Зелените метали, без които не можем

Енергийният преход увеличава търсенето им, а с това нарастват и цените им. От това може да спечели и малкият инвеститор

Повечето от зелените метали се добиват в Китай.
Повечето от зелените метали се добиват в Китай.
Повечето от зелените метали се добиват в Китай.    ©  Shutterstock
Повечето от зелените метали се добиват в Китай.    ©  Shutterstock
Бюлетин: Моят Капитал Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Преходът към зелена енергия и намаляването на вредните емисии няма да бъде лесен. И това не зависи само от волята на отделните държави и бизнеси, но и от наличието на достатъчно основни суровини и добив на редки метали. Онези, които са с най-голямо значение за енергийния преход и имат най-широко разпространени приложения за изграждането на чиста икономика, анализаторите наричат зелени метали. Към тях спадат суровини като кобалт, литий и графит, като търсенето при някои се очаква да нарасне до четири пъти до 2050 г. Значението им за новите икономики, например в батериите, е причина за бум и в цените им.

Има и друг вид зелени метали. Част от индустриалните, чийто добив се смята за по-щадящ природата, също спадат към графата зелени. Например алуминият, тъй като рециклирането му спестява 95% от енергията, необходима за производството му от добив. Медта също играе ключова роля тук, макар и да е в основата на старите индустрии. Именно зеленият преход е причина тези метали да поскъпват ударно от началото на годината. Това има лоша и донякъде добра страна. Първата е, че с поскъпването си те допринасят за по-висока инфлация. Добрата е, че това може да се компенсира с инвестиции в самите метали - чрез акции на компании, които ги добиват, борсови или взаимни фондове, които ги следят.

Няма преход без метали

Една енергийна система, задвижвана от технологии за възобновяема енергия, се различава драстично от система, захранвана от традиционните изкопаеми ресурси. Изграждането на слънчеви фотоволтаични централи, вятърни паркове и производството на електрически превозни средства обикновено изискват повече минерали, отколкото техните аналози, базирани на твърди и течни горива. Според доклад на Световната енергийна агенция (IEA) от тази година средностатистически една електрическа кола изисква шест пъти повече минерални суровини от конвенционалния автомобил, а една вятърна централа изисква девет пъти повече метали от една газова електроцентрала. Според IEA от 2010 г. средното количество метали, необходими за нова единица мощност за производство на електроенергия, се е увеличило с 50% с нарастването на дела на възобновяемите източници.

Използваните видове метали варират в зависимост от технологията. Литий, никел, кобалт, манган и графит са от решаващо значение за производителността, трайността и енергийната мощност на батериите. Редкоземните елементи са от съществено значение за магнитите, които от своя страна пък са жизненоважни за вятърните турбини и електродвигателите. Електрическите мрежи се нуждаят от огромно количество мед и алуминий, като медта е крайъгълен камък за всички технологии, свързани с електроенергията. Именно поради тази причина Goldman Sachs публикува доклад тази година, наречен "Медта е новият петрол".

"Както отдавна твърдим, придвижването на световната икономика към нетни нулеви емисии остава основен двигател на бичия пазар в търсенето на суровини, в който зелените метали - в частност медта - са от решаващо значение", споделят анализаторите на Goldman Sachs в доклада от май тази година. "Като най-евтиния електропроводим материал медта е в основата на улавянето, съхраняването и транспортирането на енергия от новите източници", добавят от американската банка.

Увеличаващо търсене

Преминаването към нова и зелена енергийна система ще доведе до огромно увеличение в търсенето на въпросните минерали, което означава, че енергийният сектор се очертава като основна движеща сила на пазарите за минерали. Според IEA до средата на 2010 г. енергийният сектор представлява малка част от общото търсене на повечето минерали. Въпреки това, тъй като енергийният преход набира скорост, технологиите за чиста енергия се превръщат в най-бързо растящия сегмент на търсенето.

Ако приемем, че целите, заявени от държавните лидери на последната среща на ООН от началото на месеца, се гонят и прилагат, то търсенето на зелени метали от технологиите за чиста енергия ще продължи да нараства значително през следващите две десетилетия. Според данни на IEA търсенето на мед ще се увеличи с над 40%, докато за някои редки елементи като никел, кобалт (очакван ръст в търсенето с над 60-70%) и за литий (90% очакван ръст в търсенето) растежът в търсенето ще бъде дори по-висок. Докладът на международната енергийна агенция доказва, че електрическите автомобили и батериите в тях вече са изместили потребителската електроника (смартфони, таблети), за да се превърнат в най-големия потребител на литий, и до края на 2040 г. се очаква да бъдат най-големият краен потребител на никел, измествайки производството на стомана.

Потенциални проблеми с доставките

С увеличаването на страните, които обещават намаляване на емисиите, самите държави също ще трябва да се уверят, че техните енергийни системи остават устойчиви и сигурни. Днешните международни механизми за енергийна сигурност са предназначени да осигурят защита срещу рисковете от прекъсвания или скокове на цените в доставките на горивата, особено нефт. Зелените метали имат различен набор от предизвикателства, но нарастващото им значение в декарбонизацията изисква от създателите на енергийна политика да разширят хоризонтите си и да обмислят потенциални нови проблеми.

Въпреки намеренията за връщане на производството по-близо до вътрешните пазари наличието на минерали и суровини не може да бъде решено толкова лесно. Китай е държавата, която има най-богати запаси на редки метали и минерали. Проблемите по оста Вашингтон - Пекин обаче могат допълнително да повишат цената на така необходимите за зеления преход материали. Освен Китай други държави, богати на редки минерали и зелени метали, са Русия, Южна Африка, Бразилия, Перу, Австралия и Индия. Повечето от тези страни се определят като възникващи пазари, което означава, че развитите страни неизменно ще зависят от доставките на по-слабо развитите държави, в които често има спорни политически и регулаторни решения.

Преходът към чиста енергия създава възможности и предизвикателства както за държавите, така и за компаниите, които произвеждат минерали или са свързани със сектора. Днес приходите на компаниите, които произвеждат въглища, са десет пъти по-големи от приходите на онези, свързани с производството на зелени метали. Въпреки това, тенденцията се обръща бързо. Според IЕА комбинираните приходи на компаниите, производители на зелените метали, ще изпреварят тези от въглищните компании "доста преди 2040 г.", което създава и възможност за малките инвеститори да спечелят от зелената тенденция.

Предвид очакванията за драстично нарастване в търсене на зелени метали, производството ще трябва да се увеличи както в Китай, така и извън него, но тези обеми трябва да се произвеждат при по-високи екологични стандарти. В Китай затягането на екологичните разпоредби ще помогне да се избегне приток на нерегулирано производство и ще стимулира инвестициите. В същото време би било важно да се осигурят диверсифицирани източници на доставки, но за целта ще има нужда от международна координация и политическа подкрепа. Всичките тези усилия изискват огромни инвестиции, но възвращаемостта им все още не е ясна според докладите. Печалбата може да е доста висока, но може и да е никаква, ако страните се откажат от усилията си да станат зелени.

Как да инвестираме

Повечето метали побеждават по доходност S&P500 (виж графиката). Проблемът е, че инвестициите в тях са ограничени до специфични борси, някои се търгуват на извънборсов пазар (OTC). Някои от металите се търгуват на стокови борси (commodities exchanges), а други не, което прави по-трудно извличане на доходност от тях, но не е и невъзможно. Например литият, който е поскъпнал с над 100% от началото на годината, не е борсово търгуван. Вариантите са с борсово търгувани фондове (ETF) или акции на добивни компании. Цените се движат повече от търсенето и предлагането в съответните сектори, в които се използват, често от регулативни фактори (квоти, мита, такси), а понякога и от спекулативни намерения.
Все още няма коментари
Нов коментар