Зa и против "Белене"

ПРОТИВ Вече трябваше да са влезли в експлоатация ТЕЦ AES "Гълъбово" - 670 МW, 80 МW от ВЕЦ "Цанков камък". Започва строежът на ВЕЦ "Горна Арда" с инсталирана мощност 175 МW, поредната рехабилитация на ТЕЦ "Марица-изток 3" с увеличаване на мощността с 60 МW, а 50 МW когенерация се изграждат в ТЕЦ "Пловдив". В момента тече разчистване на площадката за ТЕЦ "Хасково" за 130 МW (има предвиден още един блок със 130 МW). Освен това съдбата на ТЕЦ "Варна" не е окончателно решена. Нарастване на мощностите се очаква и от инвестиции в когенерации на съществуващите топлофикации, особено ако искат да оцелеят. Само "Топлофикация - София" има потенциал между 300 и 1000 МW според Асоциацията на топлофикационните дружества. Възобновяемите енергийни (без ВЕЦ) мощности ще се увеличат с между 300 и 600 МW.

Глад за енергия

ЗА При минимален ръст на електропотреблението с 1-1.1% годишно още през 2014-2015 г. страната ни ще има нужда от двете хиляди мегавата в "Белене". Поддръжници на проекта като Йордан Костадинов, бивш директор на АЕЦ "Козлодуй" (пред "24 часа"), твърдят, че всеки 2% ръст на БВП води до 1% ръст на енергопотреблението.

ПРОТИВ При ръст на БВП от 45% между 2002 и 2008 г. потреблението на електроенергия е нараснало с 8% (отчет на ЕСО за 2008 г.). Това е преди резкия спад от 2009 г. и преди окончателното спиране на "Кремиковци". За периода 1999 - 2010 г. имаме ръст на БВП от 64%, а потреблението на ток на практика не се е увеличило.  Ако се следят изказванията на българските енергийни експерти, България трябваше да изпитва глад за електроенергия още през 2005 г. После с оглед затварянето на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй" тогавашният министър на енергетиката Милко Ковачев (07.01.2005) обяви, че в периода 2007 - 2011 г. България ще трябва рязко да намали износа на ток, за да посрещне собствените си нужди. Вместо това имаме рекорден скок на износа през 2010 г.

Допреди няколко години десетгодишните прогнози на НЕК за потреблението грешаха с около 40%. Нормално е да има грешки, като се има предвид дългият период, но тази е фрапантна. Последните прогнози изглеждат доста по-реални и изведнъж България се оказа с излишък. В последната енергийна стратегия на България е предвиден ръст на производството на електроенергия с 32% между 2005 и 2030 г., (при строеж на АЕЦ "Белене"), което би увеличило потенциала за износ двойно. Ако не се намери купувач, това обаче е свръхпроизводство.

България - енергиен център

ЗА Поради нарастването на търсенето на Балканите АЕЦ "Белене" ще има гарантиран пазар. Например електропотреблението в Турция расте три пъти по-бързо от това в България. То може да бъде посрещнато от излишъка от мощности у нас, още повече че цените в Турция са доста по-високи от българските.

ПРОТИВ Едва в края на миналата година официален представител на НЕК - Димчо Кънев, шеф на дирекция "Прогнозиране, развитие и научно обслужване", каза, че без дългосрочни договори за износ централата губи смисъла си.

Досега няма точна прогноза за потреблението в Югоизточна Европа дори през 2014 - 2015 г., а Румъния, Турция, Гърция, Сърбия, Македония и Албания също изпълняват енергийни проекти. Сърбия в националната си стратегия си е поставила за цел да намалява вноса. България например твърдо отказва внос на руска електроенергия, въпреки че тя е по-евтина. В същото време вече половин година България има връзка с Турция, но сделка за износ няма. По-важното е, че крайната цена от АЕЦ "Белене" ще бъде значително по висока от тази, която АЕЦ "Козлодуй" постига при износ. В дългосрочен план това ще се промени, но не драматично. В ЕС например не се очаква толкова шоково нарастване на цените, което да оправдае продажби на АЕЦ "Белене" на европейския пазар.

Цената за "Белене"

ЗА Договорената с "Атомстройекспорт" цена е 3.997 млрд. евро. Предвидена е и "ескалация" през годините в зависимост от инфлацията и други. Така стойността ще се вдигне с не повече от 25%, твърди НЕК. Заедно с лихвите по кредитите пълната цена за АЕЦ няма да надхвърли 8 млрд. евро. Това е най-евтината АЕЦ в света - у нас 4 млн. евро за инсталиран МW, в Турция за АЕЦ "Аккую" - 5.5 млн. евро.

ПРОТИВ Цената на "Белене" вече достига 8 млрд. евро - 6.3 млрд. евро за доставка и монтаж на двата реактора, както и 1.7 млрд. евро за всички останали разходи. В публикуваното тази седмица изследване на Института за пазарна икономика пък необходимите инвестиции за централата и прилежащата инфраструктура се определят на 11 млрд. евро (в нея са включени много допълнителни разходи като компенсиращи мощности или дългосрочното погребване на ядрените отпадъци). Общата цена заедно с финансовите разходи (т.нар. Total plant cost) няма как да падне под 10 млрд. евро. Това прави поне 5 млн. евро за инсталиран МW.

Икономически катапулт

ЗА Изграждането на една атомна централа е силно капиталоемък процес, който осигурява голяма заетост в продължение на няколко години. Основната част от парите ще се влеят в икономиката, тъй като след построяването на АЕЦ "Белене" разходите за гориво са много ниски. АЕЦ "Белене" ще създаде работа за 30 хил. души по време на строежа, а инвестициите ще достигнат 5 процента от БВП, докато трае той.

ПРОТИВ Същите инвестиции, но насочени в друга посока, ще доведат до повече работни места, а ресурсът ще остане наистина в България. От общо 10 млрд. евро разходи не повече от 30% ще бъдат инвестирани в България - останалите ще отидат за лихви и заплащане на доставчиците от Русия, Франция, Германия и САЩ. Тоест най-голям тласък ще получат именно техните икономики.

Нов блок в аец "Козлодуй"

ЗА Нов блок на площадката в "Козлодуй" би струвал по-скъпо, отколкото в "Белене". Според Йордан Костадинов, бивш директор на централата, почти нищо от инфраструктурата там не може да се използва. Ще трябва ново водоснабдяване, връзка с електропреносната мрежа и ново лицензиране на площадката. Само последното ще оскъпи процеса с няколкостотин милиона евро. Мнението се споделя и от председателя на АЯР Сергей Цочев.

ПРОТИВ Изграждането на седми блок в "Козлодуй" ще излезе два пъти по-евтино, отколкото в "Белене", твърди пред в. "Труд" Рашо Първанов, главен технолог на спрените предсрочно четири блока на "Козлодуй". Според привържениците на тази схема нa съществуващата площадка могат да се използват вече изградените тренажори за 5-и и 6-и блок, складовете за сухо съхранение на отработено ядрено гориво, транспортно стопанство, ремонтни цехове и т.н. Свързването с мрежата ще бъде несравнимо по-евтино. Лицензирането на новата площадка може да стане много по-евтино. В Литва ОПОВОС за проектирания АЕЦ струваше едва 60 хил. евро за разлика от 7.8 млн долара за "Белене".

Зелен ток

ЗА С АЕЦ "Белене" България ще икономисва емисии от CO2 и така държавата дори може да печели от това. Соларните паркове и вятърните турбини - също, но при много по-висока цена, а и цялостният им екоефект е съмнителен. По-важното е, че централата наистина намалява емисиите на въглероден двуокис. Каквито и мерки за енергийна ефективност да се предприемат, те не могат да има същия ефект. Посочваният спад на енергийната интензивност на единица БВП в последните години не е придружен от свиване не енергопотреблението. Освен това българинът е с най-ниско потребление на енергия в целия ЕС - около 1.2 т нефтен еквивалент при 2.3 т средно за съюза. В средносрочен план потреблението на електроенергия ще продължи да нараства сред домакинствата.

ПРОТИВ През 2020 г. 16% от общото потребление на енергия у нас трябва да се осигурява от ВЕИ. Към този момент цената на доста от тях ще бъде много близка до тази на АЕЦ "Белене", например от вятърните генератори. Сега те продават 1 МW за приблизително 180 лева, докато "Белене" ще продава за поне 100-120 лв. Но дългосрочно цената на тока от АЕЦ ще расте, а от вятърните перки ще пада.

България харчи два пъти повече енергия на единица БВП в сравнение със средното за ЕС. Резултатите от кредитната линия за енергийна ефективност и възобновяеми източници на ЕБВР показват, че определено инвестициите за енергоспестяване са по-малки от тези за изграждане на нови генериращи мощности. Газификацията ще свие потреблението на домакинствата от ток.

Загуби от спиране на проекта

ЗА Ако НЕК прекрати договора си с "Атомстройекспорт", ще дължи неустойки. Поне 1.1 млрд. лева, каза миналата година Бойко Борисов. В проекта вече са вложени над 430 млн. евро, които също ще изгубим, да не говорим за първоначалите средства, инвестирани от края на 80-те години на миналия век. При качествата на юридическата защита на държавата е почти сигурно, че България ще загуби евентуално дело за неустойки.

ПРОТИВ Няма фиксирани неустойки, твърди министърът на икономиката Трайчо Трайков. Но при всеки договор едната страна може да предяви претенции за пропуснати ползи. България е поела ангажимемент за 700 млн. евро, но реално е превела много малка сума. За остатъка руската страна може да търси компенсации, както и за евентуални други пропуснати ползи. България може да претендира, че "Росатом" закъсня с проекта.

Преглед на оригинала