Как България се "сниши" в НАТО

Разминаване на думи и дела

На пръв поглед цялото това поведение от страна на управляващите е, меко казано, странно. Само няколко дни по-рано, по време на натовската среща във Варшава, посланието беше съвсем различно и поне технически одобрено и от България. "Днес се споразумяхме за адаптирано предно присъствие на югоизток, което ще е базирано на румънско-българска бригада и което ще осигури рамката за широкомащабни тренировки на натовски сили", обяви генералният-секретар на НАТО Йенс Столтенберг в събота. И добави: "Освен това поискахме от специалистите си по военно планиране да осигурят експертиза дали може да увеличим нашето присъствие не само на сушата, но и във въздуха и по море. И няколко държави отбелязаха нуждата от подобно разширено присъствие". Всъщност за румънско-българска бригада е твърде силно да се говори, тъй като страната ни обяви, че ще участва в нея с не повече 400 души, които освен всичко друго щели да си седят от българската страна на границата. Според премиера Борисов пък "до 400 души" означава, че може и да са 20. А бригадата е военно формирование с численост от порядъка на 3 до 5 хил. военнослужещи...

И за да бъде абсурдът пълен, този четвъртък депутатите от левицата в българския парламент действително внесоха практически неизпълнимото, наивно и абсурдно предложение Черно море да стане демилитаризирана зона. Което едва ли ще бъде подкрепено наистина от Народното събрание, но ще бъде неприятен имиджов удар под пояса за страната ни и ще накара България действително да изглежда като троянски кон на Москва в НАТО. От левицата също така поискаха оставките на министрите Митов и Ненчев, тъй като подкрепят засиленото присъствие на алианса в Черно море.

На пръв поглед антинатовското поведение на Борисов обаче придобива някакъв смисъл, ако бъде пречупено през вътрешнополитическата призма. По всяка вероятност то трябва да бъде разглеждано най-вече в контекста на предстоящите президентски избори, които ще се проведат през ноември, като целта е да се неутрализират колкото се може повече от потенциалните аргументи на БСП срещу управляващите. С непремерените си изказвания срещу засиленото присъствие на въоръжени сили в Черно море лидерът на ГЕРБ, от една страна, популистки жонглира със съвсем естествените страхове на хората на тема война, а от друга, вероятно се опитва в някаква степен да се хареса на онази част от симпатизиращите на Русия гласоподаватели, които не припознават БСП като свое политическо представителство. Косвено доказателство за тази теза е фактът, че реториката на тема "демилитаризация" поне за момента по никакъв начин не се отразява на реалната позиция, която страната ни заема по време на заседанията на Северноатлантическия съвет – най-висшия политически орган на НАТО.

Другото възможно обяснение на странните външнополитически лупинги е чисто прагматично - в момента Борисов няма изгода да се кара с руснаците, тъй като страната ни се опитва да минимализира пораженията от арбитража за АЕЦ "Белене". Не бива да се пренебрегва и обстоятелството, че премиерът периодично се опитва да възражда темата за изграждането на "газов хъб" в България. Така че смекчаването на позицията по отношение на Русия и заклеймяването на ястребови политици, "които налитат с крилати ракети и пребиват руснаци", може да има съвсем прагматични и материални измерения. Всъщност видимият индикатор за това дали става дума просто за популизъм, или действително има някакъв външнополитически завой по посока на Москва вероятно ще бъде поведението на българските представители по време на срещата на военните министри на НАТО през октомври, когато ще се приемат мерките за защита на югоизточния фланг, включително и тези в Черно море. И ако тогава темата за демилитаризацията отново бъде повдигната насериозно, пораженията върху прозападния имидж на страната ни вече могат да се окажат значителни и трудно обратими.

По-защитени ли сме след Варшава

Ако се абстрахираме от българския вътрешнополитически контекст и цялата шумотевица, която го съпътства (но като че ли не успя да провокира реакция в полската столица), срещата на върха на НАТО във Варшава протече съвсем според очакванията и без кой знае какви изненади. Въпреки липсата на съспенс обаче тя е повратна точка в еволюцията на алианса най-малкото защото за пръв път той разполага съюзнически сили на територията на свои източноевропейски членове, които до 1989 г. са били съветски сателити. "Това е най-важният момент за НАТО от края на студената война." Така коментира резултатите срещата на върха на Северноатлантическия алианс в полската столица и президентът на САЩ Барак Обама.

Основното послание на форума беше, че НАТО се завръща към основната си мисия – колективна сигурност и териториална отбрана. На практика във Варшава още веднъж се потвърждава посоката на развитие, която бе зададена на срещата на върха в Уелс преди две години. Русия съвсем директно е назована като основен източник на дестабилизация в Европа. Според заключителното комюнике на срещата действията на Москва в тази посока включват: незаконното и нелегитимно анексиране на Крим, нарушаване на суверенни граници със сила, дестабилизиране на Източна Украйна, широкомащабни изненадващи учения, провокации край границите на НАТО, включително в Балтийско, Черно и Средиземно море, както и агресивна реторика на тема "използване на ядрено оръжие". Също така се отбелязва, че Русия се възползва от военното си присъствие в Черно море, за да подкрепя управляващия режим в Сирия, с което създава допълнителен риск за съюзниците.

Затова, както се очакваше, съюзниците решиха, че ще разположат на ротационен принцип четири усилени батальонни бойни групи (всяка по около 1000 души) на територията на Полша, Латвия, Литва и Естония. В Полша ядрото на силите ще бъде съставено от американски военни, в Латвия – от канадски, в Литва – от германски, а в Естония – от британски. Батальоните ще бъдат попълнени със сили и средства на останалите съюзнически държави според възможностите им. По думите на българския военен министър Ненчев обаче страната ни няма да се включи с нито един военнослужещ в това предно разполагане. Сформирането на четирите нови бойни формирования трябва да бъде факт в началото на 2017 г. Отделно от това САЩ поемат ангажимент на двустранна основа да базират една бронирана бригада в Полша, стана ясно също така на форума във Варшава.

Погледнато обективно, разполагането на четирите батальонни бойни групи представлява най-вече символичен и политически акт. Въпреки острата реторика на Москва по темата въпросните бойни формирования са твърде малочислени, за да бъдат каквато и да било, дори теоретична, заплаха за Русия, която е концентрирала многократно по-големи сили по границата с Полша и Прибалтика. Тяхното дислоциране обаче представлява изграждане на своеобразен "човешки щит" срещу теоретична хибридна операция или пълномащабна инвазия. Присъствието им на терен е гаранция, че изпращащите ги държави няма да се отметнат от съюзническия си ангажимент. Също така те представляват първа защитна линия до развръщането на силите за незабавно действие VJTF с численост от 4-5 хил. души и теоретично време за реакция от 2-3 дни, а след това – и на силите за отговор NRF, които вече ще са три пъти по-големи (около 40 хил. души). Или както образно описа ситуацията външният министър Даниел Митов: "Когато заключвате къщата си, не я заключвате, защото смятате, че съседите ви са крадци, а защото знаете, че крадци съществуват. Това правим ние, изграждаме отбраната си не защото смятаме, че някой ще ни нападне, а защото знаем, че в близост до нас една държава беше атакувана."

"НАТО изпълнява функцията, заради която е създаден – да гарантира сигурността, независимостта и териториалната цялост на своите страни членки. От Уелс насам се видя се, че въпреки Минското споразумение Русия продължава агресивното си и провокационно поведение спрямо Украйна и страни съюзници", коментира за "Капитал" бившият военен министър Тодор Тагарев по повод решенията от Варшава. Според него при наличието на съюзнически войски по източния фланг се гарантира, че няма да има почесване по главата в стил "да се намесим ли или да не се намесим". Тагарев смята, че ако през 2014 г. е имало някакви очаквания, че нещата около напрежението с Русия могат да бъдат стабилизирани и модерирани относително бързо, тези очаквания не са се оправдали. "Паралелно с това експертните анализи показват, че взетите тогава решения не са достатъчни да гарантират сигурността и затова сега се вземат допълнителни. Те имат много елементи, като най-видимият е дислоцирането на батальонни бойни групи на съюзници на територията на Латвия, Литва, Естония и Полша", обобщава той.

Паралелно с това на срещата във Варшава бе одобрена и инициативата за изграждане на мултинационална бригада "Югоизток" в Румъния, която бе анонсирана на последната среща на натовските външни министри преди около месец. Това ще бъде бойно формирование с численост от порядъка на 5 хил. души, в което страната ни поема ангажимент да участва с до 400 военнослужещи. Отделно НАТО ще оцени опциите за засилване на военноморското и въздушното присъствие в региона. За целите на последното страната ни промени своето законодателство, което вече позволява извършването на съвместни въздушни патрули над българска територия съвместно със съюзнически изтребители. По неофициална информация регионалната въздушна отбрана по югоизточния фланг вероятно ще бъде подсилена с полски военни самолети.

Същевременно след срещата във Варшава бяха направени първите първите стъпки по възстановяване на политическия диалог с Москва, която от своя страна обвинява НАТО, че подклажда нова надпревара във въоръжаването и вкарва Европа в нова студена война. Още в сряда бе свикано заседание на съвета НАТО - Русия, на което генералният секретар Йенс Столтенберг е информирал представителите на Кремъл за плановете на алианса и са обсъдени конкретни мерки за избягване на военни инциденти и в частност във въздушното пространство над Балтийско море. Също така е дискутирана кризата в Украйна, както и прилагането на Минското споразумение. По време на разговорите представителите на НАТО още веднъж са обяснили, че няма да има компромиси с териториалната цялост на Украйна. "Алиансът не търси конфронтация и не представлява заплаха за Русия. Но ние не можем и няма да направим компромис с принципите, на които почива нашият съюз и сигурността в Европа и Северна Америка", се казва в заключителното комюнике от Варшава.

"По всичко личи, че консенсусът в НАТО работи добре – нещо, което беше почти немислимо преди три години. Не просто има планове за защита на съюзниците от източния фланг на НАТО, но има и много конкретни решения какво точно ще бъде направено, от кой съюзник, на какво равнище и т.н.", обобщава резултатите от лидерския форум бившият военен министър Тагарев.

Напрежението с Русия обаче не беше единственият фокус на срещата на върха във Варшава. По време на форума бе взето решение да се увеличат възможностите за борба със заплахи от южна посока, включително и от недържавни формирования (разбирайте организации тип ИДИЛ). Алиансът ще развива способности за регионален ситуационен анализ (т.е. разузнаване), както и възможности за експедиционни операции, т.е. за действие извън територията на натовските държави. Специално внимание е обърнато на действията в Средиземно и Егейско море, както и на сътрудничеството с военноморската операция на ЕС, наречена "София", която се бори с трафикантите на хора и контрабандистите на оръжие край бреговете на Либия. Военното сътрудничество между НАТО и ЕС също беше специален акцент на срещата.

Бе обявено също така, че НАТО няма да изтегли напълно своите войски от Афганистан, както беше планирано, и ще остави контингент на територията на страната толкова, колкото е необходимо. Причината е, че правителствените сили в централноазиатската държава изпитват сериозни трудности в неутрализирането на заплахата от страна на талибаните. В момента Афганистан е един от основните източници на бежанци, които се опитват да влязат на територията на Европа.