За кого бие електромерът

1. Що е то либерализация?

"Това, което би трябвало да се случи, е да има пазарна цена", формулира целта Константин Стаменов, председател на Управителния съвет на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.

В момента тарифите за бита и малкия бизнес се определят от КЕВР, която административно изчислява колко трябва да заплаща всеки потребител. Така "цената" е по-скоро такса за ползване на електроенергия и много условно се влияе от търсене и предлагане, реални разходи или конюнктура. Именно затова и Европейската комисия настоява, дори в случай че се запази регулираният сегмент, потребителите да заплащат истинската себестойност за нейното производство и доставка, обяснява Атанас Георгиев, преподавател в катедра "Икономика и управление по отрасли" в Софийския университет. 

Когато се говори за либерализацията, важно е да се каже за кои потребители става дума – домакинствата, малкия бизнес или голямата индустрия, защото ефектът ще е различен за всеки. Всъщност премахването или ограничаването на регулацията едва ли ще засегне много хора. Голяма част от тези пет милиона потребители дори няма да разберат за нея, освен ако няма рязък скок на цената на тока. "Процентът на домакинствата, сменили доставчика си средно за 28-те държави в Европа за 2014 г., е 6%", онагледява ефекта членът на управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска. "В информационната кампания бяха създадени очаквания, че едва ли не при старта на борсата всеки битов потребител ще може да изпълни правото си за смяна на доставчик. Реално на борсовия пазар битовите потребители няма как да участват. Малките стопански потребители също няма как да участват. На него ще са държавните централи, евентуално някои частни, големите енергийни потребители и търговци на електроенергия", обяснява Атанас Георгиев. И добавя: "До момента, в който нямаме изготвени стандартизирани товарови профили за битовите потребители, нищо коренно няма да се промени."

Иванка Диловска Фотограф : ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА

"Стандартизираният профил допълва електромера, който не може да замерва почасово", обяснява Пламен Стефанов, управител на "Енерго-Про енергийни услуги". "С негова помощ данните, които се засичат веднъж месечно, се разпределят почасово. Те са необходими само на доставчиците, потребителите ги интересуват показанията на електромера", казва още той. 

Профилът е нещо като стандартизирана инфраструктура, която доставчиците могат да ползват – метафорично казано, това е като слота на телефона, в който потребителят може да вкара симкарта на различните телекомуникационни доставчици. 

Тодор Галев Фотограф : Цветелина Белутова

Но дори и тези профили да бъдат създадени бързо, едва ли милионни потребители ще се втурнат да си търсят нов доставчик на ток. "Аз така и не съм видял анализ колко точно потребители се очаква да се възползват от възможността, казва Тодор Галев, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, развитието в Сърбия и в Румъния показва, че енергийно бедните домакинства не излизат на свободния пазар по ред причини". В България според Световната банка делът на тези домакинства е 61%. Въпреки че методологията на СБ е спорна и реалният процент на енергийно бедните домакинства е по-нисък, той все пак показва, че броят на бъдещите клиенти на свободния пазар, така или иначе, е ограничен.

"Това е процес, в който ще се върви към пълна либерализация, но тя е като комунистическото бъдеще, никога няма да настъпи, но винаги ще се стремим към нея", шегува се Иванка Диловска.

2. Ще има ли повишение на цените?

Инстинктивният отговор е да. Причината е практиката за кръстосано субсидиране. В момента цената за енергията, която ЧЕЗ начислява на битовите си потребители, е приблизително 11 стотинки за киловатчас (отделно са таксите за пренос, балансиране и ДДС). За бизнес клиентите тя е 15.6 ст. за киловатчас. Тоест малките предприятия плащат с 41% повече за същата електроенергия. Това е практика, наложена от регулатора от години, с което се цели да се поддържат по-ниски цени за бита. 

С либерализацията "малкият бизнес, който е на ниско напрежение с регулирани цени, при първа възможност и с удоволствие ще избяга към свободния пазар", смята Иванка Диловска. В резултат на това електроснабдителните дружества вече няма как да продължат да продават тока за бита на цени под неговата себестойност. 

Какъв точно ще е натискът за повишение обаче е въпрос с повишена трудност. "Какво ще бъде движението на цените зависи от това какъв ще бъде избраният модел за либерализация, т.е. дали ще продължи да има регулирани цени, дали ще се дадат стимули за излизане на свободния пазар и т.н. Либерализацията сама по себе си не може да доведе до това един потребител, излизайки на свободния пазар, да получи по-висока цена спрямо регулирания", казва Пламен Стефанов.

Пламен Стефанов Фотограф : Цветелина Белутова

Един от основните компоненти, който определя какво ще се появи в сметката на потребителите, е т.нар. задължение към обществото. Чрез нея се събират средства от всички потребители, с които се покриват преференциалните плащания към производителите на зелена, високоефективна (топлофикационни и заводски когенерации) електроенергия, както и по дългосрочните договори на НЕК с ТЕЦ "Ей И Ес-Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" (т.нар. американски централи). В момента тази цена е 36 ст. за всеки продаден в България киловатчас електроенергия. 

"Въпросът за добавките си е чиста политика", твърди Иванка Диловска. "Например в Германия тя е 6.2 евроцента за киловатчас, докато във Франция – държава в същия регион, на същото ниво на развитие, тя е 2 евроцента."

След последните изменения, които направи КЕВР в България, в момента тя е 1.8 евроцента. Реално обаче пълната цена за задължението към обществото е скрита – част от нея е вкарана в цените на регулираните потребители (с което се облекчава бизнесът на свободния пазар), част се покриват от нововъведената 5% такса върху приходите на всички електропроизводители, а съществена част са отложени за бъдещ период. Тоест колко точно ще бъде тази цена, тепърва ще се решава. "Добрата новина е, че субсидиите за ВЕИ стават все по-малко и няма да има такива драми, на каквито бяхме свидетели през последните години, обяснява Иванка Диловска. Разходите за комбинираното производство ще зависят и от цената на газа и от това доколко то ще се развива. Разходите по дългосрочните договори на американските централи ще зависят най-вече от цената на въглеродните емисии. Ако схемата за търговия с емисии се развива успешно, там може да има натиск за повишение."

Константин Стаменов Фотограф : Цветелина Белутова

Третият компонент са разходите за поддръжката на мрежата, т.е. самата доставка на електроенергията. "В момента преносът и разпределението струват около 4 стотинки на киловатчас. В същото време в съседните държави тази компонента е между 8 и 16 ст. за киловатчас", сравнява цените Иванка Диловска. "Тъй като на европейско ниво се върви към унификация на изискванията към мрежите, към сигурността на снабдяването и към това те да са умни, да присъединяват децентрализирано производство, да сменят доставчици бързо, от тази гледна точка може да се очаква и тук да има една ценова конвергенция, т.е. и тук не можем да очакваме намаляване на цената."

"Не виждам нито един елемент в цената за населението, който да можем да очакваме да бъде намален. Дори да няма либерализация, пак трябва да се вдигне цената за енергията", заключава Диловска. 

Опитът в другите държави е показателен, но не е еднозначен, тъй като условията са били различни. "В много държави първо е паднала цената, пък после се е вдигнала. Включително мисля, че тази година имаше в Англия замразяване на цените за населението", проследява ситуацията Костантин Стаменов. 

3. Различни подходи, различни цени

Какво реално ще се случи с либерализацията зависи от конкретните механизми за организация на пазара. Например дали ще се запази регулираният сегмент за тези клиенти, които не искат да напускат чадъра на държавно определяните цени. И дали той ще получи по-високи цени, за да се насърчи преминаването към свободния пазар. Тодор Галев обръща внимание на това, че министерството на енергетиката прави постоянни референции към процеса на либерализацията в Румъния. "Ако наистина дават за пример Румъния, може би намеренията са и тук КЕВР да вдигне планомерно цените". 

Други важни детайли засягат отвореността на българския пазар за електроенергия както към външните пазари, така и към вътрешните производители. "Въпреки че имаме свръхпредлагане през последните години, цената на електроенергията не пада. За разлика, да речем, от Германия, в която е точно обратното", отбелязва Константин Стаменов.

Затова и повечето търговци и големи консуматори настояват за повече възможности за внос, както и за създаване на повече възможности не само АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК да бъдат доставчици на електроенергия. Ако това не се случи, няма гаранция, че цените на електроенергията настина ще бъдат пазарни. "Един от показателите дали либерализацията е успешна е увеличаването на конкуренцията между доставчиците", казва Иванка Диловска, ако тя не се случи, градим къщичка от карти". Тя дава пример с пазара на балансираща енергия, който след стартирането му доведе до абсолютен хаос, тъй като и там нямаше конкуренция при предлагането и се стигна до абсурдно високи цени, около 60 пъти по-високи от пазарните.

Разбира се, отварянето на българския енергиен пазар към съседните страни може да доведе както до натиск за понижение на вътрешните цени, но и до обратния процес, ако електроенергията в региона поскъпне.

Засега идеята е да се изкарат на този пазар и производителите с дългосрочни и преференциални договори с НЕК. Те ще продават на пазарни цени, а разликата до доста по-високите им договорни тарифи ще се компенсират през цената за задължение към обществото. На теория това става и сега, но е процес, администриран от КЕВР. Конкретната схема едва ли ще стане ясна преди средата на следващата година. От нея ще зависи дали ВЕИ и американските централи директно ще продават електроенергията си, или това ще прави НЕК, който има договори с тях. Последното е по-лесно, но пък запазва възможността държавните компании да манипулират цените (т.е. да ги държат по-високи) - нещо, за което България е критикувана от Европейската комисия. 

Върху НЕК се стоварва и тежестта на огромни дългове. Голяма част от тях са предизвикани от това, че КЕВР просто отказва да включи в цените реалните разходи за производството и доставката на електроенергия, припомня Калоян Стайков. "Тези дългове по някакъв начин трябва да се изчистят", казва той. И те неизбежно ще окажат въздействие върху цените и самия подход за отваряне на пазара. 

"Ясно е, че процесът ще започне преди всичко да е доизкусурено. Но в процеса на работата много бързо се вижда кое не е било измислено както трябва и тогава е необходима много бърза намеса от страна на институциите", смята Пламен Стефанов.  

4. Закъде без доверие?

"Решавайки да си направя експеримент, звъня в ЕРП-то и питам: абе така и така, знаете ли, идва либерализация, трябва да се слагат електромери с почасово отчитане и т.н., описва скорошния си опит за комуникация на процеса Тодор Галев. Повярвайте ми, два часа ме прехвърляха от човек на човек на телефоните и никой не можа да ми даде конкретен отговор на три въпроса, които бях измислил и които им задавах."

В момента целият процес е обвит в легенди. Често се чува, че потребителите ще си купуват ток директно от борсата. Или пък че единствената причина за освобождаването е да се освободят и цените. Всичко това се случва на фона на регистрираната у нас най-ниска удовлетвореност от работата на електроенергийния пазар от страна на потребителите, припомня Атанас Георгиев. Това е рецепта за сериозни проблеми. "Ако нямаме промяна в доверието, целият процес по либерализация, въвеждане на нови информационни системи и т.н. е заплашен от неуспех. Защото недоверието ще кара хората да се страхуват от излизане на свободния пазар", допълва Тодор Галев. В момента несигурността е голяма, тъй като не известно каква ще бъде цената на свободния пазар и дали тя няма по политически причини да бъде изравнена с тази на регулирания, т.е. едва ли би си заслужавало някой да поема риска да си търси доставчик. 

Големият проблем е, че за процеса се говори в технико-икономически термини, които няма как да преодолеят липсата на доверие, смята Тодор Галев. "Как ще убедиш потребителите, че стандартните товарови профили, които са неразбираеми за масовата публика, не са направени така, че да облагодетелстват всъщност производители – ЕРП-та, търговци и държава, вместо да обслужват потребителите", допълва той. 

Реформата за постепенното отпадане на административно определяните цени е твърде важна, за да бъде оставена на автопилот. Според Атанас Георгиев липсва фигурата, която да определя стъпките за въвеждането на пазарните правила. "Т.е., ако ние сега имаме въпрос, кой е кол-центърът, на който трябва да звъннем, за да питаме какво се случва", онагледява проблема той. 

Пламен Стефанов пък е по-скоро оптимист. "Либерализацията се случва и доказателство за това е, че над 50% от електроенергията в страната се търгуват по свободни договорени цени. Клиентът на свободния пазар вече наистина е клиент. Всеки от тях вече има поне по 10 оферти от търговци на енергия. Той е много по-информиран, знае си правата, търси си, изисква си и се договаря добре. А търговците на мрежовите оператори също се раздвижиха и търсят клиенти извън досегашната тяхна традиционна лицензионна територия.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от "Фондация за развитие на информационното общество" и "Икономедиа" и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България. www.ngogrants.bg