🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Реформата на Бюрото за защита има шанс, на спецправосъдието - не

Правната комисия успя да гласува за второ четене поне един закон от пакета за съдебната реформа, остава да мине и през пленарната зала

Бюлетин: Капитал Право Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Въпреки съпротивата на ГЕРБ и ДПС, парламентарната правна комисия гласува на второ четене законовите промени, с които Бюрото за защита към главния прокурор се прехвърля под контрола на министъра на правосъдието. Така този закон получава реален шанс да бъде приет на второ четене в пленарна зала и да стане единственият приет закон от 46-ия парламент от пакета за съдебната реформа. Очакванията са той да бъде внесен на извънредно заседание през уикенда или в понеделник, което до голяма степен зависи от работата по закона за бюджета.

"Работата по този законопроект от всяка гледна точка е завършена, трябва му около час-два пленарно време, за да бъде окончателно приет", коментира пред "Капитал" Крум Зарков от БСП след края на днешното заседание на комисията.

Правната комисия обаче отново не успя да стигне до гласуване на първо четене на промените в Закона за съдебната власт, предвиждащи закриване на специализирания съд и спецпрокуратурата. В 14 часа председателят на комисията Андрей Михайлов отказа да постави на гласуване предложението на Атанас Славов (ДБ) за прекратяване на обсъжданията и гласуване на проекта, което беше мотивирано с факта, че вече е имало обществено обсъждане по този законопорект, където са чути всички позиции и становища на заинтересовани институции, така че всеки и имал възможност да си състави мнение. Според Михайлов такова предложение е процедурно недопустимо, защото на първо четене обсъжданията не могат да се ограничават, докато има желаещи. И почти веднага председателят прекрати заседанието с аргумента, че от 14 часа е насрочено пленарно заседание. Когато се оказа, че бюджетната комисия не е готова с проектите за двата останали бюджетни закона и пленарното заседание няма да започне скоро, в 14,45 правната комисия отново се събра на обсъждане в зала "Запад", но пак не успя да приключи с гласуване до старта на пленарното заседание в 16 часа. Това прави почти нулеви шансовете да се стигне до закриване на спецправосъдието в настоящия парламент, за което оттук нататък, хипотетично, дори при максимално сгъстяване на сроковете, работа през уикенда и наличието на достатъчно и мотивирано мнозинство, ще трябват поне десетина дни, за да мине на второ четене.

Тактиката на протакане и шиканиране

Всичко това е поредна илюстрация на обясненията от последните дни защо ГЕРБ и ДПС правят всичко възможно да протакат обсъждането на бюджетните закони, включително и с непрекъснати процедурни искания, провокирани скандали, съзнателно гласуване на напълно противоречиви текстове. Това се случва на фона на непрестанно отправяните критики от представители на двете партии към президента, че той няма основание да бави разпускането на парламента и действа на ръба на конститацията. Партиите на статуквото дори не се крият, че поведението им е насочено срещу приемането на законите, свързани със съдебната реформа и намаляване на властовия ресурс на главния прокурор. Целта е да се хаби парламентарно време за всичко друго, но да не се стигне до точно тези закони, за които има съгласие в мнозинството и реална възможност за приемане - преместване на Бюрото за защита, редуциране на охраняваните лица от НСО и закриване на спецправосъдието.

Именно с такива закачки започна и днес заседанието на правната комисия - от заявления на ГЕРБ и ДПС, че целта на протакането на живота на този парламент е да се угоди на президента, който иска да си избере удобна за избори конфигурация, през искането на Анна Александрова (ГЕРБ) да се включи в дневния ред проект за промени в Изборния кодекс, независимо от процедурните "формалности", които не позволяват това, до очевидно целенасочени обиди - Хамид Хамид се опита да предизвика скандал, като в отговор на процедурни аргументи на Атанас Славов го обвини, че "се е изсулил като цървул снощи", за да предотврати приемането на бюджета на НЗОК. Стигна се дотам Николина Ангелкова да поиска пояснение защо в залата има и депутати, които не са членове на правната комисия, и дали това било предизборна среща.

В интерес на истината председателят Андрей Михайлов успя да овладее този първоначален напън да се взриви дебатът. "ГЕРБ ще протакат с процедурни изказвания това обсъждане, докато приключи времето за обсъждане, затова не им позволявайте", призова го Явор Божанков от БСП, както и редица други.

Прокуратурата ще се погрижи за "своите служители" и ще сезира КС за имотите на Бюрото

Обсъждането в комисията бе съпроводено от неколкократно изказаните прогнози на главния прокурор Иван Гешев, че дейността по защита на застрашени лица в Министерството на правосъдието ще бъде компрометирана, още повече, че сегашните служители ще напуснат службата веднага след приемане на закона. До провеждането на конкурси за нови служители няма кой да изпълнява функциите й, а "хората ще останат през това време незащитени", заяви Гешев. Главният прокурор демонстрира любопитно отношение към проблема наши-ваши служители, по-характерен за друг тип организации: "Прокуратурата, доколкото може, ще се погрижи за своите служители", но няма да носи отговорност за последиците, каза той.

Иван Гешев на практика заяви, че ще сезира Конституционния съд (КС) най-малкото по въпроса за прехвърляне на имотите, ползвани от Бюрото за защита, на Министреството на правосъдието.

Законът всъщност връща положението от преди 7 години

С влизане в сила на закона Бюрото за защита към главния прокурор се преобразува в специализиран отдел "Бюро за защита на застрашени лица" в Министреството на правосъдието, предвижда законопроектът. Трудовите и служебните правоотношения на работниците и служителите преминават към Министерството на правосъдието - съответно към Главна дирекция "Охрана" и министъра на правосъдието. В тримесечен срок от влизане в сила на закона министърът на правосъдието и главния прокурор трябва да извършат всичко необходимо за прехвърлянето на Бюрото, включително в този срок трябва да се прехвърли и имуществото му към министреството. В двумесечен срок Министерският съвет (МС) трябва да приеме необходимите промени в правилника за прилагане на закона.

На практика тази реформа е връщане на положението от преди 2014 г. До април 2014 г. в Министерството на правосъдието съществуваше специализираният отдел "Бюро по защита" в Главна дирекция "Охрана", който тогава бе преобразуван в Бюро по защита към главния прокурор по инициатива на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Именно Цацаров започна изграждането на това бюро като силова полицейска структура към прокуратурата, а Гешев довърши нейния сегашен облик като лична преторианска гвардия. Междувременно служители на Бюрото неизменно бяха използвани за демонстрация на сила и арогантност при знакови прокурорски акции като например театрото със задържането на бившата кметица на "Младост" Десислава Иванчева и Биляна Петрова пред Спортната палата на бул. "Левски" в столицата или нахлуването в президентството през лятото на 2020 г.

Гешев: "Министерството на правосъдието да не краде от съдебната власт"

Любопитен спор се разгоря за имотите, ползвани от Бюрото, който отне почти толкова време, колкото и обсъждането по другите текстове. Главният прокурор Иван Гешев заяви в прав текст, че ако сградите, които сега се ползват от Бюрото, бъдат прехвърлени на Министерството на правосъдието едновременно с прехвърлянето на институцията, той ще сезира Конституционния съд. "И нямам съмнение, че КС ще обяви това за противоконституционно", заяви Гешев. Аргументите, развивани от него и от зам.-главния прокурор Данила Машева, бяха, че това са имоти на съдебната власт, предоставени на прокуратурата от ВСС и парламентът не може да се разпорежда с тях. Другояче казано, според тяхната позиция излиза, че с решение на ВСС може да се извършва разпореждане с преместване на имущество от една власт в друга, но със закон не може.

"Министерството на правосъдието като иска да изпълнява тази работа, за която нямам съмнение, че не може, да си намери ресурс, а не да краде на съдебната власт", каза Гешев в прав текст. Репликата му предизвика както смях, така и остри възражения. Включително и от представителя на Министерството на правосъдието, че когато през 2014 г. Бюрото е преминало към прокуратурата, това е станало с всичките му материални активи. Същевременно, сегашните сгради, които обитава Бюрото, са целево предоставени от МС на Висшия съдебен съвет (ВСС) за изпълнение на функциите му. Както "Капитал" научи, става въпрос за бивши сгради на военните на ул. "Подполковник Калитин" в кв. "Банишора", зад Софийския затвор, в непосредствена близост с предишното седалище на Бюрото. Оказа се, че повечето депутати дори не са наясно за какви сгради става дума, с изключение може би на Хамид Хамед, който в съзвучие с позицията на главния прокурор, предложи недвижимите имоти, които ползва Бюрото, да си останат в прокуратурата.

"Собствеността не е на съдебната власт, тя е на държавата. Съгласно чл.17, ал.4 от Конституцията режимът на държавната и общинската собственост се определя със закон. Това не е противоконституцонно и по никакъв начин на застрашава разделението на властите", заяви Надежда Йорданова от ДБ.

Бюрото за защита не осъществява съдебна власт, независимо, че е било към главния прокурор. В този смисъл несъстоятелен е аргументът за засягане на независимостта на съдебната власт, допълни я Атанас Славов.

В крайна сметка правната комисия отхвърли предложението на Хамид Хамид имотите, обитавани от Бюрото, да останат в прокуратурата.

В крайна сметка, преместването на Бюрото е крачка напред в редуцирането на огромния властови ресурс на главния прокурор, но закриването на спецправосъдието е съществен принципен въпрос по същинското функциониране на правораздаването.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    BBB avatar :-|
    D.r D
    • - 2
    • + 3

    На чие подчинение ще е т.н. Бюро реално няма никакво значение.
    И защото, въпреки декларираното на площада м.г., сега - защо ли? - няма съгласие сред антиГешевистите да го махнат, просто му режат ноктите.

    Със спецправосъдието определено е по-специфично. Грубото отрязване на цирея с тъпанарски законопроект тип: член единствен: закрива се спецправосъдието, ще блокира правораздавателната система.
    Ще трябва детайлен преглед на законите и поднормативните документи по темата и тяхната внимателно промяна.

    Видимо политическите сили в това НС нямат нито желание, нито капацитет да го свършат, защото са в непрекъсната предизборна кампания от средата на март.

    Така не става.

    Белгия, Израел, Нидерландия могат да карат години без редовно правителство, защото са подредени държави, амо БГ в гоя цикъл отива към Чингиз хан и оня самоуправник от Ямболско, дето с АТВ ловеше нелегални мигранти из горите му и ги връзваши със свински опашки.

    Няма ли парламент/редовно правителство - идват атаманите.
    И всичко подреждано в държавата отива на кино.

    Нередност?
Нов коментар