Напливът на партии в ЦИК предвещава дълга бюлетина

Сред новите политически бисери е коалицията между основания от Стефан Софиянски Съюз на свободните демократи и Съюзът на комунистите

Велина Господинова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Чували ли сте партиите "Бригада", "Благоденствие-Обединение-Градивност", "Нация", "Движение на надпартийните кандидати" или "Правото". Най-вероятно не сте, въпреки че всички те са изявили желание да участват на предстоящите парламентарни избори на 4 април. Зад една част от тях стоят стари играчи, които през годините са участвали в избори чрез различни формации, други са съвсем неизвестни лица, а трети имат откровено криминално минало.

Въпросът защо е този наплив за участие в избори на формации, които биха събрали пренебрежимо малко гласове, има поне три възможни отговора. Единият е, че според Изборния кодекс всички партии и коалиции, които не получават държавна субсидия, имат право да получат от държавата средства по т.нар. медийни пакети, с които да финансират предизборната си кампания. Според изборните правила тази сума е 40 000 лв.

Другият възможен отговор е, че в повечето случаи тези партии, които съществуват само на хартия и на практика нямат никаква дейност, предоставят регистрацията си на лица, които искат да участват във вота, но нямат партия, с която да го направят. Тази практика е доста разпространена по време на местните избори, но е валидна и за парламентарните.

Третото обяснение е свързано с изискването в закона за политическите партии, според което дейността на дадена формация се прекратява, ако повече от 5 г. от последната й съдебна регистрация не е участвала в избори.

В сряда изтече крайният срок за регистрация в Централната избирателна комисия (ЦИК) на партиите и коалициите за участие в предстоящите парламентарни избори и оттам съобщиха, че документи са подали общо 31 партии и 8 коалиции. От тях избирателната комисия е отказала регистрация на 6 партии, а за 5 от формациите и 2 обединения предстои да се вземе решение, защото все още подписките им се проверяват от ГРАО. За сравнение на предишните избори са участвали общо 21 партии и коалиции.

На кого ЦИК отказа

Съвсем логично част от тези малки формации получиха отказ за регистрация за участие в изборите заради непълноти във внесените от тях документи. Без регистрация например остана споменатата по-горе партия "Бригада". От решението на изборния орган се вижда, че формацията не е предоставила удостоверение за актуално правно състояние, както и актуална банкова сметка, по която ще обслужва предизборната си кампания. По-интересното в случая е, че председател на "Бригада" е бизнесменът Арбен Хавальов. Името му нашумя преди десетина години около скандала с хотела "Каза домини" в Рибарица, за който имаше съмнения, че е свързан с почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Със случая дори се занимаваше парламентарната комисия "Антимафия". Впоследствие се оказа, че Хавальов е разследван от прокуратурата за източване на ДДС за 10 млн.лв чрез множество фиктивни фирми в периода 2002-2003 г.

Сред партиите, на които ЦИК е отказала регистрация, е и "България на труда и разума" с лидер Георги Манолов. Формацията е събрала по-малко валидни подписи от необходимия брой, който според Изборния кодекс е 2500 души. Партията на бургаския бизнесмен Георги Манев "Средна европейска класа" също не успя да се регистрира, въпреки че подаде документите си. На предишните избори партията му беше в коалицията "Обединени патриоти", но в средата на миналата година бизнесменът официално скъса отношенията си с ВМРО и НФСБ с обяснението, че двете партии не са подкрепили позицията му срещу летния сарай на Ахмед Доган в "Росенец". До местните избори през 2019 г. Манев беше общински съветник в Бургас няколко мандата. След вота не успя да влезе в общинския съвет, но партията му има петима общински съветници.

В изборите няма да участва и партия "Напред, България", основана от покойния председател на Българския олимпийски комитет и зет на комунистическия лидер Тодор Живков - Иван Славков. Формацията получи отказ за регистрация от ЦИК. Най-вероятно подаването на документите й в изборния орган е било на олимпийския принцип, защото в решението на ЦИК е посочено, че партията не е предоставила своя печат, банкова сметка, по която ще обслужва предизборната си кампания, както и подписка с избиратели в електронен вид с избиратели, които я подкрепят. На последните местни избори синът на Славков и внук на Живков - Тодор Славков, се кандидатира за кмет на София от "Напред, България".

В парламентарните избори няма да участва и бившата царска формация НДСВ, която също получи отказ от ЦИК заради това, че не е предоставила необходимите 2500 валидни подписа на граждани.

Стари муцуни в нови формации

Във впечатляваща компания ще бъде дясната партия на бившия столичен кмет Стефан Софиянски "Съюз на свободните демократи" (ССД), с която той спечели трети кметски мандат в София през 2003 г. и влезе в парламента през 2005 г. Сега коалиционни партньори на партията са "Българската левица", партия "КОЙ" и "Съюз на комунистите". Коалицията в стил "няма ляво, няма дясно" е наречена "Граждани от протеста", което разкрива намерението й да се бори за гласовете на протестиращите от лятото на миналата година.

Един друг вечен участник в избори - Минчо Христов, който беше депутат от "Атака" в 40-ото Народно събрание, но впоследствие напусна, също получи регистрация. Той се оказа представляващ партията с име "Движение на непартийните кандидати". На европейските избори през 2019 г. той участва като независим кандидат, издигнат от инициативен комитет, и спечели 23 хил. гласа. На местния вот същата година Христов беше кандидат за кмет на София, издигнат от коалицията "Алтернатива на гражданите".

Регистрация от ЦИК за вота получи и партия "Общество за нова България". Сред основателите и лидер на формацията до 2013 г. е бившият началник на кабинета на президента Румен Радев. След като напусна президентството през септември миналата година, Методиев основа института за анализи "Рего".