България е сред страните в ЕС с най-хлабава система за гражданство срещу пари

Малцина са кандидатствали за български паспорт и пребиваване срещу инвестиции, което сочи слабата атрактивност на тази опция

Илин Станев

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Въпреки че България не е най-големият пробив в системата за получаване на европейско гражданство, страната заедно с Малта и Кипър има най-разхлабена система. Това се вижда от публикувания днес доклад на Европейската комисия (ЕК) за даването на гражданство и на разрешения за пребиваване срещу инвестиции от граждани на страни извън Европейския съюз (ЕС). Брюксел е загрижен, че тази система отваря възможността за пране на пари и застрашава сигурността на европейските граждани.

Трите държави, освен че позволяват на граждани от трети страни да се установяват дългосрочно в тях срещу направени инвестиции, каквато опция предлагат и други 17 страни - членки на ЕС, но дават възможност и за получаване на гражданство пак на това основание - инвестиция над определен размер. Петгодишен престой в България, както и в повечето страни членки позволява да се кандидатства за гражданство, а при увеличение на инвестицията този срок може да бъде съкратен.

"Когато една страна продаде гражданство, тя продава и европейското гражданство. Тя продава нещо, което не й принадлежи", каза комисарят по правосъдие Вера Йоурова при представянето на доклада в сряда, подчертавайки загрижеността на Брюксел за тази практика. Схемите за привличане на граждани срещу инвестиции позволяват на кандидатите дори да не са живели в страна членка на ЕС. Като се има предвид и непрозрачността на процедурите, за което България е критикувана от Европейската комисия, на практика през различни страни членки могат да влизат лица, на които други държави в ЕС вече са отказали достъп.

В същото време България не е във фокуса на Брюксел, тъй като според Йоурова още преди няколко месеца тя е получила уверение, че страната ще прекрати практиката на продажба на гражданство срещу инвестиции.

Защо се активира ЕК?

Докладът на Европейската комисия всъщност е с адресат Европейския парламент. През 2014 г. евродепутатите поискаха от ЕК да направи проучване на схемите за даване на гражданство, след скандали в Австрия и Малта. Тогава България изобщо не беше на фокуса на Брюксел.

В Австрия имаше няколко случая на разследвания срещу политици, подозирани, че са взимали подкупи, за да улеснят получаването на австрийско гражданство. Малта обаче беше тази, която предизвика най-голямо внимание, тъй като островната държава открито рекламираше схемата си продажба на гражданство като възможност за установяване в целия ЕС. След убийството през на местната блогърка Дафне Каруана Галиция, която публикуваше разкрития именно за малтийската схема за гражданство, натискът да се направи нещо се засили още повече. Последната капка бяха скандалите с пране на пари в Естония и Литва. "Имаме някои доказани случаи на пране на пари, което ни накара да ускорим работата си", каза Йоурова в сряда.

Слаб интерес към българския паспорт от инвеститорите

Схемата за продажба на гражданство срещу инвестиции беше въведена в България още през 2005 г. от тогавашното трипартийно коалиционно правителство на Сергей Станишев. Сякаш логично, доскоро вицепрезидент на един от големите посредници в областта - Arton Capital, беше Милен Керемедчиев, заместник-министър на външните работи в същото правителство.

За периода до 2013 г. няма официални данни, но между 2013 и 2019 г. България е дала гражданство на 50 такива лица. Данните бяха публикувани във вторник от Министерството на правосъдието, след като стана ясно, че София се отказва от тази схема.

Точният брой на получилите гражданство на това основание в ЕС не е известен. В доклад на Transparency International и Global Witness за групата на зелените в Европейския парламент от миналата години се сочи числото 5662. Данните обаче не са съвсем актуални, тъй като според същия доклад България е дала гражданство срещу инвестиции само на 16 души. Въпреки това, може да се предположи, че българските власти са дали гражданство на не повече от 0.5% от общия брой на натурализираните лица на това основание в рамките на ЕС - в България, Малта, Кипър и Австрия (която няма официална схема, но също дава гражданство срещу инвестиции).

Т.нар. златни визи за право на пребиваване срещу инвестиции, които са издадени в България (пак според Transparency International и Global Witness), са 296, което прави 1.26% от издадените разрешения за пребиваване само в Испания.

Незначителният брой случаи за България за даване на гражданство срещу инвестиции е един от аргументите на Министерството на правосъдието да предложи отпадането на тази опция от Закона за българското гражданство, като инвестицията да остане възможност само за придобиване на право на продължително пребиваване.

Причината за слабият интерес обаче е по-скоро ниската атрактивност на България като дестинация за установяване, а не толкова заради усилията на българските власти да пресекат порочната практика. "Не е достъпна информация за българската политика по отношение на лицата, спрямо които ЕС е наложил ограничителни мерки, нито дали властите използват Шенгенската информационна система, за да направи такива проверки", се казва в доклада. В документа изготвен от ЕК не се сочат конкретни случаи, но достатъчно е да се припомнят поне два случая.

Първият е с Сергей Адониев, който получава българско гражданство през 2008 г., въпреки че е осъждан за пране на пари в САЩ, въпреки че това би го лишили дори от възможността да подаде документи. Най-абсурдното в случая е, че за затова стана ясно от разследване на неправителствената организация "Антикорупционен фонд" в началото на 2018 г., едва след което се задейства и ДАНС. Още по-абсурдно беше разкритието, че в периода 2012-2016 г. има 45 случая на отнето българско гражданство в периода заради престъпна дейност, като половината от тях са имали престъпно минало дори преди да получат гражданство. Например македонец, който е получи гражданство (макар и по друга процедура), докато е излежавал присъда за наркотрафик в Германия.

Масовата корупция е при получаването на гражданство по произход

От друга страна обаче, малкият брой на такива случаи идва на фона на масирания скандал с Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), която вече доста години буквално продава документи, с които се улеснява получаването на българско гражданство, макар и на друго основание - за български произход. Последното не е споменато в доклада на Европейската комисия, тъй като документът се занимава само с легалната схема за продажба на гражданство и право на престой срещу инвестиции. Поради същата причина Австрия не е спомената в него, тъй като в нейното законодателство даването на гражданство срещу инвестиции не е изрично предвидено, т.е. властите могат да дават австрийско гражданство по свое усмотрение, но не и автоматично на всеки кандидат за австриец, който има пари.

За да потуши скандала, премиерът Бойко Борисов обяви през декември проверка на издадените документи за гражданство, заповяда закриването на ДАБЧ, а Министерството на правосъдието лансира законопроект за прекратяване на продажбата на гражданство срещу инвестиции.

От ЕК посочиха, че въпреки че и други страни предлагат гражданство срещу инвестиции, случаите на корупция, както в Австрия или Малта се разследват. Йоурова подчерта, че очаква от българските власти да разследват случаите на корупция при даването на българско гражданство, както и че темата е била дискутирана с българските власти. Последно премиерът Бойко Борисов говори с вице-председателя на ЕК Франс Тимерманс през декември миналата година. Тогава Борисов увери, че след проверка на службите не се е намерил натурализиран български гражданин който да е замесен в престъпление. Това обаче е така, тъй като на извършилите такова, се отнема гражданството. Така че точният им брой не е ясен.

Провалите в системата за издаване на гражданство са абсурдни не само защото за тях се знае от години. Например "Капитал" публикува подробно разследване още през 2014 г. за схемата за продажба на удостоверения за българско потекло от ДАБЧ. Тогава и няколко международни медии подеха темата. През 2017 пък БНТ излъчи репортаж по темата.

Проблемите безспорно дават достатъчно амуниции в полза на критиците, които не искат България да бъде приета в Шенген, нито помагат за желанието на кабинета наблюдението над страната в областта на правосъдието и вътрешните работи да отпадне максимално бързо.