Наръчник за индустриален парк

Какво предвижда проектът

Проектозаконът за индустриалните паркове беше внесен от Министерския съвет в средата на август, като целта му е да уреди статута на парковете и реда, по който те се създават, работят и развиват. Законът дефинира индустриалния парк като обособена територия от поне 300 дка (изключение има за специализираните паркове за високотехнологични производства или услуги), за която са осигурени устройствени, технически и организационни условия за производствени дейности. Парковете трябва да разполагат със затворени мрежи на техническа инфраструктура, които да обслужват само тях.

Собственици на индустриални паркове могат да бъдат държавата, общините и частни компании, като те могат да правят и обединения помежду си. Дейностите по експлоатация на един парк се извършват от оператор, който при частните инициативи може да бъде и собственикът, а при публичните се определя по Закона за концесиите. Компаниите, които имат предприятия на територията на парковете, се определят като инвеститори, а партньори са всякакви организации, които подпомагат дейността (например осигуряват подготовка на кадри, банково обслужване или медицински дейности, консултации и оформяне на документи и т.н.).

Законът предвижда три вида паркове според дейностите, които се извършват в тях - общи, специализирани (в определена производствена дейност) и специализирани за високотехнологични дейности. Парковете, които отговарят на този закон, се вписват в специален регистър на индустриалните паркове, който се води от Агенцията за инвестиции. В него ще влизат данни за вида на парка, допустими дейности, площ, техническа инфраструктура и т.н.

С образователна цел

Общото мнение е, че е много добре да има закон, който да регулира тази област. Това споделят в становищата си по проекта редица организации, на същото мнение са и управителите на съществуващи паркове. "Категорично е по-добре тези дейности да бъдат регулирани със закон", смята Пламен Панчев, изпълнителен директор на "Тракия икономическа зона" край Пловдив, която е собственост на "Сиенит холдинг" и е първата частна инициатива за развитие на парк и привличане на инвеститори.

"Индустриалните паркове са много по-лесни за обслужване на бизнеса, а освен това в тях има по-добър ред, включително по екологични въпроси, като канализация например", казва Николай Тончев, изпълнителен директор на "Индустриален парк Шумен", който е друг от малкото успешни примери засега в България и в който партньор с мажоритарен дял е частната компания "Ники-БТ" (60%), а общината държи останалите 40% от акциите.

За старите законът няма да има особен ефект, като дори ще им попречи (виж карето), но за новите паркове той може да е от помощ най-малкото защото въвежда ясен ред и процедури. Според Панчев той може да работи много добре за разширение на зоните около Пловдив, които евентуално да бъдат регистрирани като паркове. От "Тракия икономическа зона" се надяват също законът да подпомогне развитието на социална инфраструктура като обучителни центрове и общежития, които вече ще бъдат съществена част от проектите на компанията.

С това обаче като че ли се изчерпват похвалите. "Законът на практика просто регламентира дейностите и е по-скоро с образователна цел как се прави парк, но реално не ни дава никакви преференции, с които да направим живота на инвеститорите по-лек", смята Тончев.

Кой да плати сметката

Новият закон е тясно обвързан със Закона за насърчаване на инвестициите, който като цяло определя какви мерки за подкрепа могат да ползват инвеститорите в България в зависимост от размера на инвестицията, планираните работни места и региона, в който ще се осъществява проектът. Подобни преференции ще могат да ползват и собствениците на паркове.

Една от важните мерки в проекта е, че за индустриалните паркове ще се прилага облекчен режим на административно обслужване. Според Панчев това ще улесни проектите за нови зони. "Ние тези въпроси сме ги решавали в движение благодарение на авторитета, който си извоювахме пред институциите, било то държавни или общински, много пъти сме извършвали определени процедури предварително, за да улесним вземането на решение от инвеститор", каза той.

Останалите стимули за привличане на инвеститори обаче са оставени на местните власти. Общинските съвети ще могат да определят преференциални такси за технически и административни услуги, както и да освобождават собствениците на паркове и инвеститорите от местни такси за определени обекти. Това обаче значи, че от и без това малките общински бюджети ще се иска да се лишават от още приходи, за да привличат инвестиции. В дългосрочен план това не е добра стратегия, защото така лишените от финансиране общини не могат да поддържат инфраструктура или да доставят качествени услуги - все неща, които инвеститорите очакват.

Това е и една от забележките по проекта на Асоциацията на индустриалния капитал в България. "Местните данъци и такси са единственият приход на общините, като и без това са недостатъчни за покриване на техните финансови задължения", се посочва в становището на работодателската организация.

Бизнесът разбира добре това. "Общините са оставени сами да решават за преференции. Но всички знаем в какво положение са нашите общини, те не могат да съществуват с тези бюджети. На мен например ми е неудобно да се обърна към общинския съвет да искам някакви преференции, като знам, че нашата община има за инвестиции по-малко от 2 млн. лв.", коментира Николай Тончев.

Макар че законът пряко засяга местните власти, те не изглежда да са много активни по темата. Единствената община, представила някаква позиция по време на общественото обсъждане, е Бургас. Тя е поискала изискването индустриалните паркове да бъдат с площ от поне 300 дка да не важи за държавни и общински проекти. Аргументите й са, че територията на всяка община има специфики и те невинаги позволяват окрупняване на държавни и общински имоти в такива размери. Бургас е и една от общините, които активно се опитват да създадат индустриална зона.

Спорните моменти

Още в началото на закона се предвижда равнопоставеност на всички индустриални паркове независимо от собствеността. От зоната в Шумен обаче не са убедени, че това е гарантирано. "Първо трябва да видим окончателния вариант, който ще бъде приет, за да не се окаже, че държавните или общинските паркове имат повече предимства от тези, които се изграждат на търговски принцип. Единствено това ни притеснява - да сме равнопоставени, да имаме равни възможности", коментира Тончев.

Основания за съмнения има по-надолу в проекта, където на държавата и общините се дава блокираща квота, ако държат повече от 30% в един парк. Отпадането на този параграф е и едно от предложенията на Българската стопанска камара, която смята, че това създава неравнопоставеност между партньорите. Категорично против такъв вариант се обяви и Тончев. "Ние нямаме никакво намерение да включваме такава точка в устава си. Не може мажоритарният частен собственик да дава пари, а държавата или общината да го блокира", каза той. С наследените от миналото проблеми с публично-частните партньорства обаче - като например историята с Пловдивския панаир и Георги Гергов - местните власти и бизнесът все още балансират между желанието да правят заедно неща и недоверието един към друг.

Един от най-спорните моменти в новия закон е свързан с въвеждането на т.нар. затворени мрежи на техническата инфраструктура (улици, ток, вода и т.н.), които ще бъдат собственост на собственика на парка. Според работодателските организации това по никакъв начин не насърчава частните инвестиции в инфраструктура, която е ключова за всеки индустриален парк, а от друга страна, не е ясно как държавата или общините ще си осигурят финансиране за такива скъпи проекти, когато в парка има публично участие. Самите собственици на частни паркове пък съвсем не са ентусиазирани да поемат такава роля. Никъде не е регламентирано ясно и това, че държавата има ангажимент да осигури свързването на парковата инфраструктура към националната (повече по темата на стр. 16).

Гъвкаво партньорство

От "Тракия икономическа зона" смятат, че не е отделено достатъчно място на това, което работи най-добре - смесените зони между община, държава и частна инициатива. "Реално това са най-успешните проекти. А пък животът показва, че няма зона, в която да няма нещо общинско - или инфраструктура, или терен, много често има и държавна инфраструктура", обясни Панчев. Според него трябва да се търсят различни форми на публично-частно партньорство. "Ние сме частен инвеститор и досега нашата логика беше да успеем да привличаме колкото може повече партньори и да развиваме заедно парка. Сега ако трябва, за да продължим заедно, да имаме общо дружество, не съм сигурен, че е лесно изпълнимо, тъй като различните инвеститори имат различни очаквания за развитието на проекта. Някои като нас са много активни, но има други, които са по-предпазливи", уточни той.

Автор : Капитал Преглед на оригинала