Целенасочен тормоз срещу съдия Мирослава Тодорова за назидание на останалите

На същото заседание във вторник Съдийската колегия на ВСС понижи оценката на съдия Мирослава Тодорова от 94 точки на 89, което сваля оценката за работата ѝ от "много добра" на "добра". Основанието за това, изтъкнато от члена на ВСС Боян Новански, е, че има образувана дисциплинарка срещу Тодорова. Парадоксалното е, че в момента съдия Тодорова не е със статут на дисциплинарно наказана. Предишното ѝ дисциплинарно наказание е със заличено действие, тъй като е минало повече от година от налагането му. А на 2 април т.г. Съдийската колегия на ВСС отказа да ѝ наложи дисциплинарно наказание за забавени дела след блестяща нейна защита и след като установи с факти, че тя отново е прекомерно натоварена с дела.

По-същественото е, че това дисциплинарно дело беше образувано по сигнал на главния прокурор Сотир Цацаров, последван от проверка на Инспектората към ВСС – същият инспекторат, който нарочно публикува декларацията ѝ без заличени данни. Още тогава медиите написаха, че Мирослава Тодорова е единственият съдия, за който има дисциплинарно производство по сигнал на главния прокурор, което поставя много въпроси за независимостта на съда. Инспекторатът към ВСС обжалва отказа на съдийската колегия да накаже Тодорова и сега той е обект на висящо дело пред ВАС.

"NE SE CHISTIIIIIIIIIIIIIIIIII" е същото като "Да се удари"

Това са само част от множеството факти в подкрепа на тезата за организирано профайлърство и целенасочени показни акции в системата, осъществявани в синхрон с овладените институции - ВСС, инспектората, ВАС и др.

Пред "Капитал" в петък съдии направиха аналогия между заглавието на файла с декларацията на Тодорова "Не се чистиииии" и сходния случай с тефтерчето на одиозния председател на комисията по конфликт на интереси Филип Златанов. В тефтерчето имаше рубрика "Да се удари", която започваше с имената на съдии – Мирослава Тодорова, Калин Калпакчиев – тогава член на т.нар. реформаторско малцинство във ВСС, Таня Маринова – тогава председател на Съюза на съдиите в България, и др.

Всъщност причината за показната акция срещу съдия Тодорова е ясна. Тя не е само в нагледния урок за всички съдии какво става с опонентите на статуквото, но и в контекста на предстоящия избор на главен прокурор наесен. Висшият съдебен съвет вече няколко месеца не отговаря на две последователни декларации на ССБ, които поставят въпроса има ли извънсъдебни фактори, които осъществяват нелегитимно влияние върху назначаването на ръководните длъжности в съдебната система. Първото писмо е от началото на май, а в него се настоява ВСС да разгледа твърденията на бившия председател на СРС Методи Лалов в контекста на по-раншни изявления на бившия председател на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов, че процедурите по назначение на ръководители в съдебната система се предхождат от неформални срещи с Делян Пеевски, който "заповядва на главния", а също така – прави опити да влияе върху съда при решаването на конкретни дела.

Пак за нелегитимно влияние и натиск върху съдии беше и позиция на съюза от края на май по повод на негативната медийна кампания срещу съдиите от Върховния административен съд Николай Гунчев и Светослав Славов. Гунчев беше докладчик по делото "Цумгейт", свързано с главния прокурор, и отмени отказа на Инспектората за проверката, пак той е докладчик и по делото за уволнението на Румяна Ченалова, главно действащо лице в записите "Яневагейт".

Демонстрираната показност на акцията срещу съдия Тодорова обаче извиква съвсем основателни опасения докъде може да се стигне в тази насока. Извън този контекст са другите базисни въпроси, като например за девалвацията на атестирането, което трябваше да убеди хората, че оценяването в съдебната система е независимо и обективно, способността на ВСС да изпълнява функциите си на контролен орган по защита на личните данни в системата на правосъдието и т.н.

Съдия Петя Крънчева дисциплинарка не я лови

Преди две години, в началото на юли 2017 г., тогавашният председател на СГС Калоян Топалов поиска от предишния ВСС образуването на дисциплинарно производство срещу съдия Петя Крънчева заради множество констатирани нарушения. Проверка в съда установила, че тя подменяла протоколи от съдебни заседания по 2-3 пъти, без да обясни защо се налага това, присъединявала протоколи с месеци, дори с години закъснение, съзнателно е лишавала страни от достъп до материали по дела, като връщала делата в деловодството непосредствено преди заседанията, отлагала заседания заради здравословни проблеми, като невинаги представяла документ за това. Тогава стана известно, че например по делото за пране на пари срещу Валентин Димитров – Вальо Топлото, не бил приложен протокол отпреди 7 години. От проведени 56 заседания протоколите от 42 от тях са добавени със закъснение - от месец до 3 години. В друг случай пък Крънчева присъединила протокол чак след като изчела присъда, и т.н. Това дисциплинарно производство още чака решение, очевидно ВСС чака да умре по давност, както впрочем прави с много други дисциплинарки от началото на мандата си.

Срещу Крънчева имаше и други предложения за дисциплинарни наказания, които ВСС провали. Едното от тях е заради драстични нарушения при издаването на разрешения за подслушване по Закона за специалните разузнавателни средства, извършени от Петя Крънчева и другите зам.-председатели на СГС по времето на Владимира Янева. Предложението бе направено от председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов и мотивирано с доклад от проверката на СГС за прилагането на закона и издаването на разрешения за СРС. ВСС отказа образуването на дисциплинарно производство по това предложение с процедурни съображения – съдът нямал правомощия да проверява и прави доклади за прилагането на СРС, трябвало да се позове на доклада на Националното бюро за СРС, ама не направил това. Панов обжалва пред Върховния административен съд, който обаче потвърди отказа.

През януари м.г. ВАС отмени наказание от 15 % намаление на заплатата, наложено на Крънчева през 2016 г. по друго дисциплинарно производство за допуснати редица нарушения при случайното разпределение на делата, докато е зам.-председател на съда. Съдът и тук се позова на процедурни нарушения - един и същ член на предишния ВСС е участвал и в дисциплинарния състав по производството срещу Крънчева, а преди това е бил член и на Временната комисия, извършила проверка на СГС, на базата на чийто доклад се е сезирал председателят на ВКС, за да направи предложение за производството.