Министерство на отбраната и социалната политика

Според военния министър новата врачанска бойна част трябва да стане факт през октомври и парите за създаването й са осигурени в тазгодишния бюджет. Последното по всяка вероятност в голяма степен е така, тъй като Найденов е от "вътрешния кръг" на управляващото мнозинство и често получава предимство при преразпределението на държавното финансиране. Така например през изминалата седмица военният министър успя да се пребори за 20 млн. лв. допълнително финансиране, които по принцип се дават за "възстановяване на летателната годност, реализация на модернизационни проекти, изпълнение на декларирани задължения към НАТО". Доколко това наистина ще се случи е спорен въпрос – например миналата есен Найденов получи 30 млн. лв. допълнително за адаптиране на навигационното оборудване на българските изтребители, така че използваните от тях честоти да не "запушват" комуникационните канали на високоскоростните влакове. До момента обаче подобрен проект реално не е стартирал, въпреки че парите са преведени. Други допълнителни 50 млн. лв. пък бяха преведени на военното министерство за покриването на задълженията на военна болница.

Големият въпрос в случая е за какво всъщност отиват парите, за които Англел Найденов успява да се пребори – за развиването на съвременна боеспособна армия или за превръщането й в социална институция под пагон, която генерира работни места, но не и способности за реакция в кризисни ситуации. Защото отлагането на реформите и насочването на средства за социални политики най-вероятно означава фактическо замразяване на модернизационните проекти в армия, които се отлагат с години и за които съюзниците ни активно настояват в последните месеци, особено след началото на кризата в Украйна. Отговорът на всички тези въпроси вероятно ще намерим в Стратегическия преглед на въоръжените сили, който трябва да е готов през лятото на тази година и да зададе посоката за развитието на армията ни до 2019 г. И ако вътре видим планове за поддържане на много на брой малки поделения, пръснати из цялата страна, значи и настоящото ръководство на военното министерство ще се плъзга по плоскостта на популизма.

Среброкосата армия

Не по-маловажна целева група, към която Ангел Найденов и екипа му насочват специално внимание, са военните в предпенсионна възраст и най-вече офицерите и сержантите от запаса/резерва. От политическа гледна точка последните са дори по-важни от действащите военнослужещи, тъй като тяхната численост надвишава в пъти размера на армията в момента. Едно от първите неща, които настоящият военен министър направи, е да върне стария режим за пенсиониране на хората в униформа. По негова инициатива бе върната възможността те да излизат "в заслужен отдих" след 27 прослужени години независимо от възрастта, като при напускането на армията получават 20 брутни заплати. Премахнат бе и въведения от ГЕРБ таван за пенсиониране – 52 години за войниците, сержантите и младшите офицери и 54 години за старши офицерите и генералите. Хората под пагон са най-облагодетелствани от пенсионната система не само защото се водят специална категория труд, но и защото получават пари много по-дълго време в сравнение с останалите хора в "третата възраст" - средно около 25 години при мъжете и около 30 години при жените.

Също така с изменение в Закона за отбраната и въоръжените сили се създават условия държавният бюджет пряко да субсидира Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. "Високо ценим и се ползваме от опита, експертизата и обективната оценка на нашите колеги от запаса и резерва", коментира през тази седмица и зам.-министърът на отбраната Иван Иванов по време на среща с бивши и настоящи военни от Сливен. Той уточнява също така, че в момента има 41 неправителствени организации в областта на отбраната, които имат желание да използват военните клубове в страната. Всъщност, ако погледнете програмите на военния министър и екипа му за последните месеци, вероятно ще останете с впечатлението, че срещите с подобни военно-патриотични организации са далеч по-чести, отколкото с редовите военнослужещи по места.

Все още е рано да се каже дали опитите на Ангел Найденов да купи любовта на военните по подобие на Николай Цонев действително ще се увенчаят с успех. В дългосрочен план обаче подобни политики със сигурност ще са разрушителни, тъй като облагодетелстват предимно бившите военни и офицерите в предпенсионна възраст за сметка на младите военнослужещи и на националната сигурност по принцип. А неинвестирането в модерни въоръжени сили в крайна сметка пак може да доведе до разформироване на армейски формирования, но този път поради невъзможността им да изпълняват задълженията си. И това може да бъде урок, който страната ни да научи по болезнения начин...