София: този път има интрига

Всъщност кампанията е катализатор на процеси, които отдавна кипят по квартали - общностите са живи, активни и готови да защитават всеки метър зелено пространство от строежи, автомобили и корупция.

Затова и предизборните дебати не се организират от големите медии (които с малки изключения в тази кампания са абдикирали от ролята си на питащи и предоставят единствено микрофони за платени предизборни съобщения) или от партийните централи, а от граждански организации, които очакват да чуят конкретни решения по наболели градски въпроси. AirSofia първи препитаха кандидатите как смятат да се справят с мръсния въздух, студентските съвети събраха кандидатите в аулата на Софийския университет, предстои дискусия за транспорта, организирана от Института за пътна безопасност, и т.н.

Това е първата кампания, в която ГЕРБ не само не могат да претендират за безалтернативност на управлението, но и са принудени да отговарят на въпроса как при десетгодишно управление на града, толкова силна подкрепа от централната власт и милиарди излят публичен ресурс общинските финанси са в критично лошо състояние, а фразата "ремонт на ремонта" се превърна в емблема на управлението на ГЕРБ.

Гражданите могат да избират между: Мая Манолова, която си гради образ на социалния кандидат, опитва се да събере протестния вот на недоволните, нечутите и маргинализираните. Но тя влиза в надпреварата за кмет с тежък багаж от политически негативи. Съучастието й в аферата "Костинброд", както и активната й защита на Пеевски и правителството на Орешарски по време на протестите срещу тях през 2013 г. са грехове, които градската десница трудно ще й прости.

Сега тя по-скоро бяга от конкретните отговори и ако все пак спечели, планира да управлява града като омбудсман - с граждански миниреферендуми по всички спорни въпроси.

Сходни по ценности и предложения са двамата кандидати с непартийни биографии, които досега са водили граждански битки с непрозрачната и тромава община - Борислав Игнатов като председател на Камарата на архитектите и Борис Бонев като активист в гражданската група "Спаси София". Градската десница ще се раздели в чуденето си кого да подкрепи, като първият има зад гърба си сериозна листа от общински съветници, с които би могъл да реализира идеите си на практика. Другият пък влиза в битката без обременеността на изстраданите събирания и раздели на дясното, но и с нулев политически опит.

И четиримата имат подробно разписани програми и предложения по ключови области за развитието на града. Много често и решенията, които предлагат, също са близки.

Всички говорят за дигитализация на процесите в общината и премахването на разнасянето на папки и листа между гишетата на общинската администрация. Всички говорят за отвоюване на междублоковите пространства по кварталите чрез разумни обезщетения на собствениците на частни терени. Всички (без по разбираеми причини Фандъкова) искат оздравяване на "Топлофикация" и премахване на схемите за източване на дружеството. Всички настояват за удобен, екологичен и умен градски транспорт, който да стимулира гражданите да слязат от автомобилите си.

Въпросът е кой от четиримата ще спечели доверието на гражданите. На кого те ще повярват, че има волята да изпълни обещанията си, че добрите му намерения няма да катастрофират в един шарен Столичен общински съвет с разнопосочни интереси и че действително може да накара администрацията да работи по-ефективно и прозрачно.

P.S.

Не включихме двамата националистически кандидати за кметове - Ангел Джамбазки и Волен Сидеров, поради една основна причина - няма смисъл. От техните кампании и изказвания е видно, че те не са ангажирани с решения за проблемите на София, а използват кандидатурите си за друго. Тяхната цел е да донесат повече гласове на листите си за общински съветници, така че по възможност те да са "балансьорът" в следващия градски парламент. В него ГЕРБ няма да има мнозинство и коалиционният им партньор ще има възможност директно да се включи в смазаните схеми на сегашната власт.