Ако НАТО не реагира на орязания ни военен бюджет, значи новините са лоши

Най-важното, е че министър Ненчев и екипа му доказват пълна приемственост и решимост по модернизация на армията, преодоляване на лошите практики в управление на дружествата и собствеността на МО, укрепване на проектното управление на новите инициативи и активно сътрудничество със съюзниците в НАТО и ЕС, агенциите на НАТО и ЕС при намаляване на зависимостта от страни извън НАТО и ЕС. България има изключително силен екип в МО, в целия сектор за сигурност – МВнР, МВР, Правосъдие и вицепремиер в този сектор с голям европейски опит. Имаме и едно брилянтно лидерство на президента Плевнелиев. Няма да е лесно, но никога досега не сме били толкова близо до успеха, а както знаем винаги е "най-тъмно преди да съмне".

Каква според вас ще е реакцията от щаб-квартирата на НАТО, ако се стигне до поредното намаляване на разходите за отбрана?

Щаб квартирата и командванията на НАТО служат на държавите и нациите. Реакцията ще е адаптиране към суверенните решения на България. В същото време лидерите на страните от НАТО ще изразят своето отношение пред българския президент и премиер, външен министър и се притеснявам, че то няма да е в интерес на повишаването на доверието в България и подкрепата й за другите приоритетни проекти извън отбраната. В общността на свободните нации сигурността и отбраната са важни и са въпрос на най-високо доверие. Ако получим критични бележки, всъщност ще е добре – значи ни имат доверие, ако не чуем нищо – новините са лоши, означава че не ни считат за достатъчно близки и отговорни, за да дискутират въпроси на сигурността и отбраната с нас. Последното означава самоизолация с всички последици за нас в този несигурен регион.

Кои са бойните способности на армията ни, които са поставени под най-голяма опасност заради орязването на военния бюджет?

Практически всички бойни способности не са финансирани през последните години и разчитат на техника от времето на Варшавския договор или дарения от САЩ. Именно затова е нужна Национална програма 2020.

Кои са бойните способности, които най-спешно трябва да развиваме от гледна точка на коалиционните ни ангажименти към НАТО?

Първо трябва да решим как ще афилиираме нашите сили със структурата на силите на НАТО. След това чрез националната програма по многонационални проекти и общо финансиране трябва да постигнем оперативна съвместимост и готовност на тези сили. Определено способностите за въздушен и морски суверенитет са приоритетни, защото са ежедневни задачи, също способностите по плана на действие за повишена готовност, а и да не забравяме ролята в поддръжка на гражданските власти при бедствия и аварии. Всичко това е заложено в Националната програма 2020 – просто трябва да се разработят в следващите 4 месеца конкретните проекти и да се управляват като портфолио в съответствие с приоритетите и финансирането по възможно най-професионалния начин.

Какъв ще е ефектът от отлагането на предложението за закупуване на нов изтребител? Докога България може да пази небето си с използваните в момента МиГ-29, ако не се направи инвестиция в удължаването на летателния им ресурс и модернизацията им?

Практически по-важния въпрос е кога България ще е готова да приеме съюзнически изтребители по задачи за въздушен суверенитет, защото и сега при усложнена обстановка ние не можем да решаваме тези задачи сами. Има проблем с радари, с комуникации, със системата за управление и естествено с броя и способностите на самолетите и зенитно-ракетните комплекси. През 2000 г. имаше съвместно изследване на ПВО с експерти от НАТО – изводите са ясни, а за съжаление ситуацията никак не се е променила в тези 4 области, анализирани и оценени през 2000 г.

Какви са опциите за военно-въздушните сили на страната ни, в случай че Русия откаже да поддържа изтребителите ни МиГ-29? Обсъждан ли е вариант, при който въздушното ни пространство се охранява от чужди самолети по подобие на модела, използван от прибалтийските държави?

В някаква степен суверенитета на въздушното пространство на НАТО е отговорност на Командващия на съюзното командване на НАТО – ген. Брийдлав в случая, изпълнявана от страните и координирана от авиационното командване и два регионални центъра за северната и южна зона. Страните, които нямат възможност да изпълняват задачата – Исландия, балтийските страни, Албания се покриват на ротационна база от други държави членки на съюза. Изпълнението на тази задача се проверява от НАТО периодично. Това означава, че всяка страна може да поиска помощ в тази област, както и НАТО може да предложи опции за усилване на ПВО при необходимост, оценена от Командването по операциите. Решението е изцяло суверенно право на България.

Има ли нещо, което Министерство на отбраната би могло да направи за запазване на бойните способности на армията при настоящия бюджет?

Вероятно има много варианти, но един от тях, развит в Националната програма, чийто автор е сегашният заместник министър доц. Йосифова, е условно нареченият фонд "Интелигентна отбрана" – т.е. механизъм за акумулиране на средства за модернизация извън бюджета от продажба на излишно въоръжение, техника, имоти, дивиденти от дружествата, защо не и дарения от родолюбиви българи за развитие на БА и отбранителната индустрия. Това е вид доврителен фонд, каквито например сега НАТО създаде за Украйна по решение на външните министри от 2-ри декември - България е водеща нация на един от тях, на друг основния изпълнител е българска ИТ фирма.

С една дума доверителен фонд за модернизация и превъоръжаване на армията със срок 10 години е едно много добро решение. Там естествено могат да се добавят и парите, които сега поради кризата с КТБ не могат да се заделят в бюджета за отбрана, но като се възстановят от продажба на активите на банката могат да се върнат на отбраната и така "със задна дата" да се коригира бюджета за отбрана през този фонд.

Ако българския народ, правителство и парламент държат на армията си и евроатлантическата принадлежност, има много опции. И понеже сме суверенна държава решението изцяло зависи от нас.

Какво може да се направи в тази насока по линия на двустранното ни споразумение със САЩ в сферата на отбраната?

Може да се върви на консолидация на различните програми на сътрудничество със САЩ и то да стане повече стратегическо партньорство в отбраната, а не механизъм за финансова помощ за БА поради липса на интерес от наша страна да инвестираме в отбраната. При издигане на сътрудничеството със САЩ на стратегическо ниво, освен парите и подкрепата с оборудване и подготовка, ще може да имаме съвместни проекти за нов въоръжение и техника, получаване на оборудване по програмата за военни излишъци (excess defence articles – EDA), повече съвместни съоръжения. Това важи със същата сила и за Германия, която е водеща по програмата за рамкови нации в развитието на важни за нас способности (ние получихме съгласие през октомври да се включим в тази програма), а и с Полша, Румъния, други страни от НАТО и ЕС. Всичко това е анализирано и заложено в Национална програма 2020.

От МО обявиха, че при настоящото орязване на военния бюджет може да се наложи съкращаване на над 4000 души. Ако това наистина се наложи, според вас откъде трябва да започне оптимизация на структурите?

Надявам се че ще се вземе по-добро решение за бюджета, но ако наистина като изключение трябва да се намалят разходите за 2015 поради кризата с КТБ, то намалението не може да стане със съкращаване на хора, а само със закриване на празни щатове и забавяне на окомплектоването до 2016 или извеждане от МО на цели дейности и структури, които не са същностно военни. Това означава обаче те да идат в друг бюджет или да се оформят като търговски дружества.

Има ли опасност от социален взрив в армията заради всички натрупани проблеми и системния отказ от решаването им ?

Лидерството на министър Ненчев е силно насочено към хората и защита на техния авторитет, сътрудничество със синдикатите. Позицията му в парламента, МС и пред президента е изключително силна и съм сигурен, че ще се намерят решения на проблемите с участието на всички заинтересовани в МО и другите институции. Според мен за последните 25 г. не сме имали по-благоприятна обстановка за решаване на натрупаните проблеми в сферата на сектора за сигурност и в частност отбраната, но това не може да стане за месец-два.

Нека видим управленската програма, пътната карта за реформи, нивото на сътрудничество със съюзниците и структурите на НАТО и ЕС. Нека дадем 100 дни на министър Ненчев – толкова има до срещата на министрите на отбраната през февруари в НАТО, а тогава изтича и срока за внасяне на проектите по националната програма 2020.

С една дума МО има нужда от пълната ни подкрепа като общество да докаже, че проблемите се решават – поне до март следващата година и нека се надяваме, че дотогава ще има решение по ресурсните въпроси, ще имаме добро управление на отбраната, което българите заслужават.