Коментар | Демократите са по-добрият вариант за американската икономика

На пръв поглед предположението, че икономиката последователно се представя по-добре при една партия, звучи като вид неправдоподобно партийно твърдение, което дори не си струва да бъде проверявано. Но всеки, който го провери - съотносимата статистика е била публикувана и преди, включително от мен, ще види, че това е абсолютно вярно.

През 19-те президентски мандата след Втората световна война - от Хари Труман до Байдън, създаването на работни места е регистрирало средно ръст от 1.7% на година при демократическите администрации, в сравнение с 1% при републиканските. Разликата при ръста на БВП е дори още по-голяма - 4.23% при демократите спрямо 2.36% при републиканците. Ако се върнем до Голямата депресия и добавим администрациите на републиканеца Хърбърт Хувър и на демократа Франклин Рузвелт, разликата в равнището на растежа става дори по-голяма.

Може ли демократическите президенти да извличат полза от наследството на доброто икономическо управление? Малко вероятно. Когато става въпрос за осреднените нива на растеж, резултатите са еднакви, без значение дали отговорността за първата четвърт от мандата на даден президент се приписва на него или на неговия предшественик.

Може ли демократическите президенти да извличат полза от наследството на доброто икономическо управление на републиканците? Малко вероятно.

Дори тези, които смятат, че демократите прилагат по-добри икономически политики от републиканците, се затрудняват да обяснят подобна голяма разлика в резултатите. Все пак много силни и непредвидими фактори се отразяват на представянето на икономиката, понякога в много по-голяма степен от политиките, върху които президентът има контрол.

Освен това отнема над четири или дори осем години за проявяването на ефекта от някои политики - добри или лоши. Например Джими Картър заслужава похвала за назначаването на Пол Волкър за гуверньор на Фед през 1979 г. с мандат да се справи с инфлацията. Това спомогна да се постави основата на периода на "Голямата умереност" през следващите 20 години. Но незабавният ефект от борбата на Волкър срещу инфлацията е рецесия. Повечето икономисти смятат, че крайните ползи са си стрували първоначалните негативи. Но именно негативите допринасят за поражението на Картър на президентските избори през 1980 г.

Във всеки случай това е единствената рецесия през последните 100 години, която е започнала с демократ в Белия дом, в сравнение с републиканците. Някой може да се изкуши да спори, че това е въпрос на съотношение, а не на причинност - да, демократите са били на власт по време на повече периоди на по-силна икономика спрямо републиканците, но това отразява просто късмет. Прилагането на универсално приетата статистическа методология обаче показва друго.

Последните пет рецесии са започнали при републикански президенти - Роналд Рейгън, Джордж Х. У. Буш, Джордж Уокър Буш (два пъти) и Доналд Тръмп. Ако се върнем по-назад - през последното столетие в САЩ е имало 17 рецесии. Забележителните 16 от тях започват, когато републиканец е в Белия дом.

Освен това имаме ефекта върху растежа от смяната на управляващата партия. От Втората световна война това се е случвало десет пъти. При всичките пет пъти, в които републиканец е наследил президентския пост от демократ, ръстът на икономиката е спадал от единия мандат към следващия. И обратното - всичките пет пъти, когато демократ е наследявал републиканец, растежът се е покачвал.

Така че е ясно, че икономиката се представя по-лошо при републиканските президенти и че това не е въпрос на късмет. Но все още не знаем какво точно обяснява много по-доброто справяне на демократическите президенти. Това до голяма степен остава загадка.