Борбата за храната

Дебат ли?

Единният контрол би трябвало да неутрализира всички тромави процедури. Приетата стратегия обаче не е подробна и затова не е ясно как и дали това ще се случи. Няма и точен отговор на въпроса кога - целта е да се случи тази година. Но може реално да заработи и чак през 2011 г., защото са нужни промени в много закони, а и държавната машина е бавна.

Първият вариант на стратегията за Агенция по безопасност на храните пак наруши диалога между няколкото отговорни министерства. Първоначално тези на икономиката и здравеопазването не подкрепиха плана. В свое становище Министерството на икономиката, енергетиката и туризма посочва, че в стратегията липсва анализ на данни и не е ясно какви точно ще са задачите на структурата. Министерството на здравеопазването (МЗ) дълго настояваше, че безопасността на храните е граничен проблем  между няколко министерства и трябва да се създаде държавна, а не изпълнителна агенция. И посочват, че в работната група, писала стратегията, не е имало представители на икономическото и здравното министерство.

В крайна сметка аргументите на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов, че компетентният пред ЕС министър е именно земеделският, а и законодателството засяга повече ветеринарния сектор (тъй като основните храни са животински), натежаха достатъчно новата агенция да мине под административното ръководство на МЗХ. Ден преди стратегията да бъде приета от Министерския съвет, Найденов коментира, че официално ръководството на новата служба ще се назначава от правителството.

Големият проблем не е междуведомствен. Приетата стратегия не е обсъждана нито с представители на бизнеса, нито пък с потребителите. Главният секретар на Българската стопанска асоциация Петър Денев обясни, че е изпратено искане това да бъде направено, но така и не се е случило. "Бизнесът не е видял предварително нито ред от това, което е прието като стратегия в Министерския съвет. А в Закона за храните пише изрично, че "при разработването на проекти на нормативни актове, свързани с административното регулиране и административния контрол на хранителната промишленост, компетентните държавни органи изискват становища от съответните браншови организации", цитира председател на браншова организация.

За Диляна Славова, изпълнителен директор на Националната асоциация на млекопреработваелите, добрата новина е, че все пак се пристъпва към изграждане на такава структура. "За предпочитане е един независим орган към Министерския съвет. Положителното е, че нещо все пак вече е решено", казва Славова. Според нея, ако липсват ясни правила за контрол и безопасност на храните, независимо под чия шапка е агенцията, наличието й ще бъде безполезно.

И все пак действие

Изискването за създаване на агенцията е записано в Закона за храните и трябваше да стане факт още през 2007 г. (виж карето). Спорният въпрос, който проточи във времето създаването й, е под чие ръководство да бъде новата структура. Тук винаги е имало триумене - шапката да е в земеделското или в здравното министерство, или директно в Министерския съвет.

Сега, след като правителството реши по соломоновски да я приюти в структурата на Министерския съвет, следват още няколко етапа, като те не са обвързани с конкретни срокове, защото преди това трябва да се гласуват промени в цели 27 закона!

Всичко ще опре и до пари. Първоначалните изчисления са, че бюджетът на бъдещата структура ще е около 70 млн. лв. годишно, а справка в сегашните разходи на службите, които сега контролират сектора, показва, че няма да има трудност при осигуряването на тези средства. Даже напротив, ще има съкращаване на разходи.

Остава и да се промени най-важното - новата агенция да заработи наистина ефективно. Защото по традиция в България всяка форма на регулация, контрол и разрешителен режим ражда предпоставки за корупция. Контролът над храните въобще не е изключение. А трябва да стане.