Подкаст | Банкерката Величка Христова: Основното е да видиш човечността в човека, вместо да съдиш по положението му

На времето семейството е било най-силната единица, хората са живеели заедно. Днес, семейните компании събират в себе си и историята, събират и бъдещето, събират и психологията, събират и бизнеса.

Инай-бледото мастило е по-добро и от най-силната памет.

Моментът е такъв, че няма как човек, говорейки за семеен бизнес и унаследяване, да не направи паралел с кралското семейство на Великобритания. Говорим за пътя в развитието на един семеен бизнес: от първоначалната стъпка да определи ценности като семейство и причините да сме заедно в бизнеса, през създаване семейна конституция, правилата за общуване заедно, включително и разрешаването на спорове, до традициите, които ще държат семейството сплотено през годините (и вековете).

България 2050: Ако бъдем истински, се променя всичко за по-добро, мисля аз.

"България я виждам такава, каквато е. Аз я обичам, аз живея в моето съзнание в България, въпреки че съм толкова години извън България. И аз я обичам такава каквато е и смятам, че всеки един от нас, малко или много, говоря с хора, които са в България, правим всичко каквото можем, за да направим България да бъде по-добра, като ние самите сме по-добри. С общуването си с хората, с отношението си един към друг, и с човечността си. Да бъдем истински", смята Величка Христова.

НЕУМОРИМИТЕ е подкаст на Милена Иванова, създаден в партньорство с "Капитал": една мечта за това, какво може да сме ние, каква може да е България благодарение и поради нас. НЕУМОРИМИТЕ е подкаст, в който ще чуете истории - през разговори с най-обикновени българи, пръснати по цял свят - прескочили безброй препятствия по пътя си, успели и успяващи. През споделените истории НЕУМОРИМИТЕ е един разказ за България - такава, каквато е, и такава, каквато може да е. Защото всички ние сме България, без значение къде сме.

Целия разговор може да прочетете тук:

Отново сме заедно. Гостенката ми днес се казва Величка Христова. Представям я директно - тя е още една моя колежка от годините ми в INSEAD, учили сме заедно. Та има феномен там на няколко нива, защото бяхме 7 жени, защото и Величка, и аз сме във финансите, а това статистически погледнато, е не толкова често срещано явление. И ето 20 години по-късно Величка още е там, аз предадох щафетата. Но - Величка е всъщност частен банкер и от почти 20 години съветва да кажем богатите хора как да управляват не само парите, но и активите си. Така че днес ще си говорим за управление на активи, ще си говорим за богатства, но всъщност най-интересната за мен тема е един личен интерес на Величка, който, разбира се, има общо с професионалния ѝ път. Ще си говорим доста за семейния бизнес, което е тема, която мен ме вълнува. Както на лично ниво, така и на ниво семейният бизнес в България. Величка не практикува това в България, но може би ще има какво да ни каже. Така че спирам с уводите, добре дошла, благодаря, че прие поканата, и ако може да започнем с твое представяне, откъде си тръгнала, къде си живяла, в момента си във Виена. Ето, давам ти думата, млъквам.

Във Виена - ще стане скоро 20 години. Което няма да забравя като дойдох беше, буквално едно от първите неща, които направих, беше да си подбера компания, която мести хора, знаейки че след макс 3 години аз отново ще се местя. И, разбира се, имах такива компании. Но, ето, както се вижда, не ми се наложи да ги използвам.

Иначе аз съм тръгнала от Пловдив, един от най-красивите български градове, заедно с Търново, разбира се. Завършила съм английската гимназия, след това Американския университет в Благоеврград. Там завърших с две специалности - история и бизнес. Историята беше много интересна моя втора специалност, защото по бизнес винаги имаше, местата които бяха за определените курсове винаги бяха заети, докато по история винаги имаше места в курсовете и аз взимах курсове по история, чакайки да се освободи място за курса по бизнес. И мисля, че в 3 или 4 курс ми казаха, че съм си покрила норматива за бизнес администрация, но ако взема и тези два курса, вече забравих кои, ще завърша и със втора специалност история, така че аз всъщност имам 2 страни от моята

А от друга страна интереса към историята, корените от които сме тръгнали, и според мен е важно човек да знае откъде е тръгнал, за да може да разбере накъде отива.

Та след като завърших Американския, исках много да остана в България и да си намеря работа, но някак си не ми се получи това лято. Няма да забравя.

Кое лято беше това?

Величка: Беше 1998 година.

Това е ми е останало в съзнанието. Исках от майка ми пари за билет за автобуса, да стигна до центъра. И ми се стори много унизително, че как аз мога да искам пари от майка ми, и всъщност тогава имаше програма на Сорос за стипендианти в ЦЕУ по специалност история и аз кандидатствах за тази стипендия и имах честта да бъда наградена с тази стипендия. Прекарах една година в Будапеща и специалността ми беше история на ЦИЕ.

И по специално изследвах фашизма и по-скоро липсата на такъв, от гледна точка на това как комунистите са освободили България от фашистите, много интересна дисертация написах тогава под ръководството на проф. Ричард Митен. След всъщност ЦЕУ се понесох към Америка. Това беше тогава, няма да го забравя, на всички мечтата. Живях няколко години в Щатите, но разбрах, че това не е моето място и разбрах, че трябва да се върна отново в нашата стара Европа и да бъда по-скоро по-близо до България и така се озовах озовах в INSEAD, където се запознах и с теб, преди толкова много години.

Сигурна съм, че историята ти помага в работата с клиентите, защото да говориш с този вид клиенти, ти ще ни разкажеш малко повече, изисква дълбочина, и широчина и познания, не само за чисти финанси, защото много често, предполагам, не си говориш с клиентите и за финанси. Но в днешни времена, когато светът е станал отново много бурен, историята предполагам ти помага, поне на теб, да видиш някои неща, които доста от нас виждат със закъснение.

Величка: Не знам дали бих казала, че това е така за повечето хора. Историята е много удобно да бъде забравена в ежедневието, просто защото хората винаги са улисани в своите грижи и проблеми. Но относно хората, с които работя, историята е важна от гледна точка на това, че всеки един човек, независимо дали той е от най-състоятелните хора, или е просто един обикновен човек, той има нужда да бъде видян такъв какъвто е в неговата истинска човечност.

И няма да забравя, наскоро аз както знаеш се занимавам с психология от известно време, ми попадна една книга за психолог, който е насочил неговата практика към третиране на най-богатите хора на света. В Щатите се развива действието, там му е практиката. Но интересното за него беше, че е тръгнал, започнал е работа, занимавал се е с лечение на хора със здравословни проблеми, като бездомни хора, хора, които злоупотребяват с наркотици, алкохолизъм и други неща. И той казва, че това са двата противоположни спектъра на човешкото, ако мога така да кажа, в днешния свят, но и при двата случая е основно да видиш човека в неговата човечност, а не това което е в единия случай много богат, със самолети, яхти и т.н., в другия случай, човек, който е бездомен и живее на улицата. От тази гледна точка да общуваш с хората на ниво тяхната човечност по-скоро ми помага в работата, и чувството на емпатия, според мен е много важно, независимо в коя сфера се занимаваш, поне моят опит е такъв.

Ти спомена психологията - аз бях забравила този детайл. Какво те накара, ти завърши вече, взе ли ги изпитите?

Величка: Да имам магистратура, дипломи 1001!

Извинявам се, тази диплома я пропуснах. Ти завърши психология всъщност в СУ. Какво те накара да запишеш тази специалност? Това се случи последните 3-4 години в общи линии.

9:08 Величка: Това се случи по време на ковид. Аз съм човек, който по принцип винаги е жаден за знание. Няма да забравя, в моето семейство, баща ми казваше, Бог да го прости, че Знанието никой не може да ти го вземе, да ти го открадне. И винаги ни е карал, няма да забравя, да работим върху себе си, винаги да се стараеш да бъдеш по-добър в това, което правиш.

Психологията, мен, първо аз работя ужасно много с хора, едно, второ имам 3 деца, както знаеш и реших, че може би има нещо, което ще ми помогне да бъда хем по-добра майка, хем и да ми помогне с общуването с хората. А и по време на ковид, когато нямаше възможност да се пътува, моята работа е свързана с много пътуване, общуване с хора, и на мен това много ми липсваше, реших, че сега е момента да използвам...

Да запишеш още едно висше...

Величка: Не да запиша, не е въпросът в това, въпросът е в знанията. Аз записах специалност обща психология, бидейки Козирог аз обичам всичко да е подредено, т.е. исках да разбера, какви видове, защото психологията както всяка наука има много отделни насоки, в които човек може да се специализира. Тук да отворя една скоба, ако човек няма медицинско или фармацевтично образование, видовете психология, които можеш да учиш са ограничени. Някои от тях изискват тези видове образование, които аз нямам. Т.е. аз записах обща психология с цел да получа обща представа от това какви видове насоки човек може да се задълбае.

А то всъщност, това ти е първото българско образование? Ако се замисля. Как ти се стори в сравнение с значи американски, после ЦЕУ, после INSEAD във Франция.

Величка: Аз всъщност програмата си я избрах нарочно, защото тя беше на английски език. Аз всъщност съм учила винаги, като изключим английската гимназия, другите висши образования са били на английски език, и аз всъщност не смятам, че бих могла да напиша научен текст, т.е. би ми било много по-трудно, и бях много доволна - първо, бидейки ковид всичко беше онлайн, изпитите бяха дистанционно, професорите бяха на изключително високо ниво, повечето от тях използваха материали, няма да забравя, гледахме лекции, филми на други професори от западни университети, използвахме западни учебници, т.е. по нищо не се различаваше нивото начина на преподаване, нивото на знания, което придобих.

Супер, добра обратна връзка.

Добре, да се върнем от образованието към професионалното - в кратце да кажеш какво всъщност прави частният банкер и кой може да стане клиент на частният банкер?

Величка: Частният банкер всъщност е начин на финансовите институции да предложат по-лично общуване с клиентите си. Целта на частният банкер в идеалистичния смисъл на думата е човек, който помага на състоятелните хора да изберат и да разберат какви са техните очаквания, виждания, желания относно състоянието, което имат и след това да помогната да изработят правилната инвестиционна стратегия, с която да постигнат тези свои мечти и желания и очаквания. Това е в идеалния смисъл на думата. Казвам го, защото това предполага доста голямо познание на самия клиент от една страна, от друга страна предполага огромно доверие на клиента към частния банкер, за да може да сподели тези свои очаквания и виждания, и не на последно място време, в което това да се случи. Частното банкиране се използва във всяка една банка в днешно време, от търговските банки, които имат по-специализирани услуги, до съответно частните банки в знаем, традиционно те са в Швейцария, в Австрия също, Лихтенщайн, които пък на времето се славеха със сигурността и дискретността си. В днешно време това е мит, защото тече обмяна на информация навсякъде, т.е. основният плюс, който един частен банкер би допринесъл е наиситна изготвяне на индивидуална инвестиционна стратегия. Тук не говорим за индивидуални продукти, а за стратегия, съотношение между различните класове финансови активи, и не на последно място редовното балансиране на портфейла, който клиентът е направил, с цел постигане на съответните желания. Говоря за балансиране - за тези които не са запознати - основните класове активи - това са акции, облигации. Акциите просто казано са собственост в отделни дружества, които са регистрирани на борсата, докато облигациите представляват дългови инструменти - това могат да бъдат държавни, корпоративни и т.н. Повечето портфейли се състоят в частните банки в ликвидни финансови инструменти, които във всеки момент могат да бъдат продадени и всъщност ролята на частният банкер е да балансира съотношението между тези два класа активи с цел постигане на зададените цели и желания на клиента.

На няколко пъти споменаваш състоятелни хора, как се дефинира състоятелни хора, какви са праговете или зависи от институцията?

Величка: Основно зависи от институцията, но трябва да кажа, че откакто аз започнах да работя, забелязвам промяна и то значителна. Което гледайки историята и какво се случва в света, че разделението между много състоятелните хора и тези обикновените хора се увеличава драматично. Когато започнах работата си, частните клиенти започваха със суми от около 500 000 до милион евро. В момента, как да кажа, дори не мога да определя как звучи това, но милион, това са ужасно много пари, недостижими за повечето хора, но с един милион долара или евро, те почти се изравниха, продуктите на пазара, в които човек може да инвестира са вече много малко. Т.е. има такова огромно натрупване на средства в капиталовите пазари, че ти реално, за да участваш и да направиш някакви значими стратегии, които включват индивидуализация трябва да имаш доста значителна сума пари - говорим над 5 милиона. Не казвам, че човек с 1 милион не може да бъде клиент на частно банкиране, казвам, че стратегията, която банката би предложила загуби голяма част от индивидуализацията си. Това е моето наблюдение, особено в последните 5 години, това се наблюдава значително.

Тук трябва да отбележа, че теоретично всеки си мисли, че е възможно да победи пазара и да получи незнайно каква висока доходност, но статистиката показва, че в дългосрочен план е много трудно човек да бие пазарите, по някакъв начин да има по-голяма доходност. Но проблемът е, че за голяма част от клиентите дългосрочният период от време е много по-дълъг от техният инвестиционен хоризонт. Т.е. на теб не ти помага информацията, че в 30 хоризонт, ако си инвестирал в пазара, ти си на плюс, никой друг не може да получи по-голяма доходност. Говорим за класовете, които са ликвидни. Но разбира се, ако твоят инвестиционен период е 10 години, и този период съвпада с рецесия, някакви други катаклизми световни, тогава разбира се помага доста да имаш частен банкер, или човек, който да те съветва как да управляваш активите си в такава нестабилна обстановка, защото този твой специален хоризонт, в общата схема на инвестиционните хоризонти е много малък, но за теб това е единственият хоризонт, който ти имаш. Така че винаги човек помага да гледаш от птичи поглед нещата.

А понеже спомена рецесия, а в момента всички са изпаднали в това траурно настроение, а те рецесиите са - както и пазарите - вървят нагоре, вървят надолу, имаме растеж, после имаме рецесия, циклите на живота, но - какво препоръчвате в момента на клиентите?

Величка: По принцип си права, че всеки говори за рецесия, за висока инфлация, като цяло за глобална нестабилност. Препоръките не са универсални, както може би се досещаш, зависи от това какви са инвестиционните намерения и очаквания на всеки един клиент. Тук не мога да дам конкретен отговор, много зависи в каква валута инвестира дадения клиент. Например ще дам сравнение, в момента в Щатите лихвените нива са много по-високи, отколкото в ЕС. Т.е. ако клиентът дори най-обикновени облигации да притежава има вероятност да постигне много по-голяма доходност в американски ценни книжа, отколкото в Европейски такива.

Но по-тревожното за мен в случая на сегашната ситуация е не толкова дали ще има рецесия, колко ще продължи тя, дали ще бъде доста драматична или ще има светъл лъч на хоризонта, но по-скоро моето притеснение е, че ние се намерим в едно пренареждане на световните търговски взаимоотношения и по специално хегемонното на щатския долар като световна валута е под угроза. И валути като европейската валута, знаем основните валути бяха щатския долар и еврото и в момента виждаме, че тази ситуация, която се случи с Русия и войната в Украйна, се наблюдава подем на транзакциите в китайски юани, т.е. Китай съвсем сериозно и целенасочено работи в сферата на разширяването на използването на китайски юани, на купуването на суровини, в Африка също се усилват връзките, те вече са доста силни, както повечето от нас знаят. И това ме води на мисълта, че начина по който ние сме си го представяли, ние сме израснали ще се промени много. В каква посока, никой не може да каже. Но по-тревожното е това и то е тревожно не защото човек трябва да се притеснява, а просто защото е непознато, понеже неизменно ще има отражение - това няма да стане след 1-2 години, това са тенденции, много повече ще окажат влияние на хората в ЕС и САЩ, отколкото дали и колко ще продължи тази рецесия.

А всъщност как се става частен банкер?

Величка: Ами, при мен стана много случайно. Аз след като завърших INSEAD си търсех работа. Това е една от интересните истории. Знаеш, че тогава пътувахме с влак между Фонтенбло и Париж. Тъй като беше много скъпо удоволствие да пътуваш с такси, и второ не пътувахме толкова често по работа. Но незнайно защо веднъж се връщах от Париж до Фонтенбло с такси, това никога няма да го забравя, струваше 120 евро, това беше цяло състояние, то и сега хич не са малко пари. Но на времето няма да забравя се запознах с този шофьор, който се казваше Жилбер. И ние със Жилбер станахме приятели. Пътят е около час и нещо. Някак си започнахме да поддържаме връзка и аз тръгвайки си от Фонтенбло му каза: "Жилбер, аз още не съм си намерила работа, продължавам да търся. Той каза, Величка, не можеш да си представиш. Аз съм шофьор толкова много време, познавам сума ти хора, особено тези, които ходят в програмата, за директори, за изпълнителни директори на компании. Така че аз познавам един човек и ще го питам какво ще каже. И аз си викам на акъла, Жилбер.. Но след известно време, как мислиш, след известно време аз вече се бях върнала в Щатите и продължавах да търся работа в Европа и получавам имейл от Жилбер, който ми казва, че въпросният мой приятел Х ми каза, че ти трябва да кандидатстваш в тази банка, в която аз и сега работя. И аз казах на ъкъла си, тази банка дори не я бях чувала, на техния сайт разбира се в Австрия, всичко беше само на немски, аз не знаех немски тогава, но намерих един господин, който в титлата си, ти знаеш, те в Австрия много обичат да се кичат с всички възможни титли, които притежават, и той имаше в името си МБА, и аз си казах, този човек със сигурност трябва да знае английски. И аз му писах имейл, така и така, аз си търся работа и искам да работя за вашата банка.

И той ми каза, трябва да говориш с един кой си, който беше член на УС, началник на международния отдел. И всъщност така аз проведох интервю с тях по телефона от Щатите И те казаха, точно тогава беше първо беше късмет, че Жилбер ми даде този жокер, след това беше и голям късмет, че те точно тогава откриваха офиси в някои държави в Централна и Източна Европа и търсеха човек да им помогне да развие бизнеса в Източна Европа, и не на последно място целият управленски екип беше ходил на инсеадски курс за директори, т.е. името на ИНСЕАД като бранд и училище им беше известно. Интересното беше, че аз толкова резюмета бях пускала навсякъде, дори не си направих труда да кажа каква съм. Просто казах както в оня филм, "Добър ден, аз съм вашата леля и си търся работа."

И когато бях на интервю след това, казаха, когато си пак в Европа ела, да се видим и на живо. Тогава имаше тогава и събиране на абсолвентите от ЦЕУ, и аз им казах аз тогава ще ходя в Будапеща за този университет. ....

И аз отново идвайки от Америка с двата куфара, пристигнах при майка ми в Пловдив и отново с пари на заем, хванах автобуса до Будапеща. Можеш да си представиш тези традиционни закуски, те закусват, а ти говориш - и след време, няма да забравя, с директора на банката, който тогава ми предложи работа след тази закуска, ми каза, Величка, знаеш ли защо те взех на работа. И аз сега си мисля на ум, какво да му кажа, нищо не казах, казах "Не, кажете."

В момента, в който ми каза, че си пътувала цяла нощ в автобуса, за да се видиш със мен, заключих, че ти си правилния човек.

Това ми е останало, това е малко като смешна случка. Но е много интересно, отново говорим, да видиш човекът такъв какъвто е, и как ние си мислим и какво впечатление оставаме в околните, и как съвсем малки дребни неща всъщност могат да обърнат отношенията на хората, в съвсем различна посока.

Еми, бях я забравила тази история, припомних си я, в заключение, не се срамувайте да си говорите с таксиметровите шофьори, никога не знаете, от коя вратичка ще изскочи зайчето, така че... ето

От там да отидем към семейния бизнес, което знам, че е голяма твоя страст като тема, а мен ме вълнува от гледна точка това, че частен бизнес има от грубо казано 30 години, и семеен бизнес като такъв съществува, но той тепърва ще се доказва дали ще оцелее или не. Така че мен ме вълнува от седя си тук в камбанарийката, която е България и гледам как ще се развият нещата когато дойде време за следващото поколение. Ти не работиш в България по темата, но разкажи ни за семейния бизнес за концепция, какви са спецификите на това, един бизнес да е семеен, а да не е класическа корпорация, публично дружество, което се притежава от адски много хора и никой не доминира и т.н.

Величка: Това е много интересен въпрос, благодаря ти, че ми го зададе. Наистина това е нещо, което много ме вълнува, не зная защо, защото аз нямам семеен бизнес, самата аз, но си спомням в INSEAD също предлагаха курс по семеен бизнес, и аз бях там единствената без да имат семеен бизнес. Не знам, много ми беше интересна темата. Защото семейните компании по принцип в себе си събират много интересни неща - събират и историята, събират и бъдещето, събират и психологията, събират и бизнеса. Някак си това е една много интересна смесица от различни видове течения, ако мога така да го нарека. Семейните компании в Европа са около 60% от всички компании, в Щатите този процент е по-висок, мисля, че до 90% от всички бизнеси се притежават от семейства. И от тази гледна точка е много интересна тема и специално в Щатите знам, че е много развит начина по който тези семейни компании се опитват да се научат за това, как да бъдат по-устойчиви, как да продължат по нататък, как да ангажират следващото поколение.

В България, разбира се както и в повечето страни от Източна Европа, темата е съвсем нова, защото семейните компании, въобще частният бизнес, както ти самата каза, е от скоро, в сравнение със Западна Европа, Азия дори ако искаш, Щатите.

Интересното при семейните компании е, че всъщност човек във взаимоотношенията си с останалите членове от семейството той е в една от три роли - той е или е собственик на компанията, или е част от семейството или е част от управлението на компанията.

Ще дам пример, ако имаш да кажем семейна компания, с основателят, в повечето случаи в Източна Европа са мъже, мъжът, съпругата му, имат няколко деца, и тези деца работят в бизнеса. Тогава, когато този основател говори със сина си, той може да говори с него като със син, може да говори с него като служител, може да говори с него като съдружник и интересното е че при семейните компании, семейната компания е една система, т.е. има една динамика, тя системата винаги се опитва да бъде в баланс, както всяка една система се опитва да бъде в еквилибриум, в система на покой, т.е. всяко едно действие между отделните звена, т.е. между собствениците, между управителите, мениджърите на компанията, или между служителите, т.е. членове на семейството, които изпълняват другите роли, неимоверно указват голямо влияние и върху останалите. И спецификите при тях е че трябва човек да поставя ясни граници, трябва човек да поставя граници между това дали разговоряш със сестра си като сестра, дали разговаряш с нея като член на борда на компанията, или като съдружник. Защото тези роли предполагат различни качества и различни начини на общуване. Т.е. едната основна специфика е наличието на такива граници, в повечето случаи те не съществуват или е много трудно да бъдат установени, и всъщност това предполага доста голяма част от семейните компании да бъдат доста интересен обект на наблюдение на външни хора и на хора, които работят с тях, защото ти си като арбитър между останалите.

Както някой ми каза наскоро, защото аз в един много дребен контекст, но в момента се боря и аз със семеен бизнес, нашия собствен, и имаше спорове между мен и брат ми и както някой ми каза, докато аз се опитвах да ги разреша беше:

"Проблемът на семейния бизнес е, че не можеш да уволниш брат си, той винаги ще ти е брат." Това не е проблем, но това е нещо с което нали, границата между "сега сме брат и сестра", а "сега сме в бизнеса и няма значение какви сме", е много трудно.

Аз давам такъв, много обикновен пример, нашият бизнес е съвсем миниатюрен, но може би си струва да споменем няколко семейни бизнеси, и може би някои от хората ще се изненадат например - една наша приятелка доста години работеше за Mars. Всеки, който е ял барче Mars, Sneakers, или Bounty, знае Mars Inc. Това всъщност е един семеен бизнес, който е на 100% собственост на семейството. Друг е целият медиен бизнес на Мърдок, който и "Фокс нюз" и всякакви други печатни издания по цял свят; Walmart, най големият търговец в САЩ все още, също е семеен бизнес, Nike е семеен бизнес. Само няколко примера. Т.е. ние тук си говорим за семйни бизнес и много хора могат да си представят, че става въпрос за магазина на баба или на майка, но се семейните бизнеси могат да са много големи корпорации. И въпросът за succession унаследяването е доста голям фактор.

Какво виждаш ти, с какви неща си се сблъсквала в практиката си?

Величка: Основно, което ми прави впечатление при семейните компании, че казусите, както ти спомена, че има малки и големи компании, те са независимо от размера на дружеството, проблемите и предизвикателствата са доста сходни. Компаниите по принцип преминават няколко фази на растеж, те са идентични, независимо дали са компании от Китай, от Щатите, от България, от Африка. Обикновено и ма основател, с който започва компанията, след това, ако неговите деца желаят да участват и работят в компанията, тя се превръща в партньорство между двамата или тримата съответно братя и сестри, и в следващото поколение, т. Нар. Поколение 3 вече има консорциум на братовчеди. Т.е. всяко едно от тези 3 деца ако кажем, че са били в началото има собствени деца, и всъщност предизвикателството идва от там, че за да останеш и да работиш с членове на твоето семейство ти трябва да си наясно защо искаш да го правиш. Това че сте братя и сестри не означава, че непременно трябва да работите заедно. Всеки може да има различни интереси, всеки може да има различни качества, които са или не са подходящи за сферата, в която семейният бизнес се е насочил, т.е. много е важно както и при всяко друго нещо да се планира и да се изговорят и да има ясна система на комуникация, общуване и диалог. Семейни срещи се препоръчват, да се случват редовно, в които всеки казва, изразява мнението си за това какви са му вижданията, за това желае ли или не желае да участва и така според мен биха се решили голяма част от тези предизвикателства. Това разбира се е много лесно да се каже, по трудно е да се внедри реално. Но основното за това да да продължават членовете на семейството да работят заедно в бъдещето, е да имат ясна визия и ясна цел, т.е. какви са нашите ценности, защо искаме да бъдем заедно, начинът ни на общуване какъв какъв ще бъде, и дали имаме съответните знания и умения да го правим.

Тоест това са едни 4 фактора, които предполагат до известна степен дали едно семейство ще остане заедно в бизнеса или не. И това, че няма да остане заедно, трябва да отворя една скоба, не означава, че бизнесът няма да бъде семеен и няма да бъде успешен. Има примери в които основният първоначален бизнес е един, той остава в единия наследник, така да го кажем, докато семейството, в лицето на другия наследник започва да прави нещо съвсем различно. Пак предприемач, с успешен бизнес, не е необходимо първоначалният бизнес да продължава да съществува 100 или 200 години. Той непрекъснато се обновява, има нови идеи, има нови членове, които влизат или излизат. Въпросът е как да се структурират тези влизания и излизания, така че семейството ако иска да остане заедно да го направи по най-добрия възможен начин.

Понеже ти каза, че не можеш да уволниш брат си. Всъщност можеш - но това..

В смисъл, че брат като брат не може да се уволни..

Величка: Да, той винаги ще ти бъде брат. Да, но като уволняваш брат си, ти знаеш, че това се връща на темата че семейният бизнес е една система. Т.е. ти уволнявайки брат си всъщност нарушаваш и семейните ви отношения, тоест въпросът е дали го искаш - не е еднозначно.

Значи, аз не искам да уволнявам брат си, обожавам брат си, но абсолютно. Много е сложно. На едно ниво става психология и нужда - ето така, връщаме се към психологията и защо ти си отишла да я учиш. И става почти, имаме нужда, хората в браковете понякога имат нужда от брачен психолог, а хората в семейния бизнес имат нужда от семеен психолог, който да им намести нещата.

Ти нещо ми каза в предварителния ни разговор за мастилото...

Величка: Да има една поговорка, която казва, че дори и най-бледото мастило е по-добро и от най-силната памет. Т.е. нещата, които са написани остават във времето, докато паметта както знаем е доста променлива.

Което го говорехме също, тъй като в момента вървят процесите, Кралица Елизабет се спомина и в момента върви тази цялата трансформация в кралското семейство. И всъщност в предварителния разговор с теб и тази тема засегнахме, за приемственост и за това, как оцелява един бизнес. Сега, монархията не е бизнес от една страна, но от друга - те се наричат "Фирмата", така че..

Величка: И двете четохме в новините, има протокол, но какво се случва във всеки един момент. Какво се случва, от момента, в който Кралицата почине, до момента в който наследникът встъпи в длъжност. Тоест има цяла една институция, която се занимава с наследяването и продължаването на кралското семейство във времето.

Т.е. при семейните компании, ако трябва да направим аналог има също подобни видове инструменти, това са както казах, много е важно, първоначалната стъпка всъщност е какви са нашите ценности като семейство и защо искаме да бъдем заедно в бизнеса. След това създаване т.нар. протокол или семейна конституция, по скоро това е като хартата ни, по какъв начин и как ще общуваме заедно, по какъв начин ще решаваме нашите спорове, какви са ни идеите за бъдещето, дава някаква насока. След това може да се установят различна честота на семейните сбирки, т.е. семейството се събира веднъж за Коледа, веднъж за Великден. Има среща на семейството, после се отделяме в другата стая и говорим само за бизнес. Семейството е семейство, а бизнесът е бизнес, т.е. има ги тези граници, в които във всеки един момент човек трябва да е наясно в каква роля е и по какъв начин общува. И също така много важно е да спомена, това не важи само за семейните компании, за едно семейство е много важно да имаш, не случайно на времето хората са имали традиции. Тези традиции запазват духа и на българщината, ако щете, в нашата история, и на семейството, На времето семейството е било най-силната единица, хората са живеели заедно. И тези традиции всъщност помагат на хората да се събират, да установяват връзка един с друг, да имаш връзка с твоите братовчеди. На времето са имали много деца, баба ми бог да я прости са били 9 деца, така че това всъщност помага на семейството да остане сплотено, да знае традициите, да знае откъде идва, да знае историите, да живее с тези митове, не само на успехите разбира се, но и на трудните моменти, и това сплотява.

В момента като работим с компании извън, модерни, компании, в които собствениците знаят, че вече са модерни хора, точно това споменаваха наскоро с една компания в Турция, си говорих с 3-то поколение, те казаха, че навремето, когато баба им е била жива, са се събирали много повече цялото семейство отколкото сега, и се забелязва как нали вече, фактът че не се виждаш, знаеш има една поговорка в България, че невиждани очи се забравят, то е горе долу същото. Просто, тази връзка, която имаш с останалите членове на семейството се къса, което не е непременно лошо или хубаво, това е факт, и всъщност ако ти искаш да работиш с тези хора и да възпитаваш децата си да общуват със своите братовчеди, които някой ден ще работиш с тях в тази фирма, съответно би подходил по различен начин, т.е. отново би структурирал така. В големите семейни бизнеси има институции, които се казват семеен офис и част от може би малко познато, може би повечето хора смятат, че семейните офиси се занимават с инвестиции, което е така, но има и отдел, който се занимава с организация на тези семейни срещи. Веднъж или два пъти в годината. Организират се самолетни билети, защото в днешно време хората живеят по света и у нас. И да събереш цялото семейство си е логистично предизвикателство.

Ами с това ти ме подкарваш плавно към темата България, да бъдем по-конкретни, направо да се заковем на България. Ти си, както каза, и Америка не е било твоето, защото те е влечало обратно към Европата.

За семейния бизнес в България - какви наблюдения имаш и тъй като отново, той е много млад тук, защото ние сме имали семейни бизнеси преди 44 година и след това сме имали нула. След 1989 нещата започнаха отново, от нулата.

Та какви препоръки би имала ти за семейните бизнеси в България, тъй като те са още на първо поколение реално в 90-и процента от случаите?

Величка: Препоръки не знам дали мога да дам така общо за всички. Но основното, което мога да кажа е, че има добри практики, които са описани в доста голям обем литература има доста материали, които показват опита на подобни компании в подобни други държави, т.е. ако компаниите в България имат желанието да разберат какво ги очаква чисто в естествения ход на развитието на житейския път на всеки един от основателите, и на самата компания, тогата има и хора които се занимават с този вид консултации, така че опитът е на лице, въпросът е, че всеки трябва да извърви своя път, да стигне до осъзнаването дали тази информация ще му е полезна или не. При нас в България този процес на промяната все още не се е случил, моите очаквания са, че в следващите 10 години ще се случи предаването от първото на второто поколение. Тогава всъщност тези компании, които са създали устойчиви основи за развитието си според мен ще видят ползите от това предварително планиране.

А имаш ли впечатление дали се случва планиране в някои компании тук, или нямаш наблюдение?

Величка: Моето наблюдение е, че такова планиране в голямата си степен не се случва.

Добре, още не сме започнали да го пишем това домашно.

Е всяко нещо с времето си. Има време.

Понеже времето ни напира - моят въпрос, към абсолютно всички, и тук трябва да спомена, че ти си доста ангажирана с каузи, както и доста ангажирана да се връщаш отново и отново в България. Ти си прекарваш известно време от годината в България, децата говорят български, не страниш от мястото по никой начин. Та - ако си затвориш очите и си представиш България през 2050 г. в добрия и сценарий, какво мислиш че можем ние да постигнем тук на база това което имаме а) и на база това което сме аз, ти, приятелите, които имаме и т.н.

Какво виждаш ти като потенциал, който към момента може би не сме реализирали, но който можем да реализираме в добрия сценарий?

Величка: Това е много интересен въпрос. Много мислих, честно казано България я виждам такава каквато е. Аз я обичам, аз живея в моето съзнание в България, въпреки че съм толкова години извън България. Но аз всъщност живея в България. И аз я обичам такава каквато е и смятам, че всеки един от нас, малко или много, говоря с хора, които са в България, правим всичко каквото можем, за да направим България да бъде по-добра, като ние самите сме по-добри. С общуването си с хората, с отношението си един към друг, и с човечността си.

Значи да бъдем човеци, казваш.

Величка: Да бъдем истински.

Величка: Ако бъдем истински, се променя всичко за по-добро, мисля аз.

А виждаш ли се обратно в България?

Величка: Да, определено. Аз съм в България.

Виж, аз имам голям късмет, че всъщност моята работа ми позволява да пътувам. И да работя с България. Това за мен е голямо удоволствие, в началото беше голямо предизвикателство, тъй като аз дълги години не бях живяла там, но сега - аз съм у дома си, в България. Това е за мен вкъщи. Когато кажеш къде е твоето вкъщи, моето моето вкъщи е в България.

А децата - и за тях, е тяхното къщи България. Опитвам се колкото мога. Мисля, че засега се справям. Надявам се, че ще продължавам в този дух.

Специално за теб не се съмнявам. Ето така. Благодаря ти много за този разговор. Да бъдем човеци, това си вземам аз от теб. С психология, с емпатия, тази думичка ми е много чужда на мен, но - с човечност. Много ти благодаря за времето и до скоро, в София или в Пловдив.

Величка: И аз благодаря! Всичко най-добро желая.