Аз съм българче и мразя

Събота сутрин. Докато вероятно още преглъщате по пижама първото си кафе, по най-гледаната национална телевизия депутат и журналист вече "дъвчат" цяла една общност от уязвими хора, все едно е съвършено обичайно и приемливо да сравняваш друг народ с канибали. Главният герой от този разговор, разбира се, е депутатът от "Атака" и, забележете, зам.-председател на парламентарната група за приятелство на България със Сирия Магдалена Ташева - вече ноторно известна с жонглирането си с враждебна реч.

Вместо да бъде оставена без вниманието на медиите заради недопустимия си език, Ташева се радва на популярност сред тях. Тя не само обикаля телевизиите, но и думите й се цитират богато онлайн и офлайн. И това съвсем не е изолиран случай. Агресивният национализъм е медийният haute couture на този сезон. Вече месеци наред иначе маргинални фигури от крайния политически спектър ни събуждат всяка сутрин от екрана с крясъци и обиди по адрес на чужденци и малцинства. Отровните им думи пъплят по заглавията на онлайн и офлайн издания с ниска хигиена, докато навън маршируват "граждански патрули", самопровъзгласили се за заместници на полицията. Араби, африканци, български турци и роми биват нападани всекидневно по улиците на София.

Нивата на агресия в обществото толкова бързо подскочиха, че остана да се чудим дали е толкова толерантен българският народ към другите, колкото твърди клишето, или е още по-толерантен към проявите на език на омразата.

Възможен отговор дава изследване на институт "Отворено общество" за обществените нагласи към враждебната реч, което беше публикувано тази седмица (виж по-интересното в графиките). Макар да съвпада с бежанската криза и надигащата се вълна от краен национализъм, то не е директен отговор на случващото се. Проучването е проведено през юли 2013 (още преди търсещите закрила сирийци да влязат във фокуса на медийното внимание) и е национално представително. Цели да информира за проблема, да го рамкира и да ангажира гражданското общество за справянето с него, подчертава изпълнителният директор на "Отворено общество" Георги Стойчев.

Кой мрази, говорейки

Изследването открива, че само 45% от хората разпознават език на омразата, когато го чуят. Или поне толкова твърдят, че през последната година са чували изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо етнически, религиозни или сексуални малцинства. По-голяма е чувствителността в София (66%) и сред младите и образованите хора. Най-рядко за подобна реч съобщават хората над 60 години, ниско образованите, тези, които живеят в селата и имат ниски доходи.

Трите основни жертви на омразното говорене според изследването са ромите, турците и хомосексуалните хора, а основният канал за разпространение на подобна реч е телевизията. Разбираемо, предвид огромното покритие и влияние на тази медиа над всички останали на пазара. 75% твърдят, че са се сблъсквали най-често с език на омразата през екрана (вижте пред какви дилеми са изправени телевизионните журналисти в допълнителния текст). Веднага след това обаче идва интернет, що се отнася до младите и образованите хора. Останалите са изложени на враждебна реч в градския транспорт и в общуването си с роднини, приятели, колеги. Все пак основните източници на подобен говор според хората са на първо място политиците (68%), а на второ - журналистите (32%). В същото време едва 10% от запитаните признават, че са използвали враждебна реч към друга група от хора. Най-голям е броят на хората (45%), които декларират, че никога не си служат с изрази, които изразяват неодобрение или агресия към малцинства.

"Езикът на омразата не само е широко разпространен, но е разпространен в най-тежката му форма - тази, която насърчава към насилие", отбелязва авторът на доклада и ръководител на правната програма на "Отворено общество" Иванка Иванова. 32% смятат, че са били изложени на реч, която директно призовава към насилие над малцинства. 4% oт хората са се почувствали лично заплашени от подобни изказвания. Сред тези, които се самоопределят като роми, този процент е 11.

Според изследването всеки седми българин и всеки четвърти ром през последната година се е почувствал силно лично обиден от политическо или журналистическо изказване. Спомнете си например как протестиращите бяха наречени "лумпени", ромите постоянно са етикетирани като "мързеливи" и "крадливи", народът в съвкупността си е "лош материал" или "глупав, защото не е емигрирал", пенсионерите бяха обвинени, "че са изяли резерва", симпатизантите на БСП, че са "червени боклуци" и т.н.

Както отбелязват авторите на доклада, в България езикът на омразата се развива на фона на едно политическо говорене, което през последните няколко години е изобщо много агресивно и заплашително. "То не е просто агресивно срещу малцинствата; много е силна вербалната агресия между самите основни политически партии, както и агресия от политиците към публиката като цяло и към отделни професионални съсловия. В България обществените проблеми много лесно се вменяват във вина на отделни социални групи, а стратегиите за решаването на обществени проблеми се представят като замяна на една личност на управленска позиция с друга личност", се коментира в изследването. А когато институциите се провалят в това да разпознават и да преборват проблемите, "обяснителният вакуум се запълва от речта на омразата".

Когато омразата говори, институциите мълчат

Един от най-силните изводи от доклада на "Отворено общество" е остра критика към институциите. Авторите не разпознават нито една от тях, която да адресира проблема с конкретни политики и да се бори срещу използването на език на омразата и срещу насърчаването на престъпления на омраза. Не открояват и сред политиците нито един, който да е приел като лична кауза битката с враждебната реч, или пък дори публично да е порицал агресивни изказвания към малцинства.

От началото на грубата националистическо-медийна кампания срещу търсещите закрила в България има единствено съвместна декларация на президента и премиера, която заклеймява ксенофобията. И един мирен протест на Реформаторския блок срещу омразата към различните.

На представянето на доклада на "Отворено общество" тази седмица имаше един представител на изпълнителната власт в лицето на правосъдния министър Зинаида Златанова. Тя декларира: "Българите сме известни като толерантна нация и езикът на омразата не е български патент." Отбеляза като тревожни явленията от последните месеци, присъедини се към декларацията на президента и министър-председателя, заяви, че адмирира шествията на граждани срещу ксенофобията. И толкова. Не пое никакъв конкретен ангажимент като правосъден министър да се бори с явлението и не открои необходимостта от обществена и институционална кампания срещу езика на омразата. 

Представители на граждански организации в залата изразиха съмнение в готовността на правителството да се противопоставя успешно на проявленията на враждебна реч предвид, че негов партньор в парламента е най-ксенофобската партия "Атака". Златанова беше лаконична: "Партия "Атака" е в българския парламент по волята на българския избирател, не са назначени от мен. За добро или за лошо, всеки решава по преценката си."

На въпросите защо осъдените за използването на реч на омразата продължават да бъдат единици, защо министрите не реагират на ксенофобските изказвания на депутати от "Атака" в парламента и защо се обсъжда изграждането на центрове за задържане на търсещи убежище хора Зинаида Златанова отговори, че като правосъден министър тя "няма никакво влияние върху съдебната система, още повече на ниво дела и че нейното присъствие на конференцията изразява ясно отношението на правителството към ксенофобията".

Предразсъдъците като престъпление

Ниската степен на доверие в обществото, че институциите могат да преследват и наказват проявите на език на омразата си проличава и в резултатите от изследването. Едва 23% казват, че биха подали сигнал в полицията, ако чуят публично говорене на неодобрение или омраза към малцинствата, а 27% биха докладвали на полицията прояви на агресивен национализъм. Според авторите на доклада това, от една страна, може да се обясни с ниските очаквания към органите на реда и тяхното желание да реагират, но от друга - с неразпознаването на враждебната реч и престъпленията от омраза като сериозни престъпления. 

Между 24 и 30% от българските граждани не знаят, че езикът на омразата и действията от омраза са престъпления по смисъла на наказателния закон. Най-висок дял (30%) не знаят, че езикът на омразата е престъпление. В същото време 73% смятат, че прокуратурата трябва да преследва политици и журналисти, които проповядват агресивен национализъм. 

В България осъдените за реч на омразата са между 0 и 3-ма души на година, показва проверка на Българския хелзинкски комитет. Тази информация не е публична, трудно се събира и освен това институциите се разминават в данните си за досъдебната и съдебната практика в тези случаи. Съветникът на директора на Агенцията на Европейския съюз за основните права Джон Келог подчерта, че това, че докладваните случаи на престъпления от омраза са толкова малко, означава, че институциите се провалят в това да осигурят разбиране и комфорт на жертвите на тези престъпления. "Европейският съд по правата на човека неведнъж е заявявал, че трябва да разобличаваме предразсъдъчната мотивация зад тези престъпления", коментира още той.

И докато полиция, прокуратура и съд се въздържат да разпознават, преследват и наказват използването на враждебна реч и агресивни действия към малцинства и чужденци, разпространената представа, че просто така е нормално да се говори в България, няма да изчезне. А нивата на агресия само ще подскачат, докато в един момент не се окаже, че омразата е срещу всеки и срещу всичко. И е сдъвкала човешкото у нас, точно като канибал.