Правосъдното министерство предлага да няма гражданство срещу инвестиции

Досегашната практика по прилагането на закона показва, че вложенията се правят формално само докато трае процедурата

Мирела Веселинова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Възможността за получаване на български паспорт срещу краткотрайни инвестиции да отпадне. Това предвижда проектът за промени в Закона за българското гражданство, изготвен от Министерството на правосъдието и публикуван на сайта за обществени консултации.

Проектът предлага да отпадне възможността за получаване на българско гражданство от инвеститори, които са получили разрешение за постоянно пребиваване на основание, че са вложили над 1 млн. лв. в акции на български дружества, облигации и съкровищни бонове, българска интелектуална собственост и други или пък са увеличили тази инвестиция до 2 млн. лв. В първия случай български паспорт може да се получи след 5 години пребиваване, а след увеличение на вложението на 2 млн. лв. за паспорт може да се кандидатства след 1 година.

В закона остава обаче възможността за получаване на гражданство от инвеститори с трайни инвестиции, които са сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите със сертификат за клас А или клас Б или за приоритетен инвестиционен проект.

Мотивите

Основният аргумент на правосъдното министерство за отпадане на възможността за гражданство след инвестиция от 1 млн. лв./2 млн. лв. увеличение е в досегашната практика по прилагане на тези текстове в Закона за българското гражданство. Тя показва, че тези инвестиции се правят формално само до получаване на разрешението за пребиваване или до подаване на молба за български паспорт. Почти веднага след това инвестицията се ликвидира – с продажба на закупените ценни книжа или по друг начин.

"Към момента на подаване на молбата за придобиване на българско гражданство обаче или на някой от следващите етапи на производството се оказва, че инвестицията не е налична поради извършена продажба на закупените ценни книжа или по други причини. Установени са случаи, в които при направено вложение чрез договор за доверително управление лицето не притежава банкови сметки и не е регистрирано като инвеститор в съответната банка, посочена от него за вложение на своя капитал под формата на парични средства или други финансови активи", се посочва в мотивите на Министерството на правосъдието към законопроекта.

В същото време кандидатите за български паспорт през инвестиция са освободени от изискването да владеят български език. От тях не се изисква и да се освободят от досегашното си гражданство, за да придобият българско. Тези, които инвестират 2 млн. лв., даже нямат задължение да пребивават повече от 5 години тук - достатъчно е да са били в страната една година. От тях не се изисква и да доказват доход или занятия, които могат да им позволяват да се издържат в България.

Броят на чужди граждани извън ЕС, които се възползват от възможността да получат гражданство на основание инвестиции обаче, е пренебрежимо малък. По данни на Министерството на правосъдието между 2013 и 2019 г. България е дала гражданство на 50 такива лица, получили постоянно пребиваване след инвестиция от 1 млн. лева или увеличена на 2 млн. лева.

Аргументите против

"Капитал" потърси за коментар бившия зам.-министър на икономиката в кабинета "Сакскобургготски" Милен Керемедчиев и бивш зам. външен министър в кабинета "Станишев", който навремето бе лично ангажиран със създаването на тези текстове в закона, а към момента има отношение към този вид консултантска дейност за чуждестранни инвеститори.

"Това за мен е голяма грешка и показва неразбиране от страна на министерствата на икономиката и на правосъдието", коментира за "Капитал" Керемедчиев. Според него има редица аргументи в полза на запазване на сегашната уредба. На първо място, редица европейски държави привличат сериозни инвестиции по този ред - Кипър например е привлякла 6.6 млрд. евро, а Гърция – 500 млн. евро само в недвижими имоти.

Действително, в доклада на Европейската комисия от януари т.г. България наред с Кипър и Малта са посочени като държави с най-разхлабена система за предоставяне на гражданство срещу инвестиции, но критиките не са към самата процедура в България по същество, а срещу нейната непрозрачност, казва Керемедчиев. Другояче казано, България трябва да работи за прозрачност на процедурата по предоставяне на гражданство на това основание, а не да я премахва, обобщава той.

На въпроса защо тогава в България за последните 5 години само 50 чужди граждани са поискали гражданство на това основание, при това тези инвестиции се оказват много краткосрочни – само докато трае процедурата, Керемидчиев опонира, че това е неправилна интерпретация от страна на Министерството на икономиката. "Първо, неправилно е да се говори за гражданство срещу инвестиция. Инвестицията дава право на продължително пребиваване, а разрешението за пребиваване на това основание е основа за получаване на гражданство след 5 години", уточнява Керемедчиев. (една година за увеличена инвестиция от 2 млн. лева). За последните 10 години 500 души са получили постоянно пребиваване на база на инвестиции, това прави 500 млн. лева, което за мащабите на България изобщо не е за подценяване, твърди той.

Постоянното пребиваване като стимул

Така или иначе, процедурата за получаване на постоянно пребиваване на основание инвестиция, регламентирана в Закона за чужденците, остава непроменена, това е достатъчен стимул за инвеститорите от страни извън ЕС, коментират от правосъдното министерство. Според тях няма причина всяка инвестиция да се превръща в основание за получаване на гражданство.

Извън този разговор е темата за масовата корупция при получаването на гражданство по произход, за което свидетелства и корупционният скандал с Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) от края на м.г. Реформата на закона в тази му част тепърва предстои, очевидно - след като управляващите си изяснят концепцията ще я има ли ДАБЧ или не.