Играта на ГЕРБ със "златните" паспорти

Депутатите приеха два взаимно изключващи се текста за гражданство срещу краткотрайни инвестиции

Велина Господинова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Само за два дни позицията на ГЕРБ по въпроса за отпадането на възможността за получаване на българско гражданство срещу краткотрайни инвестиции се преобърна и след внесения проект за категорична забрана се допусна и варианта за запазване на сегашното положение, но при по-строги критерии. Вследствие на това шизофренно положение, установено с гласовете на депутатите от управляващата партия, на първо четене в пленарната зала в четвъртък се приеха два законопроекта за българското гражданство, съдържащи два взаимно изключващи се текста.

Подкрепяме и не подкрепяме гражданство срещу инвестиции

Единият законопроект, внесен от Министерския съвет (МС), предвижда да се прекрати практиката да се предоставя българско гражданство срещу краткотрайни инвестиции. Става въпрос за чужди лица, които са получили разрешение за постоянно пребиваване в страната на основание, че са вложили над 1 млн. лв. в акции на български дружества, облигации и съкровищни бонове, българска интелектуална собственост и др. или пък са увеличили тази инвестиция до 2 млн. лв. В първия случай те могат да получат български паспорт след 5 години пребиваване в България, а ако са увеличили вложението си до 2 млн. лв., могат да кандидатстват за паспорт и след 1 година.

В закона обаче все пак остава възможността за получаване на българско гражданство от инвеститори с трайни инвестиции, които са сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите със сертификат клас А или Б, както и за приоритетен инвестиционен проект. Мотивите за прекратяването на практиката за гражданство срещу краткотрайни инвестиции е, че в повечето случаи те се правят формално само до получаването на разрешението за пребиваване или до подаване на молба за български паспорт и веднага след това инвестицията се ликвидира.

Вторият законопроект, внесен от депутати от всички парламентарни групи без БСП от временната комисия, която разследваше фактите около разкритията за корупционни схеми в Държавната комисия за българите в чужбина, предвижда тази възможност да се запази, но при по-строги правила и критерии. В него се предлага да отпадне даването на гражданство чрез вложение в ценни книжа, но се дава възможност за получаване на български паспорт при директни инвестиции от 1 млн. лв. и разкриване на 20 работни места.

При обсъждането на законопроектите в правната комисия във вторник представителите на ГЕРБ подкрепиха законопроекта на МС и той беше одобрен с гласовете на мнозинството и на опозицията. Докато този на временната комисия начело с депутата от ДПС Йордан Цонев беше отхвърлен.

При гласуването в пленарната зала в четвъртък обаче депутатите от ГЕРБ подкрепиха и двата законопроекта. "При гледането на първо четене по принцип се гласува за философията на дадения законопроект, а тук при тези два законопроекта тя е взаимно изключваща се", каза за "Капитал" депутатът от БСП Крум Зарков.

Разнобой в групата на ГЕРБ

Тази парадоксална ситуация разкри и разнобой сред депутатите от ГЕРБ. Явно зад законопроекта на временната комисия застана Маноил Манев. В изказването си той заяви, че страната ни е изправена пред огромни икономически предизвикателства с пандемията и европейската политика за връщането на производствата от Азия в Европа и затова не трябва да се лишава от този инструмент за привличане на инвеститори. "Колко милиона души получиха права на територията на Европа без държавна процедура и без гражданство", запита Манев. Преди него в защита на запазването на т.нар. златни паспорти се обяви и Йордан Цонев. Той посочи, че нито една от петте европейски страни, към които ЕК е имала критики за предоставянето на гражданство срещу инвестиции, не е отменила тази опция, а само са въвели по-строги правила.

След гласуването на двата законопроекта депутати от ГЕРБ обясниха пред "Капитал", че са подкрепили законопроекта на ръководената от Цонев временна комисия под натиска на коалиционния си партньор от "Обединените патриоти" и на ДПС. Първите настояват да се приеме законопроекта, защото в него освен даването на гражданство срещу инвестиции се регламентира и дейността на Агенцията на българите в чужбина, която дава удостоверенията за произход на сънародниците ни от Македония, Албания и Украйна - тема, по която от "Обединените патриоти" са пристрастни.

По принцип на първо четене законопроектите се гласуват в цялост, а не текст по текст и ако бъдат отхвърлени, след това могат да бъдат внесени в парламента след шест месеца, но след съществена промяна. Въпреки това обаче съществува възможността въпросните промени, които засягат издаването на удостоверенията за произход, да бъдат внесени като предложения между първото и второто четене към на законопроекта на МС. ДПС пък са категорично против да отпадне даването на гражданство срещу краткотрайни инвестиции.

В самата ГЕРБ също са на различни позиции. Председателят на правната комисия Ана Александрова смята, че в общия законопроект, който ще бъде изготвен за второ четене, депутатите от управляващата партия трябва да подкрепят предложението на МС. Колегата й Тома Биков, който беше член на временната комисия, обаче е на позицията, че трябва да се подкрепи текста в законопроекта на временната комисия. "След като обединим двата законопроекта, ще решим дали да приемем крайната мярка за прекратяване на възможността за даване на гражданство срещу краткотрайни инвестиции, или да запазим тази възможност, но при по-строги критерии и засилен контрол", каза зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Ципов.

Какъв е проблемът

Проблемът е, че от ЕК ни оказват натиск тази практика на предоставяне на гражданство срещу инвестиции да бъде прекратена. В края на октомври оттам изпратиха поредното писмо до властите в България, с което призоваха правителството да прекрати поетапно схемата "гражданство срещу инвестиции" и дадоха срок от един месец на кабинета да отговори какви мерки е предприело по въпроса. Това съвпадна със съобщението на ЕК, че започва производства за установяване на неизпълнение на задълженията срещу Кипър и Малта във връзка с техните схеми за предоставяне на гражданство, наричани още "златен паспорт". Най-вероятно това е и причината законопроектите за българското гражданство спешно да бъдат гледани от парламента.