🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Изборният кодекс тръгна по бързата писта

ГЕРБ, БСП и ДПС най-вероятно ще бламират дистанционното гласуване

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Ако по първите внесени за обсъждане в пленарната зала законопроекти може да се съди за дълголетието на новото Народно събрание, то с известна доза сигурност може да се каже, че се очертава да е кратко. Въпреки че в няколкото работни дни в деловодството бяха внесени множество законопроекти, които биха обезпечили работата на законодателния орган поне до края на годината, първите обсъдени в правната комисия и в пленарната зала са за промените в Изборния кодекс. Те са общо шест - по един на "Има такъв народ" и ГЕРБ и по два на "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!". И въпреки че в комисията беше одобрен на първо четене само този на партията на Слави Трифонов, а след това с голямо мнозинство получи подкрепа и в пленарната зала, дебатът очерта основните предложения, около които формациите биха могли да се обединят и кои по-радикални идеи, лансирани предимно от новите формации в парламента, ще срещнат отпор при окончателното приемане на поправките.

Знак, че форсирането на приемането на промените в изборното законодателство е свързано със задаващите се предсрочни парламентарни избори е и още един факт - срокът за внасяне на предложенията между двете четения на законопроекта за промени в Изборния кодекс беше съкратен от две седмици само на три дни. А това означава, че промените може да влязат за окончателно приемане в пленарната зала още следващата седмица.

Безспорните промени

Най-безспорна изглежда промяната на броя на секциите в чужбина. Сега за страните от ЕС могат да се разкриват неограничен брой секции, стига да има подадени 60 заявления от избиратели и в съответната държава да няма ограничение гласуването да става само в дипломатическите и консулските служби. Проблемът е със страните извън ЕС, където през 2016 г. по предложение на Патриотичния фронт (ВМРО и НФСБ) техният брой беше ограничен до 35. Тогава беше увеличен и необходимият брой заявления за разкриване на секция в ЕС - от 40 на 60.

Трите нови формации в НС предлагат да се върне старото положение. Това означава да се намали броят на необходимите заявления на 40, както и да се създават автоматично секции, ако на предходни избори в последните 5 години е имало образувана поне една секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели. В пленарната зала от ДПС, заявиха, че ще подкрепят това предложение.

"Да" за район "Чужбина", но "не", ако има предсрочнен вот

Подкрепа се очертава и за създаването на избирателен район за гласовете от чужбина. Предложението отново е от трите нови парламентарни сили. Сега българите зад граница гласуват само за партия, а гласовете им влизат в общия резултат на партиите. От години различни организации на българите в чужбина настояват да има избирателен район, за да могат да гласуват и за кандидати за депутати, но това така и не се случваше. Трите формации предлагат към съществуващите досега 31 избирателни района да се създаде още един - за чужбина. Причината досега да не се предприема тази стъпка беше, че това означава да се вземат депутатски мандати от някои от избирателните райони в страната.

И трите внесени законопроекта съдържат методика, по която да стане това. От БСП също подкрепиха създаването на изборен район "Чужбина". Той обаче най-вероятно няма да се създаде за предсрочните парламентарни избори, ако има такива. Причината според Ива Митева от "Има такъв народ" е, че за да се извърши ново райониране на страната, е необходимо да има преброяване на населението, което се предвижда да се проведе в края на тази година.

Съгласие за машинното гласуване и видеонаблюдението

За въвеждането на изцяло машинно гласуване и видеонаблюдението също се очертава мнозинство. Освен трите нови формации зад тях застанаха и БСП и ДПС. В приетия проект на "Има такъв народ" се предвижда в секциите в страната с над 300 избиратели, както и в чужбина, да се гласува с машини и само по изключение с бюлетина, ако не може с устройствата. Внесените от "Демократична България" промени предвиждат в секциите, където на последните парламентарни избори се гласуваше с машини (тези с над 300 избиратели, които са 9300), да се гласува само с устройствата, а в останалите да продължи да се гласува с хартиена бюлетина. В проекта на "Изправи се! Мутри вън!" е предвидено изцяло машинно гласуване. За него са и от БСП, които в предизборната кампания агитираха симпатизантите си да гласуват с машините, а и при промените в Изборния кодекс в предишния парламент имаха такова предложение. В пленарната зала от ДПС заявиха, че подкрепят изцяло машинно гласуване.

В правната комисия и в пленарната зала депутатът от ДПС Хамид Хамид обаче изказа недоволството си от типа устройства, които бяха използвани на 4 април, заради дефектите, които някои от тях дадоха по време на вота. "При предишните промени в Изборния кодекс ние посочихме сканиращи устройства, които отчитат машинно гласуването като вариант, или създаването на регионални преброителни центрове, които също са вариант", каза той. От изказването му не стана ясно дали ДПС ще се опита да прокара такова предложение, защото машините, с които се гласуваше на тези избори, бяха закупени от ЦИК с идеята да бъдат използвани и занапред.

Широка подкрепа получиха и видеонаблюдението и излъчването при преброяването на гласовете. От "Има такъв народ" предлагат освен в секционните такова да има и в районните комисии.

Ще има ли нова ЦИК

Неясна засега остава съдбата на предложенията за смяна на Централната избирателна комисия. И трите законопроекта на новите партии в парламента предвиждат смяна на изборния орган, но предложенията им се различават по това какъв трябва да е статутът му и как да се избират членовете. Сега председателят, неговите заместници и секретарят на ЦИК се избират от парламента, а членовете се назначават от президента по предложение на политическите сили. Право на участие в комисията имат парламентарно представените формации и тези, които не са в Народното събрание, но имат евродепутати.

Сегашната ЦИК е от 20 души. "Изправи се! Мутри вън!" предлагат намаляването ѝ на 15 души. От "Демократична България" предлагат ЦИК да е от 9 души, като председателят, заместниците му, секретарят и членовете да се избират от Народното събрание. В мотивите си от обединението са посочили да се създаде статут на ЦИК на "независим професионален орган", както и да се премахне квотният принцип при формирането ѝ.

Виждането на "Има такъв народ" е органът да се състои от 15 души, предложени от парламентарните сили, без тези, които не са в НС, но имат представители в европарламента. Според партията на Слави Трифонов членовете трябва да се назначават с президентски указ по предложение на партиите от Народното събрание, но по процедура, определена от държавния глава. Това беше изтълкувано от някои като опит за увеличаване на правомощията на президента.

Предложението не срещна подкрепа от "Демократична България". "Не подкрепяме изземване на инициативата на парламента. Ако става въпрос за това кой ще подписва указа, това не е проблем, но в рамките на дебата ще защитаваме централната роля на Народното събрание", каза Христо Иванов пред БНР. При представянето на законопроекта на "Има такъв народ" в правната комисия обаче Ива Митева заяви, че формацията е "за" ЦИК да стане професионален орган. А предложението да се назначава от президента обясни с вероятността "да има предсрочни избори". От БСП обаче заявиха, че този въпрос подлежи на обсъждане, а от ДПС не взеха отношение.

Отпор за дистанционното гласуване

Намеренията на трите нови формации в парламента да прокарат въвеждане на дистанционно гласуване - по пощата и електронно, изглежда, ще срещнат съпротива от трите "стари" сили. При обсъждането на предложенията за пощенско гласуване в страната и чужбина на "Демократична България" и на "Има такъв народ" - само за българите в чужбина, породи възражения от представителите на БСП, ДПС и СДС. Те се изказаха и срещу предложението на "Демократична България" за електронно гласуване, както и на "Има такъв народ" - за експериментално електронно гласуване за президентските избори. Мотивите им бяха, че въвеждането на двата вида вот е несигурно.

В пленарната зала депутатът от ДПС Хамид Хамид каза, че пощенското гласуване поражда много въпроси и, ако при второто четене те получат отговор, от движението ще вземат решение дали да го подкрепят. Една от пречките за въвеждането на пощенско гласуване е липсата на активна регистрация, която би изчистила избирателните списъци от т.нар. мъртви души. В законопроекта си от "Изправи се! Мутри вън!" предлагат избирателните списъци да се съставят на база на гласувалите на последните парламентарни избори, но от "Има такъв народ" заявиха, че активна регистрация трябва да има след внимателно обсъждане. "Не смятам, че ако списъците се правят на база гласувалите на последните избори, това ще даде нужния резултат.", каза Ива Митева. От БСП пък посочиха, че също ще внесат свое предложение за въвеждане на активна регистрация преди второто четене на законопроекта.

БСП, ДПС и СДС имат повече депутати в парламента, което означава, че най-вероятно предложенията за въвеждане на електронно и пощенско ще бъдат бламирани в пленарната зала.

Кой (не)иска мажоритарен вот

"Има такъв народ" и ГЕРБ-СДС влязоха в спор в пленарната зала по въпроса кога да се въведе мажоритарен избор за народни представители. Причината е, че от формацията на Борисов внесоха промени в Изборния кодекс, с които се предлага смяна на избирателната система. Това е един от въпросите на референдума на "Шоуто на Слави" и от формацията нееднократно са изтъквали, че отхрълянето на допитването от парламента е причината те да създадат партията си и да влязат в политиката.

Законопроектът на ГЕРБ-СДС за мажоритарния вот беше отхвърлен, но по време на дискусията в пленарната зала депутатите от партията на Борисов и от "Има такъв народ" си размениха остри реплики. Председателят на парламента от "Има такъв народ" каза, че партията не се отказва от мажоритарния вот, но за да се промени избирателната система, трябва повече време и разкритикува внесения от ГЕРБ-СДС законопроект, който по думите й има съществени пропуски. Тя посочи, че в него има 31 избирателни комисии, но не е предвиден централен орган. "Предвидено е, че депутатите ще се избират с абсолютно мнозинство в два тура, но не са изключени гласовете "не подкрепям никого", които са действителни гласове. Така няма как някой да бъде избран с абсолютно мнозинство", заяви Митева. Тя разкритикува и предложението за разделяне на страната на 234 едномандатни района, което според предложението на ГЕРБ-СДС е възложено на президента. Според Митева това трябва да направи специализиран орган и след като има яснота за числеността на населението, за да може справедливо да се извърши районирането.

Цвета Караянчева от ГЕРБ й опонира като показа карта с едномандатни райони, за която каза, че е взета от сайта на "Шоуто на Слави" и обеща да я приложи към предложенията на ГЕРБ-СДС за мажоритарния вот.". "Българският народ трябва да знае кой влиза в политиката, за да лъже", каза Караянчева.
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    nabludatel_en avatar :-|
    Наблюдател
    • + 2

    Мнение за район "Чужбина", което си заслужава вниманието
    https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=10221984733585492&id=1174991425
    На последните избори сме гласували общо 3 334 283 човека.
    От тях 171 815 - са/сме подали гласовете зад граница, където са/сме били в изборния ден, поради една или друга причина
    Ако разделим брой на общо гласувалите на 240, ще получим, колко точно "тежи" един мандат (3 334 283 : 240 = 13 893 гласа). Точно това е и числото, по което се пресмятат и досега броя на депутатите по районите в страната.
    Странно защо обаче, това не важи за гласовете в чужбина. Защото при 171 815 гласа от чужбина - те отговарят на над 12 мандата (точното число е 12,367 мандата).

    Нередност?
  • 2
    nca43604694 avatar :-|
    Данчо
    • + 1

    Гласуване само на територията на България от граждани с местожителство и уседналост в България.

    Нередност?
Нов коментар