Интервю | Манол Пейков: В София имаме много добри шансове, в Пловдив и Русе – прилични

И вие решихте да ги изпреварите

Просто усещам температурата в обществото. Винаги съм се опитвал да бъда максимално прям и открит, в рамките на възможното. Кухнята си е кухня - тук-там има някой загорял тиган, олио да се изхвърли. Винаги е така. Не е редно да се поднася информация на парче, защото се изгражда погрешна представа. Затова аз обговарям решенията и намеренията си от всички страни, като спестявам кухненските подробности.

Какво стана от онзи фейсбук пост до днес, когато явно ще има нов кандидат за кмет?

Имаше много дълги преговори. Не просто совалки, а седмици и седмици на разговори, по 5-6 часа на ден, понякога буквално до зори.

И когато някои хора спонтанно казват "твоите хора са те изоставили" - трябва да знаят, че далеч не е толкова просто. Пловдив е само едно квадратче от цялата политическа дъска. Идеята не е да постигнеш победа на едно квадратче, а на цялата дъска. Политиката е нещо многопластово - на местни избори се вземат решения не само за кметове, но и за общински съветници, които в някои случаи може да се окажат и по-важни.

През последните четири години ние имахме четири души в общинския съвет на Пловдив, които легитимираха ДБ като солидна сила (казвам ДБ, защото на предишните избори ПП все още не съществуваха). Тези хора се бориха като лъвове за спасяването на Панаира например, както и за разкриването на много нечисти сделки на градски терен. За подобни теми е важно да се говори - нали именно от там идва думата "парламент"!. Например за тези скандални 35 милиона, за които се гласуваха на последната общинска сесия - за откупуване на част от терен, който общината зорлем изгуби преди години, без да получи дори и лев за това.

Та ако сега успеем да вкараме между 12 и 16 съветници - което според предварителните анализи е напълно реалистично - ние ще имаме три-четири пъти повече хора в градския парламент. Дори да нямаме кмет, ще имаме сериозна тежест и ще можем да направляваме дадени политики. Не да правим съглашения на парче, а да създаваме принципни съюзи и коалиции от позицията на водеща сила.

Именно затова коалиционните преговори са толкова сложни - защото се водят за всяко едно място в страната, а всяка от партиите разчита на свои личности, всеки възлага надежди на своите кандидати. Понякога две от партиите успяват да постигнат съгласие се разбират, но третата или четвъртата скърца със зъби. Не бива да забравяме, че всяка от двете съставни коалиции на ПП-ДБ е създадена от по няколко партии - и всеки си има свое наследство, идеи, история. Точно затова се казва, че добрия начин да постигнеш съгласие е когато всеки един от преговарящите остава малко недоволен.

Имаше ли подкрепа във вашата коалиция и защо се оттеглихте?

Нещата не работят така. Имах подкрепа от моята партия. С всяка от останалите (включително с тези, които влизат в състава на ДБ) трябваше да се преговаря.

Затова ли се оттеглихте?

Не съм се оттеглял и за миг. Просто при избора на кандидат се отчитат много съображения - тежестта на всяка от партиите на последните избори, но и местната история и присъствие на всяка партия. И в крайна сметка се търси кандидат, който да устройва всички засегнати.

Изтъргуваха ви за кмет в друг град или за повече места в листата?

Не, не са правени пазарлъци град за град. За всяко място се търсеше работещо решение. За някои места по мое мнение ПП бяха прекалено настойчиви. Особеното в нашата коалиция е, че те са по-младия член, но са с по-голяма избирателна тежест. Това е трудна ситуация - все едно по-малкият брат в едно семейство да e по-едър и по-як - и да трябва понякога да взима решения именно от позицията на по-силен. Но в същото време всички добре знаем, че за да се вземе добро решения се изисква натрупана мъдрост, която идва с времето и опита.

Иначе що се отнася до преговорите и напрежението около тях - смятам, че това са напълно нормални неща. В една демокрация е напълно в реда на нещата (и дори е желателно) да има борба на характери и гледни точки. Неизбежно е да има и свръхамбиция у някои хора. Но само времето ще покаже на кого наистина може да се разчита, кой се бори за ценности и кой има други приоритети, кой умее да тича на дълга дистанция и кой се отказва рано-рано. Една от разликите между нас и ПП е именно тази: че ние имаме по-дълга история и до голяма степен вече сме минали през тези вътрешни изпитания, докато при тях това все още предстои.

Доволни ли сте от резултата?

Доволен от това, че успяхме да съхраних някаква мъдрост. Алтернативата беше да си вдигнем шапката и да се явим поотделно. Било във формат ДБ, било само като "Да, България". Което в настоящия щеше да е сериозно фиаско.

Големият провал според мен на всички прогресивно-либерални формации от последните 15 години които създаваха надежда, че можем да работим за по-справедлива държава от западен тип - Реформаторски блок, България на гражданите и прочее - е че разсъждаваха твърде краткосрочно. Не успяха да развият мускули за дълго бягане. В това отношение ние от "Да, България" доста сме ги надминали - и ако сега бяхме скъсали синджира, това щеше да има сериозни последствия и на парламентарно ниво. А ситуацията в Европа е много, много деликатна - и в момента воденето на решителна прозападна политика е по-важно от всичко останало.

Колко време ще продължи тази сглобка само с етикета "прозападна", ако се проваля в основни неща като съдебна реформа?

Когато стартирахме "Да, България" през 2017 г. си поставихме определени задачи. Винаги сме осъзнавали, че съдебната реформа е от първостепенно значение за промяната в България, защото без нея нищо не можеш да оправиш - нито можеш да намалиш тежките пътни злополуки (без значение колко тежки са наказанията на хартия), нито можеш да доведеш чуждестранен бизнес, който процъфтява, носи пари в хазната и плаща атрактивни заплати.

Истината е, че сега, в тази необичайна по характера си сглобка, имаме шанса да постигнем именно тези неща, за които говорим от толкова години. Реалната политика е изкуство на възможното. Поради уникално съчетание от вътрешни и външни фактори се намираме в особен исторически момент, който ни отваря прозорец да намерим съюзници за решаването на проблеми, които са от съдбоносно значение за страната. И ще е глупаво и недалновидно да пропуснем този момент - от тесногръдие, отмъстителност, или по някаква друга причина.

Колко време след местните избори ще продължи това?

Не мога да кажа. Критичен момент, разбира се, са самите местни избори. Следващият такъв момент е през март, когато ще трябва ротационно да сменим проф. Денков с Мария Габриел. Това вероятно ще е свързано и със смяна на някои министри, областни управители и т.н. И ще е от съществено значение дали ще надделее политическия опортюнизъм (да не забравяме, че при Бойко Борисов опортюнизмът е ключово личностно качество) или държавническата мъдрост.

Колко сигурни сте, че ще спечелите Пловдив?

Няма как да сме сигурни. Проучванията сочат, че в София имаме много добри шансове, в Пловдив и Русе - прилични, а в останалата част на страната - умерени. Имаме реални шансове да спечелим Пловдив - и честно казано не зная аз или Старибратов сме в по-силна позиция да го сторим. Но тъй или иначе, жребият е хвърлен.

Със сигурност, обаче, една от основните ни грижи в бъдеще ще е как да водим активни и добросъвестни политики в един местен парламент, когато за всяко нещо трябва да сключваш политически сделки. За мнозинство в Пловдив са нужни 26 души; ние ще разполагаме приблизително с половината (дано са повече - но това зависи от избирателите). И за да събереш мнозинство, трябва да търсиш съмишленици. Особено важно е това да става на базата на принципи, а не на дребни и подмолни интереси.

Те ще са още повече след тези избори.

Така е. Затова ако нямаш достатъчно тежест, ти си обречен, да не можеш да свършиш нищо, дори и най-елементарните неща като прокарване на улици, разширяване на паркове и площади, намаляване на презастрояването, решаване на проблемите с градския транспорт.

Т.е. пак ще трябва да работите с ГЕРБ, защото не виждам с кой друг ще работите.

Времето ще покаже. БСП по същество нямат група в Пловдив - там има група на Гергов. "Възраждане" не са показали, че са партньор с който може да се работи. Има и доста малки групи, обединени около конкретни бизнес-интереси. Така че звучи вероятно и логично да търсим партньорство с ГЕРБ около определени казуси. За някои политики това е постижимо, за други неща, затлачени именно по време на управлението на ГЕРБ в предишни години - очевидно не.

Но ето докъде води тази логика. Тръгнахте от позицията на пълна опозиция - Пловдив се управлява ужасно, стават далавери, случват се недомислени и съмнителни неща. Имаше ясен дневен ред. След това стана правителството и сега сте в ситуацията, в която говорим дали имате изобщо шанс да спечелите. И се оказва, че след изборите пак ще трябва да управлявате с представителите на същия модел на управление.

Преди почти две години Христо Иванов каза, че идва време, в което България ще се управлява от коалиции - и ние ще трябва да се научим на тази (нетипична за нашите ширини) коалиционна култура. Това е съвсем друг тип култура. Ще трябва да се научим да водим спокойни преговори дори и с най-сериозните си политически опоненти. Лично аз вярвам, че когато изхождаш от твърди и ясни принципи, свързани с обществения интерес, е възможно да се поддържа верен и сигурен курс в опасни води - но за целта трябва и за миг да не изпускаш от очи стрелката на компаса.

И вие казвате, сега ще работим с хората, които създадоха този модел, за да го променим.

Ни най-малко не казвам, че трябва само с тях да се работи. А че съществува потенциал, ако изхождаме от общественото благо. Така е построена Америка. Важно е да се търси възмездие за онези, които са нарушили закона, но най-важно от всичко e да се преследва общественото благо. Както при всички други неща в живота - въпрос на морал и мярка.

Бойко Борисов е по-добър от вас в създаването на коалиции по интереси.

Разбира се - но аз изобщо не говоря за това. Говоря за търсене на партньорства, при които съхраняваш ценностите си -- и едновременно с това си максимално открит. Всеки човек иска да остави нещо след себе си, да бъде запомнен с добро. Дори и най-алчния, най-деградивния, най-незаинтересован от общественото благо човек, рано или късно осъзнава тленността си - и разбира, че няма как да отнесе всички тия натрупани блага в гроба. Можеш да останеш единствено в спомените на хората - ако си сторил нещо за тях, разбира се.

Вие ще се ангажирате ли с бъдещето на Пловдив и в какво качество след изборите

На този етап моят план е да работя по две свръхкаузи. Едната е прокарването на Закон за Пловдив, какъвто има за София. В момента Пловдив има странно административно разделение, което създава привидно нерешими проблеми.

На срещата на "Капитал" с бизнеса и местната власт последния ноември чуждестранен бизнесмен попита възможно ли е да се организира автобусен транспорт до Радиново, където се намира управляваната от него фирма. И заместник кметът му отговори, че било абсолютно невъзможно, защото, видите ли, трябвало да се мине през няколко общини.

Един приятел, чийто бизнес е на границата на Пловдив и Община Родопи пък ми разказа как имал проблеми с водата и двама души от ВиК от двете общини буквално щели да се сбият в офиса му.

С две думи, проблем има и той трябва спешно да се адресира - след като внимателно се проучи и се огледа от всички страни, разбира се.

Другата ми кауза е свързана с Пловдивската опера - с освобождаването на ключово пространство, където да бъде създаден нов център за изкуства.

Т.е. смятате да останете в парламента?

Да. Упоменал съм го ясно в публикацията си в социалните мрежи - именно затова съм на последно, 51-во място в листата. Така я подкрепям символично, без да се ангажирам да вляза в общинския съвет, ако случайно разместя листата.