Анализ | Дисекция на българската инвестиционна стагнация
Освен добре структурирани политики е необходимо продължаване на усилията за реформи в правораздаването, които да увеличат сигурността и предвидимостта
Пламен Т. Ненов
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
След годините на бурен инвестиционен бум в периода непосредствено преди финансовата криза от 2008-2009 г. българската икономика се намира в многогодишна инвестиционна стагнация по отношение на брутното капиталообразуване като дял от БВП. Тази динамика е нагледно представена на фигурите, които представят динамиката на капиталообразуването и неговите компоненти за България и две съпоставими страни, членки на ЕС - Румъния и Хърватия. Като цяло инвестициите в България са по-ниски от тези в Румъния за целия период. Те са по-ниски и спрямо Хърватия в периода след 2015 г., когато инвестициите в тази страна започват процес на следкризисно възстановяване, подобно на повечето други страни в ЕС, засегнати от кризите от 2008-2009 г.
След тях инвестициите в продуктивен капитал в България трайно спадат като дял от БВП и към 2023 г. са на нива от 2000 г. - около 17% от БВП на страната. За разлика от България, инвестициите в Румъния към 2023 г. са около 26% от БВП. Това е разлика от 9 процентни пункта.
Прегледът на инвестиционната активност по компоненти за България, Румъния и Хърватия води до следните заключения:
- Инвестициите в дълготрайни нематериални активи бележат известен ръст след 2016 г. и са над стойностите в Хърватия и съпоставими със стойностите в Румъния. Това по себе си е добра новина, тъй като инвестициите в нематериалните активи са смятани за по-важни за дългосрочния ръст на БВП в сравнение с инвестициите в материални активи.
- След сериозния инвестиционен бум и спад в периода 2005-2015 г., инвестициите в жилищни сгради се стабилизират на нива малко под 3% от БВП, което е много близо до нивата в Румъния и Хърватия. За разлика от България в другите две страни не се наблюдава бум на жилищното строителство в периода непосредствено преди кризата от 2009 г.
- Инвестициите в други сгради и съоръжения (инфраструктура) са типът дълготраен актив, при който се наблюдава най-голямото раздалечаване между България и Румъния и до известна степен c Хърватия в годините след 2015. В тази група са включени инфрaструктурните съоръжения и нежилищните сгради като заводи, офис сгради, търговски площи и други. При тези инвестиции се наблюдава силна отрицателна тенденция в периода след 2015 г. и към 2023 г. те са на най-ниските си нива за последните две десетилетия.
- При транспортните средства се наблюдава траен спад след 2007 г. и в трите страни, като спадът в България е най-продължителен.
- При инвестициите в други машини и оборудване (долен десен панел на фигурата) се наблюдава стабилно ниво с известни флуктуации във времето. За този показател инвестициите са съпоставими с тези в Румъния и превишават тези в Хърватия като дял от БВП. Това като цяло е положителна новина по отношение на темпа на технологична модернизация на българската икономика.
Прегледът на капиталообразуването по видове активи показва, че основните проблеми пред инвестиционната активност в България са свързани с крайно ниския дял на инвестициите в нежилищни сгради и инфраструктура, както и при инвестициите в транспортни средства. Сериозната разлика по отношение на инвестициите в нежилищни сгради и инфраструктура (разлика от около 7 процентни пункта спрямо Румъния към 2023 г.), както и неблагоприятната тенденция през последното десетилетие е риск за дългосрочния растеж на продуктивността на икономиката. Тъй като в тази група влиза ключова публична инфраструктура като пътища, ВИК съоръжения, железопътни линии, мостове и други, неблагоприятната динамика при този вид дълготрайни активи изисква по-сериозна ангажираност към капиталовите инвестиции от страна на правителството или по-активни стъпки към ангажиране и стимулиране на частния сектор при строителството и експлоатацията на инфраструктура.
По отношение на транспортните средства, трайното намаление в инвестиционната активност за този тип активи носи риск от забавяне на зеления преход на българската икономика по отношение на транспорта, който представлява около 25% от въглеродните емисии в ЕС според Европейската агенция за околна среда.
При нематериалните активи и инвестициите в машини и оборудване не се наблюдават отрицателни тенденции. Все пак инвестициите в нематериални активи трябва да догонват много по-високите стойности за по-развитите икономики в ЕС (около 4% от БВП). Също така инвестициите в машини и оборудване могат да бъдат стабилизирани на относително по-високи нива, което ще допринесе за по-бърза технологична модернизация на икономиката. Добре структурирани и финансирани политики, насочени към стимулиране на инвестициите в тези видове дълготрайни активи под формата на субсидии и грантове за иновации и технологична модернизация, биха имали положителен ефект за ускоряване на ръста на производителността. Освен тези политики е необходимо и продължаване на усилията за структурни реформи в правораздавателния сектор, които да увеличат сигурността и предвидимостта на инвестиционната среда.
1 коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.