Кой е по-по-най (анти)натовец

Всъщност това, което казва Борисов, е крайно манипулативно и удобно смесване на два паралелни сюжета. Когато говори за "антируска флотилия", лидерът на ГЕРБ има предвид малката геополитическа "буря в чаша вода", разразила се през юли миналата година по оста София – Букурещ – Анкара. Тогава Борисов обяви, че е отхвърлил предложение на румънския президент Клаус Йоханис за създаване на регионален флот в Черно море, който да обединява военноморските сили на България, Румъния и Турция. Позицията, която страната ни зае тогава, беше, че всякакво подсилване на отбраната в региона може да стане единствено под шапката на НАТО. Което и се случва в момента в изпълнение на решенията на натовските военни министри от миналото лято и последвалата лидерска среща на върха във Варшава.

Плуват ли корабчета...

Конвенцията от Монтрьо забранява присъствие на кораби от нечерноморски държави в региона за педиод над 21 дни, така че НАТО дори на теория няма как да изгради тук своя флотилия, освен ако България, Румъния и Турция бързо не измислят начин да увеличат в пъти размерите на своите военноморски сили. Източник: Reuters

"Това може да бъде инициатива, която България ще подкрепи само в рамките на формата на НАТО. Тази инициатива по никакъв начин няма да се различава от всичко друго, което ние правим в НАТО – става въпрос за учения, става въпрос за координация, става въпрос за действия на ротационен принцип", уточни още тогава президентът Росен Плевнелиев. Всъщност и в момента става дума точно за това – ротация на натовски военни кораби, които участват в учения в Черно море. Още по-важният детайл тук е, че бойни съдове на нечерноморски държави не могат да останат тук повече от 21 дни по силата на конвенцията от Монтрьо. Така че за създаването на каквато и да е постоянна флотилия на алианса не може да се говори. "Смятам, че и нашите турски и румънски колеги са съгласни с този подход. Тежките дисбаланси, внесени в Черно море след анексията на Крим, доведоха до момент, в който НАТО трябва да възстанови до някаква степен баланса. Изграждаме отбраната си не защото смятаме, че някой ще ни нападне, а защото знаем, че в близост до нас една държава беше атакувана", коментира тогава външният министър Даниел Митов.

По същото време бе взето и решението за създаването на сухопътния компонент на адаптираното присъствие на НАТО в Югоизточна Европа – мултинационална бригада с численост 4-5 хил. души, базирана в Румъния. България пое ангажимент да се включи в нея с батальон с численост около 400 души, които по думите на тогавашния военен министър Ненчев ще участват "в обучения и тренировки на ротационен принцип". Остана да бъде уточнено какви точно ще бъдат въздушния и морския компонент на въпросното засилено натовско присъствие.

Нещо във въздуха

Въпросът със съвместното патрулиране в небето на Югоизточна Европа пак беше решен в мандата на Борисов. По време на есенната среща на военните министри на натовските държави през октомври стана ясно, че алиансът ще разположи ескадрила британски изтребители "Юрофайтър" в авиобаза край румънския град Констанца. В България обаче бе проведен само едноседмичен "демонстрационен" еър полисинг с американски F-15. Решението за по-дълга мисия съвместно с друга натовска държава обаче бе отложено по политически причини, тъй като бившият командир на ВВС и настоящ президент о.з. ген. Румен Радев хвърли оставка именно заради плановете в тази посока. Последващото му избиране за държавен глава тотално постави инициативата на трупчета.

Отново на есенната среща на НАТО стана ясно, че алиансът ще вземе решение за подсилване на военноморското присъствие именно през февруари тази година, т.е. Борисов няма основание да се прави на изненадан. "Мога да потвърдя, че няколко нации демонстрираха своето желание да допринесат за нашето присъствие в черноморския регион по суша, въздух и море – Канада, Германия, Холандия, Полша, Турция и САЩ", уточни тогава генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг. А пък миналата седмица стана ясно, че поради невъзможността на България, Румъния и Турция да се разберат за формата на мисията командването ще бъде поето директно от центъра за военноморско управление MARCOM в Нортууд, Великобритания. Тоест директно под командването на адмиралите на алианса, точно както България настояваше преди няколко месеца.

Така че словесната канонада от страна на Бойко Борисов и последвалата медийна престрелка с останалите политически сили не е някакъв рязък геополитически завой, а просто безотговорен популистки елемент от предизборната борба. Лошото е, че така кампанията се превръща в ефективна платформа за разпръскване на "алтернативни факти" за НАТО и ролята му за националната ни сигурност.

Фактът, че Русия все повече милитаризира черноморския регион, се отбелязва от няколко години не само в стратегическите документи на НАТО, но и в българските им еквиваленти. Източник: Reuters

"В последните години се наблюдава нарастване на количеството на ударните сили на Русия в Черно море (увеличаване на самолетния парк на полуостров Крим, планове за въвеждане в състава на Черноморския флот на нови фрегати – 6 бр., корвети – 6 бр. и подводници – 6 бр., като всички са носители на ново ракетно оръжие с голяма далекобойност).", буквално пише дори в проектната документация на военноморските ни сили, с която те предлагат придобиването на две нови модулни патрулни корвети. Източник: Reuters

НАТО няма планове за изграждане на постоянна военноморска група в Черно море, а само за по-интензивни учения и военноморски патрули. Фотограф : Велко Ангелов