Очакваната саморазправа с Лозан Панов и Мирослава Тодорова не се случи

Става дума за делото по мерките за неотклонение на бившата кметица на "Младост" Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Петрова. В средата на ноември м. г. развитието на процеса по това дело предизвика публичен скандал, след като АСНС демонстративно отмени определение на по-долната инстанция - Специализирания наказателен съд, с което съдия Иво Хинов промени мярката "задържане под стража" на двете подсъдими в по-леката "домашен арест". Администрирането на делото в Апелативния спецсъд и произнасянето му по това дело стана при очевидни груби процесуални нарушения, допуснати от прокуратурата и АСНС, което предизвика протестни действия в защита на Иванчева и най-вече - срещу координирания произвол на прокуратурата и съда в случая, което е изключително лош знак за правораздаването.

В края на ноември Лозан Панов назначи проверка на тези действия на АСНС, която да се извърши от тричленна комисия от авторитетни наказателни съдийки във ВКС: Галина Захарова – заместник-председател на ВКС и ръководител на Наказателната колегия, Капка Костова – председател на Първо наказателно отделение, и Галина Тонева – председател на Второ наказателно отделение. Безпрецедентно последва скандално писмо на прокурори от върховната и спецпрокуратурата, които призоваха председателя на АСНС Ушев да не дава материалите по делото на комисията, назначена от Панов, като по този начин саботира проверката.

През декември комисията на ВКС представи доклад, в който се констатират груби дисциплинарни нарушения на председателя на АСНС Георги Ушев при администриране на делото, с което е "допуснал безпрецедентно накърняване на основната роля на съда на независим и безпристрастен арбитър за осъществяване на правораздавателната дейност при спазване на принципите на справедливост и точно прилагане на законите спрямо всички страни в процеса".

Парадоксално, но ВСС отказа да образува дисциплинарно производство срещу Георги Ушев и прокурорите, подписали писмото, но пък Съдийската колегия поиска проверка на Инспектората срещу Лозан Панов - дали не е искал да осъществи натиск върху съда. Повече от три месеца и половина след това проверката приключва със заключение, че Панов не е извършил нарушение.

Докладът на Инспектората все още не е публикуван на сайта на институцията, а той ще е любопитен и полезен документ, особено при противоречивата и явно конюнктурна практика на ВСС по тези въпроси. От него би следвало да станат ясни критериите на инспектората при решаване на спора може ли проверката на долустоящата инстанция, назначена в изпълнение на законови правомощия, да бъде форма на натиск и в какви случаи. Интересно е и с какво мнозинство е гласувано това становище, имало ли е обратни мнения и др., което пък би следвало да бъде ръководство за всички председатели на съда. Докладът на Инспектората трябва да бъде изпратен на ВСС за сведение.

Казусът "Мирослава Тодорова"

Дисциплинарното производство срещу Мирослава Тодорова започна преди повече от две години - през декември 2016 г., след сигнал на главния прокурор Сотир Цацаров, че тя забавила с повече от 20 дни произнасянето по искане на прокуратурата за разкриване на банкова тайна по наказателно дело. Вместо проверка по едно дело Инспекторатът на ВСС реши, че ще направи пълна проверка на Мирослава Тодорова за делата й в Софийския районен съд, където тя беше понижена за две години в рамките на друго наказание. Проверката откри други забавяния на дела и Инспекторатът поиска ново наказание за Тодорова. В хода на производството последваха три различни предложения за наказание – от най-лекото "забележка", през намаляване на заплатата с 10% за 6 месеца, до понижаване в ранг или длъжност. Днес обаче нито едно от тези предложения не събра необходимото мнозинство в съдийската колегия на ВСС, където такива решения се вземат с минимум 8 гласа независимо от присъстващите.

Доколкото заседанието за вземане на това решение се отлагаше на два пъти, в медиите излязоха информации за силната защитна теза на съдия Тодорова пред ВСС. Тя изнесе данни, че за две години работа през проверявания период в най-натоварените съдилища в България – Софийския районен и Софийския градски съд, е приключила 1076 дела, написала е 988 дела и продължава да гледа дела. Посочила е, че до момента съдийската колегия на ВСС е налагала само наказание "забележка" за такива нарушения, при това за много по-голям брой просрочени дела, и то след като на съответните съдии е било спряно разпределението на нови дела, за да могат да наваксат – мярка, която не е прилагана спрямо нея. Изтъкнала също така, че прокурорската проверка, по повод на която Цацаров е поискал наказването й, е продължила година и 8 месеца и не е установила престъпление.

В пледоарията си Тодорова акцентира на ефекта от проблема с натовареността на съдиите върху качеството на работата им - съдията, който решава много дела, трупани с години в съда, е изложен на опасност, а опитът сочи, че сигурност се постига, ако не решаваш дела. В този контекст никой вече не говори за целта на правосъдието, за това какво се изисква по делата и как съдиите трябва да се държат с хората, т.е. за профанизацията и дехуманизацията на професията.

Дисциплинарното производство срещу съдия Мирослава Тодорова обаче е забележително с това, че то е очевидна саморазправа, която в случая не постига целта си. Това е първият сигнал срещу съдия от прокурор (при това главния прокурор), който става претекст за започване на двегодишна проверка срещу този съдия. Срокът сам по себе си е много продължителен, но това едва ли е случайно - колкото е по-голям периодът на проверката, толкова повече растат просрочените дела.