Зам.-министър и двама прокурори са отговаряли вместо Борисов в ЕП за върховенството на правото
Венецианската комисия определя като "странно" приетото на първо четене в парламента решение на правителството за разследване на главния прокурор
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
За втори път премиерът Бойко Борисов не се отзовава на директна покана да отговаря на въпроси на Европейския парламент за върховенството на правото, корупцията и свободата на медиите в България. Борисов е бил поканен на виртуално заседание при закрити врата в петък на Мониторинговата група за демокрацията, правовата държава и основните права към комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) в Европейския парламент. Като официален представител на правителството е бил изпратен зам.-министърът на правосъдието Евгени Стоянов. Присъствали са и две заместнички на главния прокурор Иван Гешев - Даниела Машева и Красимира Филипова.
През август в заседание на работната група вместо премиера участва външният министър Екатерина Захариева, която е и вицепремиер по правосъдната реформа.
Мониторинговата група за демокрацията към LIBE се състои от 14 постоянни членове - по двама от всяко политическо семейство в Европарламента. Евродепутатът Елена Йончева от ПЕС е единственият български представител в работната група. Групата следи за проблеми с демокрацията, свободата на медиите, основните права и върховенството на закона в държавите членки. Досега е канила премиерите на Малта и на Словакия, за да отговарят на въпроси, свързани с опасения за върховенството на закона в двете страни. Заседанията са затворени, но темите, които се дискутират във връзка с България, са публично достояние и залегнали в официална резолюция на ЕП за състоянието на върховенството на правото, корупцията и свободата на медиите в страната.
"Дълбоко разочароващо е един български премиер отново да се скрие от европейския парламент. Това е безпрецедентно, защото от премиерите, които са канени да отговарят на въпроси в мониторинговата група, никой не е отказвал досега. Това поставя България в много особена ситуация. Явно в програмата на българския премиер няма време за върховенството на закона или този дебат му се струва твърде скучен и сложен", коментира за "Капитал" Йончева и посочи, че Борисов не е коментирал по същество и приетата през октомври силно критична резолюция на Европейския парламент.
Първоначално на заседанието трябваше да присъстват министърът на правосъдието Десислава Ахладова и омбудсманът Диана Ковачева. Ковачева днес не е участвала, а вместо Ахладова се е явил заместникът й Евгени Стоянов. "Нивото става все по-ниско. Миналия път г-н Борисов изпрати г-жа Захариева като вицепремиер, а сега изпраща зам.-министър на правосъдието. Това еднозначно се приема сред евродепутатите като неуважение към Европарламента и като бягство от даване на конкретни отговори", смята Йончева.
До второто изслушване се стигна, тъй като отговорите на Захариева и другите представители на българското правителство през август не са били достатъчно конкретни. На българските власти бяха изпратени 29 допълнителни въпроса, свързани с разследвания на прокуратурата, проблемите на съдебната система, свободата на медиите, спазването на основните права на гражданите и др. И на тези въпроси също не са дадени задоволителни отговори. Второто изслушване трябваше да бъде проведено през декември с участието на Екатерина Захариева и Десислава Ахладова, но беше отложено затова, че заради противоепидемичните мерки не беше намерен преводач за българския правосъден министър.
Като член на работната група, Йончева не може да коментира конкретните разисквания в нея, но припомни процедурите на мониторинговата комисия. "Ако евродепутатите не са получили конкретни отговори на дадени въпроси, те ги изпращат писмено. В момента, в който бъдат изпратени писмени въпроси, ще разберем, че властта се опитва да бяга от конкретни отговори, което, разбира се, не е в полза на правителството, защото оттук нататък вниманието ще бъде насочено към България", обясни тя.
Странното разследване на главния прокурор
На заседанието са присъствали и представители на Венецианската комисия към Съвета на Европа и на Европейската комисия. Според източници на "Хоризонт" представител на Венецианската комисия на срещата е изявил изненадата си, че е прието създаването на позицията прокурор, който да разследва главния прокурор в продължение на 7 години, тъй като това противоречи на всяка световна практика.
Представителят на Венецианската комисия е определил решението, което беше одобрено на първо четене от българския парламент на 18 декември, като "странно". През декември Съветът на Европа отправи остри критики към въпросния законопроект, защото не осигурява практическа независимост на разследването, което означава невъзможност на главния прокурор да оказва влияние върху назначението и последващата кариера на лицето, което ще го разследва. Критиките обаче не се оказаха пречка за управляващите от ГЕРБ, а прокуратурата изпрати становище, че няма нужда от такова разследване
1 коментар
То и зам.-министърът е бивш прокурор. А и бъдещ също. Излиза, че и в Брюксел вече се осветихме като Прокурорска Република България.
Ta, kъде избяга и се скри г-жа "Оказаното Удоволствие"?! За министърката Ах!-ладова ми е думата.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.