Бизнес между война и мир

Други обаче продължават да изнасят през Украйна и се надяват този канал да продължи да функционира. "Украйна е транзитна територия за преминаване на стоката ни за Русия, не сме спрeли износа, следим информацията, засега икономическият живот функционира", казва Константин Шаламанов, председател на съвета на директорите на "Лавена". "За нас в момента е важен курсът на рублата, тъй като при резки промени не е ясно как ще реагират потребителите – някои изкупуват всичко, други се въздържат от покупки, част от търговците увеличават цените. В момента ситуацията изглежда сравнително спокойна."

Други на пазара също твърдят, че няма събития, които да изискват извънредни мерки. Според Владимир Стойчев, търговски директор на друг производител на лекарства - "Софарма", такива ситуации вече са изживявани в много държави от бившия СССР, например Грузия. "Очакваме няколко месеца сътресения. Изнасяме редовно лекарства, получаваме си плащанията редовно и това ни дава увереност. Постоянно сме в контакт с дистрибуторите ни на местния пазар. Предполагам, че при подобна криза задлъжнялостта на пазара ще се увеличи за кратко и след това търговията ще се нормализира. Най-важното за нас е да няма фалити на партньори в Украйна."

Най-големият български инвеститор в Украйна - "Приста ойл", също не възнамерява да стопира плановете си. Преди време "Приста рисайклинг" обяви, че започва изграждането на собствен завод за преработка на отработени масла за 65 млн. долара в град Бородянка, Киевска област. Въпреки че покрай кризата проектът е бил замразен за около 3 месеца, вече е изградена инфраструктурата и е поръчано оборудването, като остава да започне и самото строителство.

"Не смятаме да отстъпваме от плановете си, дори сме си закупили втора малка рафинерия за преработка на отработени масла в Николаев, собственост на частна компания", заяви Пламен Бобоков, председател на съвета на директорите на "Приста ойл холдинг". "Купихме я, преди да започне кризата в Украйна, направихме й реконструкция и я пускаме в експлоатация", продължава той. "Аз лично съм оптимист за бъдещето на Украйна. Надявам се, че ще остане единна и неделима и разумът ще надделее. Имаше известно забавяне при издаването на някои лицензи заради промените в правителството и в администрацията, но вече всичко се нормализира. Очаквам новото правителство да е по-отворено към бизнеса, поне такива са декларациите към момента", заяви Бобоков.

Туризъм и имоти

Основните две сфери, в които има украински и руски инвестиции в България, са туризмът и недвижимите имоти. И двата сектора следят с притеснение случващото се по източните брегове на Черно море, като се има предвид, че руснаците са топ инвеститорите в имоти, а заедно с украинците са в топ 5 по брой почиващи в български курорти. Интересно е, че туристическият сектор всъщност може да спечели от ситуацията. Грозданов напомня, че Крим е топ дестинация за руски туристи, а ситуацията там може и да не се урегулира скоро. "Руски и украински туристи, които са почивали на кримското крайбрежие, по-скоро биха се пренасочили към България, отколкото към други дестинации, включително и по икономически причини", смята той.

"Астрал холидейз", които са активни на руския и украинския пазар, за момента не наблюдават спад, а ако обстановката се нормализира, очакват дори ръст на нощувките. Причината е, че две от най-големите руски туристически компании - "Корал травел" и "Пегас туристик", от тази година предлагат и България. На тази база от "Астрал холидейз", която е партньор на "Корал травел", смятат, че има потенциал за над 15% повече руски туристи тази година. "България винаги е била търсена от руснаците, но досега големите туроператори нямаха интерес. В момента обаче нещата се променят и тези, които са в Турция, влизат и тук", коментира Антон Пенев, маркетинг мениджър в "Астрал холидейз".

Според управителя на туристическа агенция "Солвекс" Галин Георгиев обаче през последните десет дни има осезаем спад на украинския пазар и донякъде – на руския. Той не се наема да прогнозира дали това ще е трайна тенденция или временен ефект. Повече яснота за новия сезон ще има към края на март, като минат туристическите борси в Русия, смята Георгиев.

Украинските туристи обаче може да се увеличат и по друга, чисто политическа причина. ЕС обсъжда сключването на споразумение с новото украинско правителство, а след това и отпадане на визовия режим. Ако се стигне дотам, това ще значи бум, смята Пламен Грозданов. "През 2013 г. в България са били над 200 хил. украинци. Ако ЕС отвори по-широко вратата за европейското бъдеще на Украйна, България ще бъде един от големите печеливши. Народите ни са близки и езиково, и по манталитет. Нямам съмнение, че числото 200 хил. ще бъде многократно по-голямо."

Притеснителен за сектора е обаче курсът на рублата и гривната, които се намират в процес на обезценяване както заради икономически проблеми, така и заради полувойната.

Точно това обаче е надеждата на имотния пазар. Според компаниите от бранша, несигурността и падането на валутата биха стимулирали инвестициите в имоти. "Обичайно при криза се влага в имот или чужда валута. Дори по-скоро в имот, защото рискът при валутите като цяло е по-висок", коментира изпълнителният директор на инвестиционната компания "ГрийнЛайф" Теофил Петров. Според него на руския пазар в момента по-силен фактор е обезценката на рублата, но очакванията са тя да доведе до по-засилено и мотивирано търсене на ваканционни имоти, не само по българското Черноморие.

Руските купувачи са изключително важни за пазара на ваканционни жилища по Черноморието, тъй като участват в над 90% от сделките. Данните на регистъра БУЛСТАТ показват, че през миналата година нови 9590 руски граждани са се сдобили със собственост по морето (областите Варна и Бургас). Броят намалява в сравнение с този през най-силната за пазара до момента 2012 г., когато новите купувачи в двете области са били 13 786, но интересът остава относително стабилен. Значително по-слаба е активността на купувачите от Украйна или Казахстан – други сочени за активни пазари. През 2013 г. регистрираните нови собственици от Украйна са 261, а от Казахстан – 154. Тази статистика обаче не обхваща сделките през фирми или за регистрираните, които инвестират във втори имот.

При по-лошо развитие

Тези привидно все още спокойни води могат да бъдат бързо разсечени от евентуално влошаване на ситуацията в Крим. Местният парламент вече гласува за присъединяване към Русия, а планираният за след седмица референдум по въпроса, по всичко изглежда, ще бъде проведен под дулата на руското оръжие. Ако този план се изпълни, то ЕС няма да има избор, освен да изпълни заканата си и да започне да налага една по една по-тежки санкции. "Отговорът на ЕС и контрамерките на Русия ще имат негативен ефект върху бизнеса", казва Кай-Олаф Ланг, експерт от германската фондация "Наука и политика". "Европейските компании ще срещнат нови търговски бариери, ще има трудности в пътуването от ЕС към Русия и обратно. Мисля, че и двете страни искат да поддържат фундамента - Русия иска инвестиции, а ЕС газ и петрол."

Това ще значи щети за всички. Тъй като Русия пък е третият по големина търговски партньор на ЕС, компаниите от съюза ще имат сериозни проблеми, а икономическото възстановяване може отново да спре. Анализатори от ING Bank в Москва пресметнаха, че ескалация на конфликта би довела до между 100 и 150 млрд. долара отлив на капитал от Русия до края на годината. Освен че ще понесе мащабен удар по икономиката си, Украйна пък би нанесла сериозни щети на световните пазари и потребителите, тъй като е един от основните износители на пшеница и царевица.

Що се отнася до България, ефектите тук могат да бъдат доста на брой и този път все негативни. Първо, българските компании ще трябва да се съобразяват с наложените санкции. Второ, търговията и износът могат да бъдат силно затруднени, тъй като Русия има дълъг опит в това да прави тежък живота на бизнесите от държави, с които има политически проблеми. Трето, по-сериозни проблеми с визите, както и по-внимателно наблюдение на руската бизнес активност могат да доведат до спад на руските туристи и инвеститори.

С две думи, българските и европейските компании гледат втренчено към полуострова, който е между война и мир. И се надяват тази дилема да не се разреши в полза на първото.

по темата работиха

Огнян Георгиев, Радостина Маркова, Десислава Николова, Калина Горанова, Светломира Гюрова