ИТН, ДБ и "Изправи се..." загубиха общо 670 хил. гласа

Загубата на гласове обаче засяга и други. Близо 10% отлив има при ГЕРБ. ДПС реално също губи подкрепа в страната въпреки по-високия й общ резултат заради мобилизацията на гласовете от Турция.

Причините за тези загуби са комплексни, но и индивидуални за всяка партия. А ниската избирателна активност също е сред причините.

ИТН: Бърз възход и бързо падение

"Има такъв народ" стана първата партия, която превъртя месианския цикъл в българската политика само за броени месеци: обещания и възход през април, свръхочаквания и първа сила през юли, разочарование и огромен срив през ноември.

Формацията губи над 400 хиляди гласа спрямо лятото. А случващото се с нея може да служи като болезнен пример колко нетраен е свръхпопулизмът - дори в ерата на шоу политиката.

Ядрото на "Демократична България" се оказа по-малко от очакванията

Не по-малко болезнена обаче е и ноемврийската реалност за демократичното обединение, което губи 180 хил. гласа спрямо юли. Ефектът от появата на "Продължаваме промяната" върху т.нар. протестни партии и канибализирането на част от техния вот като цяло бе очакван. Въпреки това нагласите на анализаторите бяха, че проектът на Кирил Петков и Асен Василев ще отнеме от "Демократична България" предимно завоюваната през юли периферна подкрепа - около 40-50 хил. гласа. Или малко повече. Очакванията бяха обединението да се свие до т.нар. твърдо ядро от около 280-300 хил. гласа, какъвто е приблизително априлският резултат на формацията.

Тези прогнози стъпваха върху високата лоялност, с каквато политолози и социолози смятаха, че се отличава електоратът на "Демократична България". Оказва се обаче, че това твърдо ядро от избиратели на обединението може би е надценено. Или пък е било отблъснато от поредните проблеми и напрежение вътре в коалицията, както и от разрива с кандидата за президент Лозан Панов, който бе подкрепен от ДБ, но в дните преди вота се впусна в атака и срещу тях.

В крайна сметка резултатът е едва 165 хил. гласа - най-ниското ниво за обединение на демократични формации в последните поне 12 години. Това доведе и до подаването на оставките на председателите на партиите в коалицията.

БСП: все по-дълбоко дъно

В последните 20 години подкрепата за левицата на парламентарни избори се движи с постоянни ръстове и спадове, които следват възхода и падението на различните политически "спасители" на България: ниски резултати при влизането на Сакскобургготски в политиката през 2001 г. и високи след това; ниски резултати при влизането на Борисов в политиката през 2009 г. и високи след първия му мандат.

Корнелия Нинова оглави БСП през 2016 г., когато партията бе в много лоша форма след щетите, нанесени й от кабинета "Орешарски". Заявката й за силна и консолидирана червена партия вдигна резултата на вота през следващата година до почти милион гласа. Но четири години по-късно, на изборите през април 2021 г., подкрепата за левицата падна наполовина, а при всеки следващ вот тя губи по над 100 хил. гласа, за да стигне до рекордно ниските в историята й 266 хиляди гласа на 14 ноември.

Обективно погледнато, роля за последния спад в резултата на БСП вероятно има и новият пик на епидемията от COVID-19, който съвпадна с вота, както и машинното гласуване. Тези две неща силно притесняваха по-възрастния електорат на БСП. Но от друга страна, априлския вот също се проведе в пик на ковид вълната, а резултатът за БСП бе с над 210 хил. гласа по-добър от сегашния. Машинното гласуване пък бе задължително и през юли (макар и не при вот 2 в 1), като тогава левицата получи със 100 хил. гласа повече от сега.

Така резултатът на БСП на вота в неделя със сигурност носи и ясна оценка за управлението на Корнелия Нинова от страна на избирателите.

ГЕРБ и ДПС - овладяване на щетите, но не съвсем

В понеделник сутрин, денят след изборите, зрителите на националните телевизии можеха да чуят в ефир върволица от представители на ГЕРБ, които убедено твърдяха, че партията остава стабилна, както и пoдкрeпaтa за нея. Това не е напълно вярно.

Социолози и анализатори като цяло смятаха, че след априлския вот партията на Борисов е вече изпилена до най-солидното си ядро, но се оказа, че тя може да загуби още малко. Близо 50 хиляди гласа е спадът във вота за нея през ноември. Партията за пръв път регистрира под 600 хил. избиратели. Възможно е това да ефект както от последните скандали с изчезналите стотици милиони за магистрала "Хемус" и новите компроматни снимки от спалнята на Борисов, така и от силното противодействие срещу купения вот от страна на МВР при Бойко Рашков.

От друга страна, немалка част от избирателите на партията са споени от потенциалните финансови (и/или корупционни) ползи, които управлението на ГЕРБ им носи. Възможно е сега част от тях просто да са се преориентирали към други партии с потенциал да управляват. Данните на "Алфа рисърч" и "Галъп" например показват, че между 87 и 90% от гласувалите за ГЕРБ през юли са повторили вота си сега. За сметка на това обаче партията е привлякла и избиратели от други формации, така че нетният ефект от тези иначе обичайни за всички избори малки преливания на избиратели не е съвсем ясен.

Част от тези наблюдения са валидни и за резултата на ДПС. Партията мобилизира всички сили - включително върна Делян Пеевски начело в листите и включи председателят Мустафа Карадайъ в президентската надпревара. Така тя успя да увеличи с общия си резултат спрямо юли. Но с малко - на практика броят на гласовете им е почти равен с този през април.

И това е благодарение на силната активизация на вота в Турция. ДПС този път получава над 80 хил. гласа от там - в пъти повече от предходни избори. Но вътрешният й резултат в страната е най-слабият дотук - около 255 хил. гласа.