Плуват ли натовски корабчета
Военноморският координационен център във Варна е стара идея, "притоплена" покрай проблемите с Турция в НАТО
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Намерението за изграждане на "военноморски координационен център" във Варна, обявено след срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп, определено не е така очакваната от много атлантици американска военна база на българска земя. Не е обаче и просто поредната бюрократична щабна структура, симулираща активност. Създаването на въпросния център е изключително важно, има дълга история и идва в критичен за НАТО момент, когато солидарността по югоизточния фланг на алианса като че ли започва да се пропуква.
Любопитен момент в случая е, че в НАТО като че ли разбират за инициативата пост фактум. "Научихме за българското предложение този център да е във Варна. В момента тази координация се извършва от Обединеното военноморско командване на НАТО в Нортууд, Великобритания, което се справя добре. НАТО ще разгледа въпроса за локацията на този център", коментират темата от щаб-квартирата на алианса пред "Свободна Европа".
Какво ще координира варненският център
На практика военноморският координационен център е разузнавателна структура, която би трябвало да обобщава информацията за движението на цивилни и военни плавателни съдове в акваторията на Черно море, след което да я подава към съюзническото командване в Нортууд, Великобритания. Данните се събират от националните структури за морски суверенитет на съюзническите държави в региона, а именно България, Румъния и Турция. Идеята е това да бъде нещо като военноморско разширение на натовските щабове за предно разполагане (NATO Force Integration Unit, NFIU) в България и Румъния, които при нужда координират разполагането на съюзническите сили за бързо реагиране VJTF. "Това е инициатива, която стартира още през 2015 г. едновременно с решението за създаване на натовския щаб NFIU в София. Стартира процедура на два етапа, при която започна ремонт на поделение край Варна, след което се предвиждаше монтиране на съоръжения, антени и комуникации за връзка със съюзническите кораби и щаба в Нортууд", спомня си бившият министър на отбраната Ангел Найденов.
Идеята за подобна структура всъщност датира още от срещата на НАТО в Уелс през 2014 г. като отговор на руското анексиране на Крим. Първи стъпки по привеждането й в действие бяха направени две години по-късно – през 2016 г. Проблемът в случая е, че силно желание за водеща роля в този център имаше Турция – факт, който среща съпротива от страна на много съюзници, които се съмняват в безрезервната лоялност на Анкара. "В Турция имат амбицията да доминират и да споделят онази информация, която те решат. Има риск да не споделят някои неща, например свързани с Русия, поради отношенията, които те изграждат с нея. Но това са проблеми, които никой няма да постави при официални разговори", коментира за "Капитал" бившият военен министър Велизар Шаламанов по повод инициативата.
Подобна бе и амбицията на Турция да има водеща роля по отношение на военноморския компонент на т.нар. адаптирано предно присъствие на НАТО в Черно море, опростенчески наричано от българския премиер Борисов натовска флотилия. Въпросната инициатива, лансирана от румънския президент Клаус Йоханис през 2016 г., също бе поставена "на трупчета" не без участието на българския министър-председател. Оттогава датира знаменитата му реплика, че иска да вижда в Черно море платноходки, яхти, туристи мир и любов, а не военни фрегати.
Всъщност основният неофициален аргумент на българските политици срещу въпросната отбранителна инициатива отново бяха свързани именно с амбициите на Анкара. Защото за тях участие във военно формирование под командването на Турция беше равнозначно почти на политическо харакири. В крайна сметка компромисно в НАТО бе решено да бъде сформирана многонационална сухопътна бригада с щаб край Констанца, Румъния, към която да бъде зачислен един наш батальон (с около 400 военнослужещи персонал), който обаче да бъде разположен от нашата страна на българско-румънската граница.
Доколко "натовска" е Турция
През последните месеци обаче опасенията по отношение на Турция като лоялен натовски съюзник явно нарастват не само в София. В групата на мнителните държави вече като че ли попадат и САЩ, които замразиха военно-техническото сътрудничество с Анкара и дори я извадиха от програмата за придобиването на стелт изтребителите F-35 заради закупуването на руските зенитно-ракетни комплекси С-400. Така че има шанс Вашингтон да диверсифицира риска, като предпочете България за дислоциране на местния съюзнически морски разузнавателен хъб. Много вероятно е центърът да бъде изграден приоритетно с американски пари и да стане част от т.нар. българско-американски съвместни съоръжения - модернизираните с щатски средства полигон "Ново село", авиобаза "Граф Игнатиево" и летище за предно разполагане "Безмер". За момента обаче българският премиер избягва всякаква конкретика по темата, за да не бъде обвинен, че допуска разполагането на щатска военна база у нас и така превръща страната ни в потенциална руска мишена.
"Към момента, защото решението явно не може да бъде взето в НАТО, инициативата е наша, българска. Ще се създаде национален център, който после да стане многонационален и да предоставя информация в Нортууд като принос от региона. И стъпка по стъпка може да бъде припознат като част от мрежата от центрове за координация на адаптираното предно разполагане", коментира Велизар Шаламанов. Той допълва, че след поканата на държави като САЩ и Румъния разходите за въпросния център ще могат да се споделят. Впоследствие към него би могла да се присъедини и Гърция, която е водеща държава в проекта по морско наблюдение по линия на европейската отбранителна инициатива PESCO. Така НАТО няма да се наложи да разчита само на информацията от Турция за ситуацията в Черно море, която е "ограничена и това определено създава недоверие и усещане, че нямаме пълната картина", обобщава Шаламанов.
Сигналната лампа за ролята на Турция в НАТО започна да мига още по-тревожно през последните няколко дни. Според неофициална информация на агенция Reuters от няколко независими източника в Брюксел представителят на Анкара в щаб-квартирата на алианса е получил разпореждане да блокира приемането на плановете за отбрана на Полша и Прибалтика при руска инвазия, докато НАТО не подкрепи турската военна операция на територията на Сирия и не обяви кюрдската групировка YPG за терористична организация. "Те (турците) са превърнали източноевропейците в заложници, блокирайки военното планиране, докато не получат отстъпки", коментира пред Reuters дипломатически източник, пожелал да остане неназован. В ситуацията на нарастващо недоверие спрямо Турция и ескалираща несигурност обаче България би могла да спечели малка позиционна победа по отношение на своята военноморска отбрана.
1 коментар
Страхотно! Колкото повече такива бази, толкова по-малка е опасността от зелени човечета. Бързото реагиране си е бързо реагиране.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.