Крум Зарков, БСП: Според мен с 43 депутати е невъзможно да съставим правителство

Зам.-председателят на парламентарната група на БСП пред "Капитал"

   ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Крум Зарков е юрист, депутат от БСП в 44-то и 45-то Народно събрание, член на правната комисия, зам.-председател на парламентарната група на партията, председател на Съвета по правосъдие на Националния съвет на БСП и член на Изпълнителното бюро в оставка на партията. В момент на все по-вероятни нови избори през лятото разговаряме за потенциала за диалог между анти-ГЕРБ партиите и какво може да се промени в един следващ парламент.

Какво ще променят предстоящите избори, ако се стигне до тях?

Това, което ми се иска да се промени на следващите избори, е ГЕРБ да не е първа политическа сила по изборен резултат. Подценяваме този факт - много е важно. Второто, макар че може да прозвучи наивно, е, че партиите, които са за промяната, би следвало да се разпознаят една друга в техните интереси. Не да се харесат, не непременно да казват, че ще се коалират. Но да разпознаят ключовите интереси на избирателите на другия, които също са легитимни, за да разберат, че анти-ГЕРБ основата е условие без което не може. Conditio sine qua non. Но не е достатъчно.

За да се обясни една следизборна колаборация, тя трябва да бъде направена възможна още в предизборната кампания. Ние сме много далеч от това, което се случи в Унгария или в Истанбул за единни фронтове. Не е и необходимо това. Нужно е само да уважим интересите на този, с когото по силата на обстоятелствата най-вероятно ще сме принудени да работим заедно за определен период от време. Имаме нужда като общество от много по-сериозен политически дебат. Той е на ниво на сочене с пръст в момента.

БСП също допринася за соченето с пръст - след отложеното гласуване на мораториума например.

Това е процес, който всеки трябва да осъзнае.

Възможна ли е следната ситуация с третия мандат: правителство на БСП, подкрепено от ГЕРБ в името на стабилността?

Не ми се струва нито възможно, нито приемливо за БСП.

Какво трябва да направи БСП с третия мандат?

Ще ви кажа моето лично мнение, защото БСП е заявила вече, че ще вземе това решение в националния си орган. Мисля, че ние не трябва да се отнасяме по същия начин, по който се отнесоха първите две партии, който е несериозен. И Борисов, и Слави Трифонов не направиха сериозен опит да се създаде правителство. Това струва ми се е очевидно. Можем ли ние да успеем? Националният съвет ще се произнесе, но моето лично мнение е, че с 43 депутати и с отношението от всички други политически сили това ми се струва невъзможно.

Какви са възможните конфигурации тогава и в един бъдещ парламент?

Очевидният отговор е, че това ще реши първо избирателят. Ако всяка от политическите сили, които се заявяват за промяна, в това число и БСП, прецени внимателно грешките, които е направила спрямо своите избиратели и потенциални партньори, ако се постигне промяна на политическия тон, има шанс да се създаде наистина правителство с достатъчно широка подкрепа, с ясен хоризонт на действие, което изключва основните носители на статуквото.

Които са?

ГЕРБ и ДПС.

Ще има ли някакъв резултат от комисията за ревизия?

Бих разделил самото решение за създаване на тази комисия от първото й заседание. Самото решение беше изначално прекалено общо. В него бяха изредени толкова проверки, че да се случат ще са нужни години. Удължаването на срока не промени това нещо, напротив. БСП се опита с удължаването на срока да покаже, че не я е страх в тази проверка да влязат и правителства, в които тя е имала отговорност.

В първото заседание на комисията нейният председателят Мая Манолова се опита правилно да приоритизира, да извади пред скоба няколко казуса, което даде сигнал, че може нещо да се случи. За съжаление часовникът тиктака и нямам кой знае какви очаквания от цялото упражнение.

Достатъчна ли е промяната в изборните правила, за да се намали неофициалното влияние на ГЕРБ в едни следващи избори?

Изборният процес е отражение на цялата ни държавност. Не може да имате разбити институции и антидържавно поведение на част от тях и да очаквате, че изборният процес ще е изряден. От друга страна парламент, който се конституира в средата на тежка здравна, социална, икономическа и политическа криза и който се захваща първо и единствено с изборните правила на практика признава, че няма да има голяма перспектива.

Конкретно сега, когато знаем, че най-вероятно изборите ще са само след няколко седмици, бих препоръчал да се изостави радикалният подход, а да се направят няколко неща, които сами по себе си няма да бъдат панацея, но биха подобрили процеса.

По-сериозно застъпване на машинното гласуване, отмяна на изискването да се сумират машинните и хартиените резултати, защото то е причина за огромно количество сбъркани протоколи и, разбира се, видеонаблюдението по време на броенето на гласовете, направено по начин, който има доказателствена стойност - всичко това ще има силен превантивен ефект. То няма да реши големите проблеми на изборния процес, които се случват извън секцията, но според мен ще е допълнителна гаранция за хората, че гласът им ще бъде правилно отчетен.

Миналата седмица ГЕРБ, БСП и ДПС гласуваха заедно за обвързване на изслушването в парламента на главния прокурор с изслушване на председателите на ВКС и ВАС. Христо Иванов от "Демократична България" определи, че от това гласуване е проличало мнозинството на Иван Гешев. Защо левицата гласува по този начин?

Това не е знаково гласуване. Става дума за временния правилник, който ако този парламент беше просъществувал, би трябвало да спре да се прилага до следващия правилник - тоест другата седмица. Как БСП гласува? Вижте, очевидно е, че в този парламент, още повече като няма създадени ясни мнозинства и малцинства, ще има такива гласувания. И понеже всички политически сили в парламента не са излизали дори за момент от предизборна кампания, всяка се опитва да обвини другите в страшни прегрешения. Да наречеш коалиция "Гешев" този епизод е карикатурно. Честно казано, не виждам какво носи на когото и да било.

Но пък има и нещо добро от това нещо, тъй като реакцията на Христо Иванов провокира Корнелия Нинова да излезе веднага след това на трибуната и да препотвърди позицията на БСП по този въпрос. А именно, че искаме оставката на главния прокурор Гешев и че сме готови да се ангажираме с достатъчно дълбока и разумна реформа в правосъдието. Но за съжаление това сочене с пръсти е една от причините парламентът да няма бъдеще.

По кои точки за правосъдната реформа може БСП да търси обща почва с останалите анти-ГЕРБ формации? А КПКОНПИ?

По много точки. Съветът по правосъдие на Националния съвет на БСП извади доста широка програма, в която е залегнало както определяне на правомощията на главния прокурор, на ключови въпроси като надзора за законност и методическото ръководство, за ролята на бюрото по защита към главния прокурор, така и нова композиция на ВСС, съответстваща на изискванията на Венецианската комисия, както и по-широки възможности за сезиране на Конституционния съд. Също така много по-качествена уредба как са защитени човешките права в българските съдилища, за да не се налага да се ходи винаги чак до Страсбург.

Ние сме заявили в нашите програмни документи, включително в конгресно решение, че сме за отмяната и на специализираното правосъдие, такова каквото то в момента съществува и това, в което то се превърна. От самото създаване на КПКОНПИ пък се възпротивихме на това механично обединяване на различни органи в един и предвидихме, че той ще се окаже неефективен и в някои аспекти и опасен. Предложихме още при създаването на комисията коренно различен антикорупционен орган с разследващи функции - по друг начин и с друг състав. Целият закон за КПКОНПИ е изграден от серия от презумпции, които бяха създадени още с концепцията за гражданска конфискация, която подлежи на следваща оценка за въздействие.

Това са все теми, по които според мен има сходни позиции. Разбира се, в тези дебати нюансите са изключително важни, но за тях трябва взаимно уважение, разбирателство и време. За съжаление, в момента не констатираме нито една от тези предпоставки.

След резултата от изборите на 4 април отворен ли е лидерският въпрос в БСП и как би повлиял на представянето на партията на предстоящите избори?

Лидерският въпрос е перманентен в БСП. Всъщност това я прави различна от другите партии. Ако се замислите, като че ли няма друга партия в България с такъв вътрешнопартиен живот - за добро или за лошо. Стана публично известно, че аз имах по-различна позиция за това какво трябва да направим като ръководство, за да поемем отговорността. Самият аз веднага подадох оставка и по-нататък не съм участвал в дейността на Изпълнителното бюро. Но вече сме в друга ситуация. Ние сме отново в избори. Нямаме право, след като констатираме, че една от грешките ни е непрекъснато да се занимаваме със себе си, да продължим. Корнелия Нинова е председател на БСП, тя скоро трябва да избере новото си бюро заедно с Националния съвет, да постигне колкото се може по-силна консолидация, за да възстановим позициите си преди лятото. Дотогава мисля, че лидерският въпрос не може да бъде обсъждан.

Интервюто взе Деян Димитров

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    svetlozar_savov avatar :-P
    SS

    Сега 43 , следващия път под 40 ...

    Нередност?
Нов коментар