И без Дунав, и без ток

"Разгледани са всякакви варианти, дори цунами", обяснява Митко Янков, директор по безопасността в АЕЦ "Козлодуй". Цунами по Дунав естествено не може да има, но това е обичайният въпрос, на който Янков вече почти автоматично отговаря. Цунамито е част от няколко тежки природни бедствия или технологични аварии, които са разигравани в ядрената централа. "За всяка тежка ситуация трябва да има стратегия", коментира Янков.

В отсъствие на река Дунав...

Ако крайморските централи не могат да се оплачат от липса на вода и вълни, то при тези във вътрешността на материка потенциални рискове са не само наводненията, но и сушата. Без вода няма охлаждане, а без охлаждане се получава... "Фукушима". Вторият кризисен вариант с участието на вода, който е разиграван, е комбинираното въздействие на проливни дъждове и разкъсване на язовирната стена на хидровъзела "Железни врата" на Дунав. Третият сценарий е леденият - блокиране на реката поради замръзване.

"Но какво става, ако Дунав спре", уверено (или по-скоро натренирано) влиза в детайлите Янков, сякаш вчера е видял пресъхналото корито на реката . През 2003 г. вече се е стигало до подобна ситуация. Тогава нивото на Дунав пада не в сантиметри, а в метри. По това време то е било най-ниското от 100 години, твърди Янков. Въпреки това централата е функционирала нормално. Дори и в тази ситуация по думите на директора по безопасността българската АЕЦ е имала толеранс от още два метра. При перспективата за по-тежка ситуация централата се подготвя за погасяване и се пристъпва към подготовка на реакторите за поддържане в дълговременно охладено състояние.

В самата централа има басейни с обем от 29 хил. куб. метра, чието съдържание може да служи за попълване на евентуални загуби на служещата за охлаждане на горивните клетки вода. Системите за безопасност пък били снабдени с автономни източници за охлаждане, т.нар. бризгални басейни (т.е. капково охлаждане). В краен случай се използвали 6 помпени станции в низината.

"Централата има дига с кота 30 над морското ниво, а самият АЕЦ е на кота 35", обяснява Янков, очертавайки вертикалната планировка. При обичайно ниво на реката от 22-24 метра вълната трябва да е висока поне десет метра, за да залее ключовите съоръжения. "И да е поне пет километра широка", вдига мизата директорът, тъй като Дунав е на 5 км от централата. Цялата поредица от събития трябва да се случи при условие, че "Железни врата" е на 220 км. Така че по думите на Янков АЕЦ "Козлодуй" е в безопасност дори при рязко вдигане на нивото на реката и разкъсване на язовирната стена в съседна Сърбия.

Според ръководителя на АЕЦ "Козлодуй" електрозахранването също нямало как да бъде прекъснато, тъй като всяка независима система била тройно подсигурена. "Вързани сме за две енергосистеми - нашата и румънската." Към централата водят 16 далекопровода, а всеки блок имал три входа за външно захранване. Ако все пак всичко това бъде прекъснато, всеки блок има по три дизел-генератора. Те захранват трите независими системи за сигурност, всяка от които самостоятелно може да погаси реактора и след това да поддържа охлаждането му за десет денонощия. Това е важно, тъй като при българските реактори има по-висока остатъчна топлина от японските, така че продължителността е от ключово значение.

По време на модернизацията е бил монтиран и четвърти генератор, който може да осигури захранване на друга група системи, които имат отношение към сигурността на реактора. Ако и тази енергийна защита падне, се включват акумулаторите, чиято издръжливост по време на модернизацията е била удължена от 1 на 4.5 часа, през които те могат да поддържат жизненоважните системи на АЕЦ "Козлодуй". Целта е в рамките на този период да се включи външният дизел-генератор.

Всъщност проблемът във "Фукушима" беше именно невъзможността да се задействат външни генератори. Според Янков АЕЦ "Козлодуй" е по-доб­ре подготвена, тъй като системата е пригодена за включване на външна мощност, докато японските инженери е трябвало да скачват генераторите към унищожената от цунамито щатна система. Този режим на работа може да продължи до 24 часа. Ако в този период се докара допълнителна мощност, дестилираната вода в реактора позволява работа без повреди за 38 часа.

Според директора по време на модернизацията не само се е подобрила количествената защита, но сериозно се е променило и качеството. Много прибори са били подменени, механичните - сменени с дигитални, въведени са автоматични системи за управление на процесите в активната зона на реактора.

Най-сериозната ситуация ще възникне, ако цент­ралата остане

Без краен поглътител

на топлина, ако използваме жаргона на инженерите, т.е. без вода. С други думи, това е ситуацията, в която АЕЦ "Фукушима" можеше да изпадне на няколко пъти, тъй като нямаше вода, която да охлажда реактора. Тогава започва топене на горивото. То се трансформира в нажежена сплав от уран, цирконий и стомана, която може да прогори корпуса на реактора. При химическата реакция между металите и при електролизата на водната пара се образува и водород, който при концентрация над 4% се превръща във взривоопасен газ. Янков твърди, че поради много по-големия обем на херметичната стоманобетонна конструкция около българските реактори (в сравнение с реактора на АЕЦ "Фукушима") подобно натрупване става по-бавно. Освен това инсталираните водородни рекомбинатори превръщат голяма част от водорода обратно във вода.

"Ако и това не помогне, се предприемат мерки стопилката да се разстели, така че да не образува критична маса", спокойно обяснява Янков. И добавя: "Важното е да не се допусне разхерметизация на хермооблочката." АЕЦ "Козлодуй", както и "Фукушима" не разполагат със специален уловител, предназначен за тази цел. Специалистът не навлезе в подробности каква е процедурата, но очевидно е мислено по върпоса. "В момента проектираме и сме на първия етап от изграждането на уловител. В "Белене" по проект има такъв уловител", не пропуска да похвали евентуалната втора атомна.

Иначе сравненията между пети и шести блок на "Козлодуй" и реакторите във "Фукушима 1", са трудни - не само поради разликата в технологията, но и заради различното поколение на реакторите. Според Янков паралел може да се прави единствено с вече затворените малки блокове, като по неговите думи 3 и 4 блок са дори на по-високо ниво от авариралите японски реактори.