КоМедиен надзор

Изминалата седмица беше белязана от две събития, които само потвърждават безрадостната перспектива проблемите във финансовата система да продължат да бъдат замазвани, а доверието да се плъзга все по-надолу.

Първото, ГЕРБ най-после предприе, а правната комисия в парламента одобри освобождаването на подуправителя на БНБ и ръководител на "Банков надзор" Цветан Гунев. Само по себе си това е добра новина, защото Гунев беше разследван, отстраняван от длъжност от съда, отнет му е допускът за класифицирана информация - щеше да е повече от комично да остане на поста си в надзора. Но другата страна на монетата е негласно приетото решение управителят на БНБ Иван Искров да си изкара мандата до края му през октомври тази година. Нещо повече, по закон формално той трябва да посочи бъдещия шеф на "Банков надзор", което е повече от абсурдно.

Второто знаково събитие от седмицата е изненадващото решение на Комисията за финансов надзор да обяви рекордна в историята на съществуването си глоба за пазарна манипулация. Тя не е насочена към някой нарушител на финансовите правила, а към вестника, който четете. "Капитал" е бомбардиран със серия наказателни постановления - за 100, 50 и два пъти по 5 хиляди лева заради публикации, в част от които се споменават депутатът от ДПС Делян Пеевски и Първа инвестиционна банка. Политици, общественици и граждани в социалните мрежи, оцениха деянието като недопустимо посегателство върху свободата на словото. Освен това обаче с действието си комисията, която регулира пенсионните фондове, застрахователите, публичните дружества, разкри още един печален факт. Че е зависима от същите институции и центрове на власт, които причиниха банковата криза от миналото лято. И че е готова да атакува всеки, който търси разкриване на злоупотребите във финансовата система.

Какво означава това?

Пълната неадекватност на КФН и запазването на статуквото в БНБ за поне още девет месеца означават, че България остава в неспособност да гарантира сигурността на финансовата си система. Нови злоупотреби и източвания остават възможни, а сметката за това ще покриват данъкоплатците.

Точно това състояние на нещата стана причина през декември международната рейтингова агенция Standard & Poor's да понижи инвестиционния рейтинг на България до "боклук". Това е оценка, която инвеститорите следят - за тях боклук значи висок риск, за кредиторите означава да искат по-високи разходи за финансиране. За фирмите и гражданите това ограничава достъпа до капитал, за да се развиват, задържа ниски цените на активите, заплатите, печалбите. В доклада на рейтинговата агенцията се казваше още, че оценката може да се влоши допълнително, ако загубите и злоупотребите във финансовата система продължат да се запушват с пари от хазната, както стана в случая с КТБ. Косвено се отправяше препоръка да се заздравят регулаторите, така че да не се стига дотам.

Пред политическата власт все още има два пътя. Единият е да върне доверието, като ясно заяви желанието на страната да се присъедини към Европейския надзорен механизъм и еврозоната. Според източник на "Капитал" на неофициалните сондажи от страна на България за това, как да получи зелена светлина за присъединяване към европейския надзор, отговорът е бил, че разговорът не може да започне, докато финансовите регулатори са със сегашните си ръководства. За да е възможно оздравяване, БНБ и КФН трябва да са достатъчно пофесионални и независими, за да обявят има ли още банки, чиито показатели са извън нормите, има ли пенсионни фондове с кухи активи, какво се предприема, за да не се разраснат тези все още управляеми проблеми до нови милиардни задължения за данъкоплатците. Другият път беше избраният от БНБ и правителството "Орешарски". Капиталовите загуби, които в случая на КТБ бяха публична тайна, да се прикриват с държавни пари, статуквото да се пази чрез строга секретност за реалното състояние на финансовата система. По време на банковата паника миналото лято този подход ескалира до степен, че БНБ подготви закон, внесен в парламента от Йордан Цонев и дори гласуван на първо четене от ГЕРБ и ДПС, който на практика позволяваше да бъде инкриминира всяка публичност, свързана с банките и финансите. Ако в последните месец-два БНБ гузно мълчи и изчаква кроткото довършване на мандата на гуверньора си, КФН продължава тази линия и остава неясно дали за това има подкрепата на официалната политическа власт или на задкулисната.

Пеевски? Няма такова нещо  

В наказателното си постановление спрямо "Капитал" и в заплашителните си актове до информационния сайт "Медиапул" КФН е прозрачна за това откъде идват притесненията й. Проверките се налагат по жалби и идентични писма от две фирми - "Водстрой 98" и "Промишлено строителство холдинг". За двете фирми, които успешно поглъщат голям процент от обществените поръчки за строителство, в индустрията цари единодушие, че са контролирани от депутата от ДПС Делян Пеевски. Същото каза в свои интервюта и банкерът в изгнание Цветан Василев, чийто политически партньор беше Пеевски в годините на възхода на КТБ. Той би трябвало да има идея, след като ги е кредитирал. КФН позовава наказателните си актове на декларацията на депутата пред Сметната палата, в които няма декларирани участия във фирми. Тук Пеевски е само пример, но по същество отказът да се изследва свързаност между участниците на пазара е и отказ от оздравяване на финансовата система. Много от проблемите на финансовата регулация произтичат точно от това. Ранните сигнали за проблемите в КТБ например бяха във факта, че банкерът Цветан Василев насочваше парите на вложителите - граждани и държавни фирми, към спорни инвестиционни проекти, икономически свързани с него и съшия депутат. БНБ с гуверньор Иван Искров и шефа на банков надзор Цветан Гунев, както и предшественикът му Румен Симеонов, отказаха да установят този проблем. КФН също. И въпреки че се опита да прикрие собствената си отговорност зад гърба на БНБ, КФН е водещият регулатор при сделки със свързани лица. КТБ, а и ПИБ и повечето банки с българска собственост, са публични дружества под надзора на комисията, а основните проблеми, където ги има, идват точно от сделки (кредити) със свързани със собствениците лица.

С други думи, въпреки студения душ КТБ все още двата финансови регулатора не са в състояние да назоват останалите проблеми в сектора.

Единствените политици, които публично коментират темата са от Реформаторския блок. Радан Кънев, председателят на една от партиите в коалицията ДСБ, открито поиска оставката на Стоян Мавродиев.

А царят е гол

Публична тайна е, че има и други банки, чиито показатели са извън изискванията на регулацията. За това намекна и премиерът Борисов в интервю неотдавна, "помагаме им". Но какъв е размерът на проблема и как се решава, няма официална информация. През най-сериозна криза на доверие премина Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е огромна - с активи за 8 млрд. лв. Причината точно тя да стане обект на тегления миналото лято е в недоизказания от регулаторите факт, че там също има кредити към свързани лица, надхвърлящи нормативно определените. Доверието в банката беше закрепено от решението на Европейската комисия по искане на българските власти да й окажат ликвидна подкрепа в размер на 1.2 млрд. лева, комисията поиска и получи от банката план за реструктуриране. Това гарантира сигурността на вложителите сега, но не отменя факта, че никоя от регулаторните институции в България не обяви какво е предприето за нормализиране на показателите й. През декември сайтът bivol.bg изнесе данни за размера им, които няма как да потвърдим. Въпреки запитванията последва мълчание от БНБ, КФН откри заплашителна процедура към сайта, подобна на тези спрямо "Капитал".

ПИБ е голяма, но може да бъде оздравена с адекватни действия за реструктуриране, увеличаване на капитала и поетапно ограничаване на рисковите инвестиции на банката. Пълна информационна завеса обаче прикрива подобни проблеми в няколко други по-малки банки с местни акционери, които имат подобен проблем, но нямат възможност за капиталова подкрепа. Мълчанието на политиците, на БНБ и КФН не помага за доверието на вложителите. Няма индикация, че регулаторите са предприели някакви мерки спрямо тях. Напротив, изказванията на гуверньора на БНБ Искров по повод деня на банкера бяха в стария бодряшки стил "всичко е цветя и рози".

Спестявания под риск има и в небанковия сектор

В полето на пенсионните дружества се случват подобни процеси, но ефектът от тях ще се види след години, затова реакцията на осигурените е притъпена.

Частните пенсионни фондове са акумулирали близо 8 млрд. лева по силата на задължителното изискване 5 процентни пункта от заплатите на всички да отиват там. За осигурените това е надежда за втора пенсия. За задкулисието, търсещо да се храни от финансов ресурс, това е златна мина.

По информация на "Капитал", на 24 октомври миналата година, големите четири международни пенсионни компании, които държат над 75% от пенсионния пазар, са изпратили писмо до КФН, в което сигнализират и доказват пазарна манипулация в особено големи размери. Според тях тази практика представлява системен риск за небанковия финансов сектор. Част от другите фондове имат значителни експозиции в свързани лица, като цените на които активите са придобиване, са силно над реалната им стойност. Това налага на всеки отчетен период да се извършват кухи финансови операции, за да може цената да се държи висока. По този начин всъщност част от рапортуваната доходност от фондовете е изкуствена. В писмото са посочени конкретни данни, които показват как в последния ден на всяко тримесечие се повтаря тенденцията цените на акциите на едни и същи дружества фаворити на някои пенсионни компании да скачат.  

Сигналът е имал ефект на атомна бомба в КФН и, както и при БНБ, всички усилия започват да се хвърлят в посока как да се потули работата. Твърде вероятно е, това да е една от причините за спешно обявената през декември от финансовия министър Горанов "пенсионна реформа". За Стоян Мавродиев и КФН национализацията практически означава национализация и на кухите активи и загубите на някои от фондовете и размиване на отговорността на регулатора. Няма значение, че покрай сухото ще изгори и мокрото.

Скоро след подаването на сигнала започват консултации между КФН и финансовото министерство. От срещата между Мавродиев и Горанов на 17 ноември обаче изтече информация и двамата бяха принудени публично да отрекат. Идеята изглеждаше замразена, но само за да се върне мутирала месец по-късно, като т.нар. избор между частните фондове и НОИ. Тя беше силово наложена от финансовия министър Горанов, подкрепи я групата на ДПС в парламента. Тази промяна не решава проблема с приходите на бюджета, нито този на КФН и Мавродиев, че част от  активите на някои фондове са кухи, но поне чудесно отклони общественото внимание в друга посока. Споровете по темата "държавно-частно осигуряване" са винаги горещи, идеологически. Стигна се дори до бой в телевизионните студия.

Забележително е, че няма официална позиция на ресорния регулатор КФН за т.нар. пенсионна реформа.

По едно съвпадение в седмицата, когато "Капитал" изпрати въпроси до КФН с питане за сигнала на пенсионните фондове и в подготовка на статия за възможно източване на пари на вложители от пенсионната система, КФН отговори с безпрецедентните наказателни постановления срещу медиата.

Фотограф : ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА