Правозащитникът Йонко Грозев: Прокуратурата е задължена да разследва насаждането на религиозна омраза
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Профил
Адвокат Йонко Грозев е роден през 1965 г. Завършва СУ "Климент Охридски" през 1991 г. Има магистърска степен по право от Харвард, 1994. От 1995 до 2005 е ръководи правна програма на Български хелзинкски комитет. Печелил е многократно дела срещу България пред Европейския съд по правата на човека. В момента е член на управителния съвет на "Центъра за либерални стратегии" и програмен директор там.Има ли стандарти за силата на шума от джамиите? Има ли такъв проблем в Европа?
Ако има проблем, той се решава през обществен договор. Но няма нужда да се заблуждаваме. Очевидно е, че шумът както и новините на турски не пречат на когото и да е било - има ли хора, които изпитват затруднения в ежедневието си заради това? Става въпрос едно нещо - преследва се чисто идеологическа програма - да няма видимост на друга религия и конкретно да няма видимост на мюсюлманската религия в България. Това е целта на всичките тези мероприятия на "Атака". Така и с протестите за високоговорителите, така е и с протестите срещу новините на турски език. По такъв въпрос просто няма как да има компромис. Всяка една религия има право в равна степен да бъде видима и да осъществява своята дейност без притеснения от публичност. Няма как публичното практикуване на една религия да се забрани, а това е целта на мероприятието. Ами ако утре някои поиска да се намали звука от камбаните на "Александър Невски"?
Как ще коментирате поведението на Столичната община преди и след протеста?
Уведомителният режим, който е приложим в случая, е напълно адекватна процедура. Той дава достатъчно правомощия на общината да реагира, като прекрати даден протест, така да посочи друго място и време или в крайна мярка просто да забрани провеждането му. В конкретния случай тя не го е направила, а е трябвало и това е повече от очевидно. Имаме пострадали от физическо насилие, имаме и данни в публичното пространство до какво са довели подобни протести преди това. Тук не става дума за евентуалност, а за сигурност. Общината е била напълно в правомощията си да посочи друго място и време за провеждане на митинга, така че да не се стига до ексцесии и сблъсъци, но не го е направила. Това е абсолютно неразбираемо.
Днес зам. главният прокурор Бойко Найденов заяви, че прокуратурата трябва да внимава да не участва в политически игри. Това ли е причината според вас до този момент да няма нито едно разследване за такъв тип престъпления?
Обвиненията за политически мотивирано наказателно преследване най-лесно се опровергават тогава, когато има практика по определен тип дела и се види, че с един и същ аршин се мерят всички случаи. Когато има постоянно прилагане на закона и когато има трайна практика, много по-трудно би издържала една теза, че действията са политически мотивирани. Тъй като българската прокуратура е твърде пасивна по отношение на престъпленията, свързани с разпалване на етническа или религиозна омраза, нямаме такава практика. Прокуратурата трябва да се активизира. Става дума за изключително опасно престъпление, чието преследване е въпрос и на международни стандарти. Това в крайна сметка е изключително важно от гледна точка на нормалното функциониране на обществото ни. Плахостта и резервираността на прокуратурата, която категорично отказва да стъпи в тази проблематика през всичките тези години, не е в интерес на българското общество. Примерите в публичното пространство и медиите за използването на език на омразата са много и не са от вчера.
Как обяснявате, че бяха нужни пет дни на прокуратурата, за да образува дело за насаждане на етническа омраза?
Без никакво съмнение подобно престъпление изисква бърза реакция. Основната логика на преследването на езика на омразата е това да не се позволява ескалация на насилие. Идеята за това да има засилена отговорност за този тип престъпления идва именно от ситуации, в които има непосредствена опасност от физическо насилие. Езикът се използва за подбуждане към такова насилие. Бърза и навременна реакция на компетентните органи е от ключово значение. Един от примерите в тази посока е геноцидът в Руанда. Там имаме много ясно използване на радиото за подбуждане и разпространяване на омраза. После този език на омразата преминава в едно тежко насилие, в резултат на което имаме избити повече от милион хора. Това е архитипната ситуация, срещу която трябва да се реагира в случаи на проповядване на етническа и религиозна омраза. Психологията на масите е показала, че езикът играе изключително ключова роля в мотивирането към противопоставяне на такива групи от хора, ето защо навременната намеса е решаваща.
Причината, поради която прокуратурата да е толкова притеснена, е това, че очевидно става дума за политическо действие срещу хора, които очевидно са в управлението на страната. Крайно време е държавното обвинение да изпълни основните си роля и това е нейно задължение, от което не може да избяга.
Мислите ли, че прекратяването на регистрацията на "Атака" е адекватна мярка?
Това е една по-крайна мярка. Според международните стандарти прекратяването на една политическа партия е доста тежка интервенция, което налага сериозни доказателства за това, че нейните цели, дейността и програмата й са пряко насочени против демократичните принципи на управление. Независимо от поведението на Волен Сидеров имаме достатъчно доказателства срещу "Атака", за да обосновем една такава теза за антидемократична насоченост, за да се прекрати дейността на партията. Слово на омразата все пак е индивидуално действие и използването на такъв език е въпрос на персонална отговорност.
Как ще коментирате тезата, че протестът е форма на противодействие срещу радикалния ислям?
Идеята, че се бориш срещу терористи, биейки мюсюлмани, които се молят на петъчна молитва в центъра на София е просто безумна. Ако в българското общество има хора, които приемат, че това е сериозен аргумент, значи имаме тежък проблем като общество. Става дума за мюсюлмани, които мирно практикуват религията си. Дори и да има терористични клетки в България, това не е борба с тях. Към този момент обаче нямаме никакви данни за това. Всички случаи, които сме имали на конфронтация по линия на мюсюлманско вероизповедание, са били винаги на национално-патриотична основа за търсене на политически дивиденти. Въпрос на здрав разум е да се види каква е ситуацията.
Какво прави ДАНС в такива случаи?
Имаме публични операции, които никога не стигат до съда. Или всъщност стигат, но до Европейския съд по правата на човека. Има няколко такива казуса, по които България е осъдена. Така например по един от случаите, че въпросният човек преподавал ислям на децата със съгласието на техните родители и раздавал курбан овча чорба. Това беше информацията за неговата радикална терористична дейност. От опита ми с подобни случаи, в които се появяват всичките тези твърдения за религиозен екстремизъм, зад тях винаги много ясно е прозирал чисто бюрократичен интерес на службите за сигурност, които трябва да произвеждат резултати, за да показват на обществото, че има какво да вършат. В никой от тези случаи аз не съм виждал нищо, което да е достатъчно сериозно като данни за екстремистка дейност. Става дума за комбинация от някакви бюрократични, институционални понякога и политически интереси, които стават причина за подобно масирано подаване на информация към медиите. То винаги е дирижирано. За съжаление българските медии доста едносигнално си позволяват да бъдат използвани в такива ситуации.
Може ли да предположим как може да се развие тази ситуация?
Никога не сме защитени от най-тежкия сценарий. Макар и преди 20 години, но все пак не чак толкова отдавна, и съвсем не далеч от София се случиха тези неща в Босна и Херцеговина. Проблемът с разпалването на етническа и религиозна вражда е именно проблем на психология на масата. Веднъж тръгнала психозата, тя много трудно се удържа. И за това притесненията винаги са, че това нещо може да избухне, преди да се осъзнаем и да можем да го спрем. В днешната реалност в България рискът от сериозен етнически конфликт изглежда малък. Този риск е изглеждал малък и на всички останали места, където това се е случило. Затова не бива да бъде подценяван.
По-тривиалната неприятна последица е това, че българското общество ще продължава да бъде разделено. Ще има сериозно ниво на недоверие между български и турски общности в страната, което ще създава този модел на капсулирано политическо представителство, който позволява, вместо да търсим разумни решения на обществени проблеми в интерес на всички да имаме затворени партии, които изкривяват много демократичния процес.
26 коментара
много добро интервю!
Шумът от джамиите е в нарушение на закона на столична община за опазване на обществения ред!!!!
Йонко Грозев пък е екстремист от другата крайност! Не Ви ли е ясно, господине, че с методи от другия край на диапазона няма да поправите проблема, а само ще го ескалирате?! Или може би това е целта Ви?!
Трябва да проявявате търпимост и разбиране към крайните националисти и да ги разубеждавате с разумни аргументи и да се правят компромиси! Както например Палестина и Израел водят мирни преговори вече 50 години! Какво щеше да стане, ако и двете страни бяха тръгнали да решават проблемите поголовно само със сила?!
Статията е много точна за тези които я разбират или са били изпатили от предишният режим на ДИКТАТОРА Живков и неговите протежета.
Справка : '' ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИчЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН '' Обн. ДВ. бр. 37 от 05 май 2000 год. а и вече има резолюции на ЕС подкрепящи и задължаващи нашето правителство да ги спазва а ако не желае да бъдат така добри да ни
УВЕДОМЯВАТ за ВИНОВНИТЕ ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ защото ако чакаме държавните лемури / по думи на д - р Тони Филипов / да се наказват едни други много се се лъжем и е по - добре да си потърсим РЕГРЕСНА ОТГОВОРНОСТ както се изрази министър Маргарита Попова която иска да въведе Европейски правила но някой не иска . Най - вероятно е МИЛИЦИОНЕР.
Колега Грозев, бихте ли отговорили по същество на въпроса: "Има ли стандарти за нивото на силата на звука при използването на озвучителни системи на обществени места, налице ли е подзаконова нормативна база, регламентираща тези стойности и има ли фиксирана в нея категорична забрана за използване на озвучителна система на обществени места?"
За съжаление, г-н Росен Босев е задал много некоректно въпроса и няма как да получи коректен отговор. Ако въпроса беше засегнал някои изключително важни въпроси като противоречието между забраната на СОС за използване на озвучителна система на обществени места, правната характеристика на публичната общинска собственост, която се явява бул. "Княгиня Мария Луиза" и прилежащият й тротоар, както и градинките около джамията и поставянето на молитвени килими върху тротоара на булеварда, като с това се затруднява преминаването на пешеходците по него, по мое мнение щеше да се получи доста по- обективно интервю.
Бих задала още 1 въпрос на колегата: Как ще тълкувате конституционната норма на чл. 37 ал.2 от Конституцията на Република България
"(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала ИЛИ срещу правата и свободите на други граждани." в светлината на юридическите факти- поставяне на молитвени килими върху публична общинска собственост, с което се нарушават правата на всички останали бг. граждани за свободно ползване на публичната общинска собственост - тротоара? Публичната общинска собственост не е ли предназначена според Вас / а всъщност и според закона/ за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение? Зная, че въпросите ми са малко неудобни - все пак не Ви питам прогласено ли е конституционно правото на вероизповедание като неотменимо субективно право, а търся баланса между неотменимото субективно право на гражданина, злоупотребата с него и наложеното със злоупотребата ограничение на правата и свободите на другите граждани. Не мислите ли, че в баланса се крие справедливостта и законността?
До коментар [#8] от "dqdomart":
Само да допълня още един текст от Конституцията на Р. България - може пък и той да дава известно допълване на пъзела:
Чл. 57.
(1) Основните права на гражданите са неотменими.
(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.
Да, dqdomart, г-н Йонко Грозев не само няма да ти отговори на тези въпроси – той не се е и замислял върху тях. Той е от онези наши днешни „интелектуалци”, които предпочитат да третират всички свои сънародници като някакви неуки туземци, пред които всичко минава – от най-безогладната пропаганда до най-изопачената „истина”.
Има сериозни международни изследвания, в които научно и обективно е разгледан въпросът с присъствието (да, пак тази дума ще употребим, засега) на исляма в Европа – и по-конкретно мястото на джамиите – и още по-конкретно: какво място заема звукът от джамиите. Това са книгите "Соnflicts over Mosques in Europe: Policy issues and trends” (2009) - съставител Stefano Allievi, и „Mosques in Europe: Why a solution has become a problem” (пак от същия, 2010). При добро желание всеки може да ги намери и съвсем безплатно достъпни в Интернет.
Там става ясно, че: Единствената страна в ЕС, която приравнява ислямския „езан” със звука от християнските камбани (на ниво закон, но не и на ниво разпоредби на местната власт!) е Холандия. В Амстердам „езан” е разрешено да се пуска от високоговорител само в петъците. Във всички други страни са въведени съответните ограничения: във Великобритания много зависи от това дали джамията е в район, населен предимно с мюсюлмани, или не. В Германия има на законово равнище равно третиране на звука от джамиите и от църквите – но това третиране се отнася до самия звук, който издава човекът, извършващ богослужението – не и до усилването на този звук със високоговорители.
Във Франция и Белгия местните мюсюлмани изобщо не са поставяли такова искане, тъй като смятат, че това ще създаде напрежение. В Австрия звукът от джамията е разрешен само в петък. В Норвегия също е разрешен само в петък, и трябва да е до 60 децибела. Изводът на авторите е, че докато в държавите от ЕС залегналите в конституциите им принципи на религиозната свобода по-рядко дават възможност да се спира строежа на нови джамии, то отказът да се разреши външно озвучаване се среща достатъчно често.
Освен това трябва да се разбира и какво е предназначението на призива за молитва („езан”) – а то е да послужи на вярващия да не пропусне ТОЧНОТО ВРЕМЕ за молитва.
При съвременните безжични средства за комуникация (точния час и минута за началото на всяка молитва могат да се видят в сайта на Главното мюфтийство), необходимостта от физическо доставяне на тази информация до вярващите е вече отживелица.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.