Истерията Русия

Истината е, че в доклада "Визия 2020: България в НАТО и европейската отбрана" Русия никъде не е посочена като враг на България. Тя е посочена като страна в конфликт, който е източник на значителни рискове за националната сигурност. "Факт, който поставя на изпитание икономическата и енергийната сигурност на страната ни, което допълнително влошава отбранителната ни способност." Това надали е нещо, което може да се отрече - кризата в Украйна, която постепенно прераства във война, в която участват и значителни формирования от руската армия, носи дългосрочни последствия за България и в икономически, и в политически план. Медийните интерпретации в августовската скука до такава степен преформулираха тълкуванието на документа, че дори експертите, които са негови автори, се чувстват длъжни да се защитят. Те бързат да посочат, че не са назовали нищо повече от това, което и генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен: "Да се вземат предвид дългосрочните последици от кризата Русия-Украйна и променящата се геостратегическа ситуация по отношение на сигурността на границите на НАТО."

"Русия постигна това място (в доклада) благодарение на собствените си усилия. С драстичните нарушения на границата на Източна Европа, казва Владимир Миленски, съветник на министъра на отбраната Велизар Шаламанов. "Много анализатори предричаха сценария анексиране на Крим, но европейските политици изчакваха, докато накрая бомбата гръмна", допълва той. "С анексирането на Крим на практика Русия достигна границата на икономическите интереси на България", допълва го началникът на кабинета на министър Шаламанов Илия Налбантов. "С агресивното си поведение Русия става доминиращ фактор в Черно море", смята той. "Оттук нататък поведението на тази страна ще бъде агресивно, ние виждаме каква е нейната политика за превъоръжаване на руската армия, както и нейните действия."

Самият министър Шаламанов също посочва в интервю за "24 часа", че "Черно море стана място за съсредоточаване  на много военни кораби. Русия дори въведе свои плавателни съдове от Балтийския и от Северния флот. Това засили и присъствието на кораби от страни - членки на НАТО. В резултат на тази военна активност 3-4 пъти са нараснали случаите на полети на руски самолети в близост до нашата граница".

И блатото в нашия двор

Оттук нататък обаче документът излиза от констатациите на фактология и влиза в мътните води на спекулацията. Някой в България води хибридна война, което "противоречи на международното право, поставя огромно политическо, военно и икономическо предизвикателство пред региона и България", пише в документа. Самото посочване на Русия би било достатъчно да възпламени буря, но този местен контекст допълнително наля масло в огъня. Запитани дали могат да посочат конкретни примери, с които да подкрепят тези си съждения в действителността, експертите избягват да правят. "Характерът на този документ изисква да има степен на обобщение и ненавлизане в детайлите... това е компетентното мнение на държавната администрация", казва Владимир Миленски. Под държавна администрация той очевидно има предвид министерствата на вътрешните и външните работи, ДАНС, военното и цивилното разузнаване - на чиито доклади се базира документът.

Констатацията, че в момента се води информационна война, обаче изисква пояснение. На въпросът дали България се намира в състояние на информационна война, експертите отговарят така: "Такава война не се обявява, не се печели, не се губи, не се прекратява. Тя върви по всички тези информационни канали, които на вас са ви известни и с цялата електронизация на информацията. Всяка държава е отворена да бъде превърната в обект на информационна война. Не знаеш кога това започва и кога завършва." Миленски посочва, че информационният елемент е "основен и ключов" в хибридната война - т.е. новият тип война, който Русия води според НАТО. С други думи, възможно е в страната да се води такава, но създателите на доклада не могат или не искат да оправдаят публично такава констатация. Което поставя въпроса защо тогава е публикувана за обществено обсъждане, а не е запазена за служебно ползване на онези, чиято работа е да следят и да реагират на подобни заплахи. 

Някои анализатори виждат точно в това проблема на проектодокумента - той сякаш има характер на доклад, изготвен от неправителствена организация с характерното стерилизиране на ситуацията и известна доза пренатягане. "Този доклад все едно е преписан от подобни такива на Полша или балтийските републики", смята експерт по сигурността с международен опит, пожелал анонимност. Там обаче случаят е съвсем различен, казва той. Според него такъв документ изисква политически консенсус и конфиденициалното му разглеждане от Консулатитивния съвет за национална сигурност при президента, макар и в мандата на служебен кабинет. Това ще се случи явно сега, след като Близнашки оттегли доклада като "твърде суров" в работен вариант.

"Русия е заплаха за националната сигурност на България. Точка", категоричен е обаче директорът на неправителствената организация "Риск Монитор" Стефан Попов. Той адмирира доклада, защото казва пряко нещо, което досега не е изразявано по този начин. "Независимо в какъв документ участва тази оценка, независимо в каква терминология е артикулирана, тя пряко казва това. Фразата има ненадминато значение, защото е изразена в официален държавен документ, той засяга военностратегическо планиране и това е особено важно, зад нея стои не друг, а министърът на отбраната."

Даниел Стефанов, медиен съветник на министър Шаламанов, обяснява защо според него е време да се промени начинът, по който се обсъжда Русия. "По-големият проблем е, че България има свойството, когато нещо се случва с Русия да се прави, че това не я засяга. Дори когато руският посланик в ЕС ни нарича троянския кон на Русия в Европейския съюз, ние не реагираме", казва той. "Когато ти отидеш на среща на високо равнище на НАТО със същата ментална настройка и се правиш, че нещата около теб не се случват, тогава реалното чувство у останалите участници е, че ти не си истински съюзник."

Бедни сме, слаби сме, искаме помощ

Всъщност темата за Русия отвлече вниманието от много по-важни неща във "Визия 2020". Документът се появява дни преди срещата на върха на НАТО в Уелс на 4 и 5 септември. Повечето членки на НАТО искат на нея да бъде демонстрирана силата на алианса, както и да се обсъдят дългосрочните последствия от руско-украинската криза и сигурността на източните граници. Още на 1 август премиерът на Великобритания Дейвид Камерън е изпратил писмо до Росен Плевнелиев, в което се настоява "съюзниците да се съгласят на дългосрочни мерки за подсилване на способността на НАТО да отговори бързо на всяка заплаха към страните членки, които изпитват опасения за сигурността си. Европейските съюзници трябва да поемат ангажимент за увеличаване на средствата за отбрана, най-вече инвестициите". Част от тези инвестиции трябва да бъдат насочени към областта на киберотбраната, казва още Камерън. С други думи, България е била приканена да започне най-накрая да прави нещо, което е занемарила от влизането си в НАТО досега - да инвестира в модернизация на армията си.

Същинската част от "Визия 2020" е всъщност отговор именно на този въпрос - как да се повишат разходите за отбрана, като значителното обещание вътре, на което никой като че ли не обърна внимание, е до 2020 г. те да нараснат от 1% на 2% от БВП. "Това ще има двояк и значителен положителен ефект", пише в доклада: "Реинвестирането в отбраната и нейната модернизация ще доведе до стратегически, икономически и политически ползи за България." Това е само по себе си значително увеличение, но дори то надали ще успокои съюзниците ни, че ще изпълняваме ангажиментите си - България е похарчила 1.8 млрд. лв. от 2003 г. до днес за модернизация, а резултатите са трудно забележими. "Това е грозната истина. Основната задача на този документ е да отидеш там (на срещата на НАТО), да признаеш, че до момента си се провалил, но че с ускорени темпове ще се опиташ да компенсираш модернизацията. Използваш ситуацията, имаш собствен принос, но той няма да ти стигне", обяснява Илия Налбантов.

Даниел Стефанов пояснява, че с този документ в Кардиф ще кажем, че ще съберем определена сума пари за следващите 6 години, те ще бъдат разпределени между видовете войски, но дори и тогава няма да "сме способни самостоятелно да пазим източната граница на алианса и суверенитета си".

Или казано по друг начин, България ще използва "Визия 2020", за да каже на останалите в НАТО, че има нужда от помощ при превъоръжаването и сигурността си, но и че е готова да инвестира в отбраната си по друг начин. Това не значи някой да ни подари например нови изтребители, но да се постигне политически по-изгодна сделка. Както посочват експертите, в НАТО има конкуренция за сигурност, там също няма излишък на ресурси. "Т.е. ние се конкурираме и с гърци, и с турци, с прибалтийските държави, затова трябваше да опишем заплахите, които стоят пред нас", смята Стефанов. "Ние досега си мислехме, че на нас трябва да ни предлагат и ние да се съгласим или не. Но когато става въпрос за заплахи, никой няма да ти предлага, особено ако те не те смятат за надежден съюзник." На въпроса дали ще искаме нови бази, за каквито говори Андерс Фог Расмусен тази седмица, отговорът е по-скоро не. Базите вероятно ще отидат в Румъния и Балтика, а ние искаме повече съвместни учения. 

И все пак, когато говорим за служебно правителство с мандат от няколко месеца, което съставя стратегия за години напред в ключова област за държавата, това е обречено да бъде подложено на критики. Експертите в МО имат отговор на това и той е свързан с чисто времевата рамка на нещата. Следващата среща на НАТО ще е след две години, а кризата е сега. И освен това някои въпроси като този за авиацията, не могат да чакат повече. Според тях, ако не се направи нищо по въпроса с новите самолети, до 5 години България ще трябва да приземи всичките си останали пилоти и да разчита на чужди такива.

Всичко това потъна в истерията около Русия, което, ако не друго, показва, че има още доста да учим за стратегическото планиране, информационната война и хибридната заплаха.