Малката крайбрежна "студена война"

Когато в края на февруари т.г. руски специални части, подкрепени от местни паравоенни формирования, окупираха Кримския полуостров и де факто го откъснаха от Украйна, едва ли някой в НАТО е предполагал, че нещо подобно може да се случи в рамките на четири дни. Събитията свариха Северноатлантическия алианс тотално неподготвен и накараха членовете му да си припомнят, че Русия се стреми да поддържа пряк достъп до топли морета от няколко столетия насам. Първата реакция на НАТО беше да засили присъствието си и патрулите по границите на държавите членки, които се намират в непосредствена близост до Украйна и Русия. Подобна граница за жалост е й българското черноморско крайбрежие.

Причината за на пръв поглед изненадващите решителни действия в Крим е колкото романтична и свързана с преобладаващото руско население в региона, толкова и прагматична - на стратегически важния полуостров е разположена основната база на руския Черноморски флот. Според външнополитическата визия на Москва не е възможно подобно съоръжение да остане на територията на държава с прозападна ориентация. И тъй като от своя страна натовските държави няма как официално да признаят непровокирано анексиране на територия от суверенна държава, акваторията около Кримския полуостров съвсем закономерно се превърна в арена на военно напрежение между Русия и алианса. Неутралните международни води на Черно море, от една страна, са в непосредствена близост до спорния регион, а от друга, се оказаха естествен плацдарм за надуване на мускули и мерене на сили между Москва и съюзниците, без това непременно да ескалира в открити военни действия. Всичко това има съвсем конкретни измерения за България, която сериозно ще трябва да преосмисли своята военностратегическа концепция, оказвайки се крайбрежна държава в един все по-милитаризиращ се регион.

Военни игри

"Бриз 2014" е поредното издание на международно военноморско учение, което се провежда край българската акватория от 1993 г. насам. За пръв път от края на студената война обаче Москва третира като враждебен акт въпросните маневри, които приключиха преди около седмица край Бургас. В отговор Русия организира свое паралелно учение, което започна на 4 юни и в него участваха 20 кораба от Черноморския флот, но и бомбардировачи Ту-95 от стратегическата авиация, както и морска пехота. Този път задачата на руските военнослужещи е била не просто да проиграват унищожаване на въображаеми противникови кораби и подводници, но и детайлно да проследяват всяко движение на бойната групировка на НАТО в Черно море.

Двете учения са връхна точка в процес, който набира скорост от първите дни след нахлуването в Крим. Първата стъпка беше зачестяването на руските разузнавателни полети над международни води и провокираното от това активиране на изтребителна авиация на околните държави. Няколко седмици по-късно НАТО от своя страна организира постоянна ротация на военни кораби в Черно море. Причината за ротацията е правният режим, установен по силата на конвенцията от Монтрьо, подписана в далечната 1936 г. Тя не позволява бойни плавателни съдове от нечерноморски държави да пребивават в региона за повече от 21 дни в мирно време. Договорът също така забранява през Босфора и Дарданелите да минават нечерноморски военни кораби с водоизместимост над 15 хил. тона. Това на практика означава, че НАТО не може да вкара във водния басейн свой самолетоносач. И тъй като черноморските членове на алианса в лицето на България, Румъния и Турция за момента не разполагат с достатъчно силен боен флот, който да отговори на руските военни способности в региона, съюзническото командване е принудено да изпраща бойни кораби от други членки, които да се редуват на всеки три седмици. В момента например НАТО е разположил в Черно море бойни кораби от шест различни държави, като американският ракетен крайцер Vella Gulf напусна региона преди броени дни и вероятно скоро ще бъде заменен от друг щатски плавателен съд.