Евродепутати питат: Какво правите с корупцията, главния прокурор, Барселонагейт

4. В новата конституция предлагате да се даде законодателна инициатива на съдебната власт. В повечето страни членки съдебната власт прилага законите, а не ги пише. Това е част от разделението на властите. Какво налага подобна реформа и какви проблеми се опитвате да решите с нея?

5. В предложението за нова конституция предлагате значителни ограничения на правомощията на президента на републиката, особено по отношение на назначенията в съдебната власт. Ролята на президента в този процес никога не е била тема на препоръка или анализ от страна на Комисията в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка или в препоръките на Венецианската комисия. Каква е целта на тази промяна в ролята на президента?

Към заместник-министър председателя и към заместник-министъра на правосъдието:

6. Докато българското правителство се консултираше с Венецианската комисия при предишни случаи, това не се случи по отношение на последните реформи, по-специално последната обявена конституционна реформа. Ще поиска ли българското правителство становище от Венецианската комисия по този въпрос?

7. Решението по делото "Колеви срещу България" е от 2009 г. Както Венецианската комисия и GRECO са отбелязвали няколко пъти, в изпълнение на това решение бяха направени някои реформи, но остава значителна пропаст по отношение на отчетността на главния прокурор. Кога правителството ще изпълни изцяло и безрезервно решението по делото "Колеви" и препоръките и становищата на Венецианската комисия и GRECO? Ще поиска ли българското правителство ново становище от Венецианската комисия по отношение на реформите, свързани с главния прокурор?

8. Смята ли българското правителство, че предлагането на голяма конституционна реформа и свикването на Велико народно събрание само месеци преди редовни избори позволява внимателен, прозрачен, приобщаващ демократичен процес?

9. Съществуват сериозни притеснения относно концентрацията на медийна собственост, както е посочено в Мониторинга за медиен плурализъм от 2020 г. България е на 111-то място в Индекса на свобода на медиите. Освен това, и отделни журналисти съобщават за заплахи и сплашване. Какво ще направи правителството, за да увеличи прозрачността на собствеността, да насърчи плурализма в медийната собственост и да гарантира безопасността на журналистите?

10. Каква е настоящата правна рамка и практическа ситуация по отношение на придобиването на българско гражданство срещу инвестиции? Какви са последните промени и как в действителност се изпълняват вече обявените промени? Готова ли е България да последва позицията на ЕП, че всички държави членки трябва да отменят този тип схеми или поне има ли готовност да подкрепи действията на ЕС за регулирането им?

Към заместник-министъра на правосъдието:

11. Според доклада на Агенцията на ЕС за основните права (FRA), има данни от няколко страни за политици, които използват расистки и ксенофобски език. През април Amnesty International отбеляза, че въвеждането на карантинни мерки в ромските квартали в България и Словакия е придружено от "все по-враждебна анти-ромска реторика, често подклаждана от политици". Каква е позицията на българското правителство по отношение на тези констатации? Какво е положението в ромските квартали в момента?

12. Конституционният съд на България прие да разгледа искане срещу закон, позволяващ на полицията достъп до данни за местоположението на идентифицирани лица за проследяване на хора в карантина. Какво е последното развитие по този въпрос?

13. Върховният касационен съд на България отхвърли жалбата на правителството срещу предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман с мотив, че "искането за възобновяване на делото е процедурно недопустимо и всички производства трябва да бъдат прекратени". И все пак този австралийски гражданин продължава да не е в състояние да напусне страната, съгласно заповед на Министерството на вътрешните работи. Бихте ли обяснили защо съдът се игнорира, и ако няма производство срещу това лице, какво е основанието за задържането му в страната?

14. Голям брой чуждестранни собственици на имоти в България са потърсили защита чрез Закона за етажната собственост, който ги изключва от заплащане на такси за управление, ако те пребивават под 30 дни годишно в собствеността си. Много от тях обаче се провалят в търсенето на правата си по този закон в местните съдилища. Има притеснения за близки връзки между съдебната власт и собствениците на имоти, което води до загуба на дела в по-долните съдилища и обжалвания със значителни времеви и финансови разходи пред по-горните съдилища. Наясно ли сте с този проблем и имате ли план за справянето с него?

15. Има ли планове за регулиране на компаниите, които управляват имоти, в частност свързани с изнудващо високи такси, увеличавани произволно, без изискване за коректно одитирани отчети или поне изискване финансовите условия да са свързани с доставката на услуга?

16. Относно набирането на сезонни работници от България чрез български агенции за набиране на селскостопански работници в цяла Европа: Знаете ли броя на тези агенции? Имате ли опасения, че правата на тези работници са нарушени от налагането на разходи и такси, свързани с получаването на работа? В момента разследва ли се някоя от тези агенции?

Към главния прокурор и заместник-главния прокурор:

17. Във връзка с обясненията по време на изслушването за проблемите в борбата срещу корупцията, смятаме, че има нужда от повече информация от главния прокурор и заместничката му г-жа Филипова. Какви конкретни мерки е взела прокуратурата в битката срещу корупцията? Били ли са разследвани и обвинявани политици и от кои политически партии са най-често те? Има ли разследвани от политически партии в управлението и в опозиция?

18. Наскоро испанската преса публикува информация за течащо разследване, свързващо българския премиер Борисов с предполагаема схема за пране на пари в Барселона. Работи ли българската прокуратура по това разследване, като се има предвид, че е получила сигнала през 2019 г.? Ако да, на какъв етап е разследването?

19. Преди няколко месеца през медиите бяха пуснати няколко аудиозаписа. Сред тях много други неща в определен момент на тези записи се се чува глас, наподобяващ този на премиера Борисов, да изрича заплаха да "изгори" водещ политик от опозицията, който в момента е представител в Европейския парламент. Има ли разследване или предварителна проверка по този въпрос? Ако да, на какъв етап е?

20. Българските граждани чуха и видяха различни аудиозаписи и снимки, публикувани в медиите. Не всички от тях бяха анонимни. Някои от стенограмите и записите бяха изпратени официално от прокуратурата - някои от тях по отношение на висящи дела или дори преди да има образувано дело. Как обяснявате тази практика?

21. След предишната среща на Групата за наблюдение на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права главният прокурор на България публикува официална информация на сайта на прокуратурата, че срещата е организирана по негово искане. Всъщност тя се случи по искане на групата, която покани главния прокурор, който изпрати свой заместник. Бихте ли коригирали тази фалшива информация?

Към заместник-министъра на правосъдието и заместник-главния прокурор

22. Както личи и от последния доклад на Механизма за сътрудничество и проверка и от докладите на GRECO, структурите за борба с корупцията са подсилени, но все още липсват солидни резултати от разследвания, включително присъди срещу извършители. Как българското правителство и прокуратурата ще подсигурят, че направените реформи ще се превърнат в истински резултати в битката срещу корупцията?

Към заместник-министъра на правосъдието и Комисията за защита от дискриминация:

23. Как българското правителство и Комисията за защита срещу дискриминация подсигуряват пълната защита на всички малцинства? Включително ромите, LGBTI хората и етническите и езиковите малцинства в България? Имаме доклади за произволни карантини, целящи конкретно роми, ширеща се реч на омразата срещу ромите, реч на омразата спрямо LGBTI хората, както и опити да се попречи на работата на НПО-та, които работят с македонско-българските малцинства. Конкретно към Комисията за защита от дискриминация: какви разследвания са направени през последната година и какви решения са били взети по тези случаи?

24. По отношение на правата на жените, как българското правителство и Комисията за защита от дискриминация подсигуряват тяхната пълна защита? Как отговаря на критиките, че сегашната правна и политическа рамка не осигурява ефективна защита на жените срещу насилие? Според EIGE, България има едно от най-ниските нива на докладване на домашно насилие. Какви действия се предприемат в тази посока? Защо българското правителство не отговори на грешното представяне на Истанбулската конвенция и не работи за защита на жените чрез ратифициране на конвенцията?

Към българското правителство:

По отношение на конституционната реформа

25. Едно от основните искания на последната вълна от протести е организирането на нови и честни избори чрез служебно правителство, последвани от значителни реформи в правосъдието. Въпреки това критиците казват, че правителството се опитва да заобиколи тези искания чрез предложение за свикване на ВНС за дискутиране на вече подготвена проектоконституция - създадена самостоятелно - която вече е широко критикувана не само защото не решава голяма част от проблемите, свързани с върховенството на закона, но и добавя нови заплахи, включително по-нататъшното засилване на правомощията на главния прокурор. Какви гаранции може да даде българското правителство, че ще бъдат спазени най-високите стандарти за прозрачност и ще има възможно най-широки консултации в обществото?

Реформа на прокуратурата

26. Измина повече от десетилетие от делото Колеви, в което Европейският съд по правата на човека ясно препоръчва на България да промени законодателството по отношение на прокуратурата и на главния прокурор. Оттогава и Венецианската комисия на няколко пъти поиска от България да стори същото. Без наистина независима прокуратура борбата срещу корупцията не може да бъде ефективна. Система, в която върховенството на закона е подкопано, не може да реагира на високопоставени политици, злоупотребяващи с властта си. Може ли българското правителство да предостави информация за това как и кога възнамерява да изпълни решението на ЕСПЧ като предпоставка за осигуряване на правилното функциониране на върховенството на закона?

По препоръки на GRECO

27. По време на нашата видеоконференция миналата седмица беше споменато, че България е изпълнила голяма част от препоръките на GRECO през последните години. Може ли тогава правителството да обясни защо България пропада в индекса за възприятие на корупцията и постоянно се класира на последно място сред държавите-членки на ЕС?

За закона за НПО

28. Един от малките коалиционни партньори на българското правителство наскоро вкара проектозакон, който ще въведе задължение за НПО да докладват в рамките на 7 дни дарение над 500 евро, което биха получили от чужбина. Изглежда, че и личната отговорност на членовете на управителните органи на НПО също ще бъде ангажирана. Подобен закон, приет в Унгария, беше наскоро отменен от Съда на ЕС заради дискриминационност, нарушаване на свободното движение на капитали и ограничаване на свободата на сдружаване. Може ли правителството да потвърди, че този законопроект, който има смущаващо въздействие върху НПО и плаши критичните гласове, няма да получи подкрепа от всички коалиционни партии?

Относно ромската ситуация

29. По повод извънредните мерки за ограничаване на COVID-19 българските власти са съобщили, че поставят ромски селища под задължителни карантини, наложени от полицията и военните с аргумента, че такива мерки са необходими за защита на общественото здраве и безопасност. Въвеждането на тези мерки е придружено от все по-враждебна анти-ромска реторика, която често е подклаждана политици и използвана за стигматизиране и налагане на по-репресивни мерки върху ромите общности.

Докладите показват, че тези мерки, както и принудително изселване и разрушаване на къщи, селективно са насочени към ромски селища и те не са били приложени към други групи или към общото население. Такова селективно приложение, при липса на доказателства, че са били обсъждани по-малко ограничителни алтернативи, повдига въпроса дали тези мерки не влизат в противоречие със задължението за забрана на дискриминацията.

Може ли правителството да обясни как такива мерки могат да бъдат разрешени и как ще сложи край на дискриминационните мерки срещу част от населението? Може ли да подчертае основните си постижения и основните недостатъци в контекста на настоящата рамка на ЕС за стратегия за интеграция на ромите?