Нови схеми за старите играчи

Променените правила за плащане на директните земеделски субсидии не разбиват концентрацията на средства при големите зърнопроизводители

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Господстващото положение на зърнопроизводството над другите земеделски сектори в България е факт от години. Основна заслуга за това естествено имат и европейските субсидии, които не са обвързани с производство, а се получават на декар обработваема земя. Такъв вид подпомагане изкриви значително структурата на селското стопанство и не помогна за повишаването нито на неговата производителност, нито на добавената му стойност за икономиката. От тази година Европейската комисия въведе промяна в правилата, за да се справи с проблемите на концентрацията, които се виждат навсякъде в съюза.

В България най-съществената част от тези промени бяха въвеждането на таван на плащанията и обвързването им с определени ангажименти, които производителите са длъжни да спазват, за да получават дотации за декар. На теория тези нови правила трябваше да доведат до по-справедливо разпределение на средствата. На практика обаче и през 2015 г. най-много пари са отишли в същите 25 големи компании (виж таблицата), които се занимават с производство на зърнени и маслодайни култури и които доминираха класацията на най-големите получатели на субсидиите и досега. Различното е, че има разменени позиции.

Променени правила

През изминалата година субсидиите за земеделие като цяло нарастват. Заедно с това нарастват и кандидатите за тази подкрепа, като броят им се е увеличил до 115.5 хил. Според данни на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) през 2015 г. изплатените субсидии са били близо 2 млрд. лв. Те са разпределени в 25 схеми (виж тези, които са ползвали зърнопроизводителите в графиката), като някои от тях са насочени към животновъдния сектор, плодове и зеленчуци и тютюн. Новото е, че около 30% от бюджета за подпомагане на фермерите е обвързан с определени ангажименти от тяхна страна към климата и околната среда. Това са т.нар. зелени плащания.

В добавка бяха въведени и тавани на сумите, които производителите могат да получат, без значение какви площи обработват. Този механизъм, който отдавна се прилага в други европейски държави, цели по-балансирано разпределение на средствата и елиминирането на концентрацията им в големите стопанства. От 2015 г. за фермерите, които са декларирали площи за подпомагане за суми над 150 хил. лв., се прилага редукция на плащането в размер на 5%, а тези със суми над 300 хил. евро не получават нищо отгоре. Във всички случаи обаче им се приспадат направените разходите за заплати, осигуровки и данъци, които са свързани със земеделската дейност. Именно заради това изключение и сега най-големите зърнопроизводители са надминали в пъти въведения таван от 300 хил. евро, което означава, че, ако не друго, новостта е спомогнала секторът да заработи на светло по отношение на работната ръка.

Що се отнася до другите ефекти от новите правила, не може да се каже, че са допринесли особено парите да се разпределят по-равномерно. Макар и да има едри компании с намаляващи субсидии, от предоставените на "Капитал" данни от ДФЗ се вижда, че 20-те най-големи получатели на дотациите отново са същите играчи, а общата сума, която са усвоили, е почти еднаква с тази през 2014 г.

Преди - накуп, сега - на части

За да се анализират новите данни обаче, трябва да се направи уточнението, че през 2015 г. зърнопроизводителите са получавали субсидиите си по две основни схеми. Едната е базовото плащане за декар, която наследи досегашния механизъм за разпределяне на средствата, а другата - зеленото плащане, което също е за декар, но е обвързано с ангажименти за смяна на културите на една и съща площ, поддържане на 5% от обработваемата земя като екологично насочени площи и др. През тези две схеми са разпределени над 1 млрд. лв., а най-големите 20 производители са разделили 50.8 млн. лв. спрямо 50.7 млн. лв. по схемата, прилагана година по-рано. Пак през тях - базово и зелено - земеделците са получили около 30 лв. на дка, или почти колкото и през 2014 г. За 2014 г. 94 хил. земеделски производители са разпределили 950 млн. лв. Само 20 от тях са разделили близо 6% от тази сума.

От друга страна, растат и дотациите им по мярката "Агроекология" от старата Програма за развитие на селските райони 2007 - 2014 г. Въпреки че тя е вече затворена, по нея вървят плащания заради поетите петгодишни ангажименти за поддържане на площите. По тази мярка големите зърнени компании в топ 20 са разделили още 24 млн. лв. спрямо 17.2 млн. лв. през 2014 г.

Видимо субсидиите не само не намаляват, но дори има опции за тяхното увеличение заради добавките, които се полагат към основните плащания, ако фермерът отговаря и на допълнителни критерии. Една от допълнителните схеми е за отглеждане на протеинови култури. По нея са платени 30 млн. лв. на 11 хил. производители. Други 100 млн. пък са били за обвързана подкрепа, при която се подпомагат с допълнителни 15 лв. на дка първите 300 дка от всяко стопанство. Още средства получават и младите земеделски стопани. Така, ако някой е успял да се възползва от от всички схеми, реално той може да си гарантира по-голямо плащане отпреди. Ако пък е раздробил компанията си на няколко по-малки фирми, може да кандидатства с всяка от тях за допълнителното преразпределително плащане за първите 300 дка. Макар в сектора да се носят слухове за такива практики, засега те не се потвърждават от получените от "Капитал" справки.

Размествания на върха

Ако в кампанията на директните плащания има друга новост, тя определено е изоставането на бизнесмена и едноличен собственик на "Октопод инвест холдинг" Светлозар Дичевски, който всички предишни години чрез пет свързани със семейството му компании окупираше челните места на класацията на най-големите получатели на средствата от европейската земеделска подкрепа. През 2014 г. с 24 млн. лв. бяха подпомогнати пет свързани компании за зърнопроизводство на Дичевски. Година по-рано помощта е била 28 млн. лв.

През 2015 г. контролираните от него "Сортови семена Вардим", ЕТ "Деси-Светла Симеонова", "Ресен" ЕООД, ЕТ "Агро-Светлозар Дичевски" и "Троя авто" са получили общо едва 15.3 млн. лв. Дори с това намаление обаче сборът от получените от Дичевски и семейството му плащания оставя далеч назад формалния лидер в подреждането "Златия агро". Изпадането от върха се дължи отчасти и на факта, че компаниите не са били подпомагани по агроекологичната мярка. Ако се имат предвид само базовото и зеленото плащане, Дичевски пак би бил първи с дружеството "Сортови семена Вардим", което е усвоило 4.6 млн. лв. субсидии на площ. Тази фирма е първенец и в схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури с 216 хил. лв. получени дотации.

От всички близки до Дичевски компании най-много намалява субсидията на "Троя авто", която е част от "Октопод инвест холдинг" и се управлява от съпругата на бизнесмена – Светла Дичевска. "Троя авто" е и с видимо влошени финансови резултати. Приходите й се свиват от 44 млн. лв. на 26.8 млн. лв. за изминалата година. Дружеството е приключило на голяма загуба от 9 млн. лв. Печалбите и на другите свързани с Дичевски компании се свиват. Не е ясно каква е причината за това и дали най-крупният земеделец в страната, за когото се счита, че обработва над 1 млн. дка собствена и наета земя със зърнени и маслодайни култури, е намалил площите си. От години насам Дичевски избягва медийното внимание.

Дебютантът на върха "Златия агро" е еднолична собственост на бизнесмена Кирил Иванов, който се занимава със земеделски бизнес в Северозападна България. Компанията е регистрирана във Вълчедръм, където се намира Златията, едно от най-благоприятните места за отглеждане на зърнени култури в България.

Иванов обясни за "Капитал", че по-големият размер на получените субсидии се дължи на порастването на бизнеса на компанията. "За разлика от други производители, които раздробяваха стопанствата си, за да получат по-голямо плащане, ние сляхме две собствени компании и придобихме нови. Сега всичките са част от "Златия агро", обясни Иванов. Това е видно и от финансовите отчети на компанията, където приходите се е увеличили 4 пъти за пет години от 12.5 млн. лв. през 2010 г. до 46.3 млн. лв. през 2015 г. Ръст има и на заетите в компанията.

Собственикът на "Златия агро" поясни още, че обработва около 120 - 130 хил. дка земя със зърнени, технически и маслодайни култури в района на Монтана.

Иванов е и едноличен собственик на компанията "АМС", която е сред лидерите в дистрибуцията на препарати за растителна защита, семена и торове на българския пазар.

Сред другите големи получатели на субсидии са варненската "БГ агро Земеделска компания", част от холдинга "БГ агро" на братята Ненко и Даниел Ненкови, "Кристера агро", която е дъщерна компания на публичния "Агрия груп холинг". По-надолу се нарежда "Агро К.П.", собственост на млекопреработвателната компания "Хаджийски и фамилия" и управлявана от Георги Хаджийски. Дейността и на двете дружества се развива в село Градешница, област Враца. Фирмата осъществява дейност от 2003 г. и обработва над 70 хил. дка земя. Големи получатели на субсидии са и членовете на семейство Илчовски от Кнежа. ЕТ "Светлин Илчовски" е получила с около 600 хил. лв по-голяма субсидия спрямо 2014 г. Собственик е Светлин Илчовски, а компанията отглежда пшеница, слънчоглед и царевица в област Плевен. Братът на Светлин Божидар и племенникът му Светослав пък са сред 50-те най-големи получатели на директни плащания.