обещанието за сигурен кеш създава връзка между мениджърите и инвеститорите, която някои считат за по-надеждна от фирмените отчети. Историята, която дивидентите разкриха по време на пандемията отCOVID-19, обаче увеличи притесненията. Особено в Европа мярката от спирането на плащането им показа колко са болни много от най-големите корпорации в региона. Петролните гиганти Royal Dutch Shell и BP се пречупиха под натиска на сринатите цени на петрола и орязаха своите дивиденти. В цяла Европа банките и животозастрахователите, които са опора за много гладни за доходност пенсионни фондове, спряха изплащанията под натиск от финансовите регулатори. Безспорно това е признак за нестабилността и упадъка в корпоративна Европа.

В САЩ историята е друга. Компаниите там предпочитат да изкупуват обратно свои акции, с което наливат кеш към акционерите. Миналата година например най-големите американски компании са изплатили средно 41% от печалбата си под формата на дивиденти; в сравнение с тях в Европа процентът е 66%. А за обратно изкупуване на акции отидоха съответно 59% и 23%. Една от причините за тези разлики е данъчна - американските регулации правят обратното изкупуване на акции по-ефективен начин за връщане на пари към акционерите в сравнение с дивидентите. Критиците се оплакват, че в резултат на това американските компании ирационално се нахвърлят върху обратното изкупуване. Но 2020 г. подчерта голямото предимство на тази стратегия: нейната гъвкавост. Със спирането на икономическата активност много големи компании стопираха програмите си за обратно изкупуване на ценни книжа.

Ами дивидентите в САЩ? Както в Европа, някои така наречени дивидентни аристократи, т.е. онези, които увеличават последователно базовия дивидент с годините, надвишаваха своите възможности дори преди да удари пандемията, като прехвърляха повече пари към акционерите, отколкото печелят. Сред тях са ExxonMobil и АT&T. Проблемът е, че техните шефове разглеждат намаляването на дивидентите като кариерно самоубийство, увреждайки балансите на компаниите си в опит да ги поддържат, подобно на General Electric през последните години под управлението на Джеф Иммелт.

Но като цяло сигналът, който се изпраща за капиталовите пазари в САЩ, е смесен. Северноамериканските дивиденти (включително канадските) се увеличиха през второто тримесечие в сравнение със същия период на 2019 г. според инвестиционната компания Janus Henderson. Повечето големи финансови фирми са успели да продължат с изплащанията дори когато регулаторите настояват за създаването на буфери срещу очакваната вълна от лоши дългове (Wells Fargo е изключение). Доказателство за устойчивостта на американските компании в дългосрочен план е и увеличението на стойността на дивидентите в долара от големите фирми от 342 млрд. долара през 2013 г. до 535 млрд. долара през 2019 г. - нараснаха три пъти по-бързо от дивидентите в Европа.

Това покачване отразява нарастващата щедрост на група американски компании, които до неотдавна подхождаха към идеята за дивидентите снизходително - технологичните. Колкото и странно да звучи, въпреки програмите си за обратно изкупуване на акции Big Tech се издига към света на дивидентните възнаграждения благодарение на огромните си и бързорастящи парични потоци. След 2016 г., дори и с нисък дял спрямо приходите, Apple и Microsoft са сред петте най-големи платци на дивиденти в света заедно с Shell, ExxonMobil и AT&T. И заради пандемията това, което би изглеждало немислимо до неотдавна, сега може да се случи: Microsoft вероятно ще грабне короната от Shell като най-големия платец в света на публичните компании (с изключение на Saudi Aramco).

След като пандемията премине, вероятно обратното изкупуване на ценни книжа в САЩ ще се възобнови. Въпреки това тенденцията за увеличаване на дивидентите също може да продължи. Много големи платци имат място да заделят повече: дивидентът на Microsoft в размер на 15 млрд. долара през финансовата година, приключваща през юни, е едва една трета от 44 млрд. долара чиста печалба. Остават пари дори след като извадим обратно изкупуване от 23 млрд. долара. Apple е в подобна завидна позиция.

Стиснатите се оказаха най-щедри

Други големи технологични фирми в САЩ могат да се присъединят към редиците на елита с дивиденти - ако решат. Тук са останалите големи Tech гиганти - Alphabet, Amazon и Facebook, както и Berkshire Hathaway, инвестиционният гигант на Уорън Бъфет. Нито една от тези компании не изплаща дивиденти. В новия свят на почти нулеви лихвени проценти обещанието за редовна доходност от дивидент, дори сравнително ниска, може да стане все по-примамливо за инвеститорите, които лобират пред стиснатите мениджъри за по-големи изплащания.

Технологичните фирми се притесняват, че това ще ги накара да изглеждат като компании в застой. Но Microsoft и Apple показват, че дивидентите не трябва да препятстват корпоративната амбиция - поне ако печелят достатъчно пари, както Alphabet, Amazon и Facebook. Тъй като отчаянието на инвеститорите за доходност се увеличава, тези компании може рано или късно да се сблъскат с неудържим натиск за дивидентните възнаграждения. Стиснатите може да се окажат най-щедри.