Политика

Дебатът за Украйна в парламента: България се надява на дипломатическо решение

Българският план, доколкото има такъв, е пасивен и фокусиран върху деескалация, като не бяха обявени публично мерки, ако все пак се стигне до военен конфликт

Капитал

Премиерът Кирил Петков © Георги Кожухаров

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Да се надяваме на дипломатическо решение на спора между Русия и Украйна. Този извод може да се направи от изказванията по време на извънредното заседания на парламента по темата. То беше поискано от ГЕРБ във връзка с ескалиралото напрежение между Русия и НАТО заради очакването, че струпаните на границата с Украйна руски войски могат да нахлуят в страната.

Външният министър Теодора Генчовска и премиерът Кирил Петков определиха енергетиката като рисков сектор при допълнителна ескалация на конфликта, както и обещаха, че българските домакинства биха имали алтернативен избор, в случай че Русия спре доставките на руски природен газ. Мерките обаче ще бъдат обявени в засекретената част на заседанието.

На фона на тази ситуация България ще ускори обучението на батальон с български войници. От предствянето на позицията на страната в парламента се разбра също, че България е готова да приеме части от други страни от НАТО в рамките на този батальон, който ще е под българско командване. България ще инвестира системно в наличните дефицити в българската армия, обещаха премиерът Кирил Петков и министърът на отбраната Стефан Янев. Външният министър Генчовска също обеща, че се използват всички дипломатически средства за деескалация на напрежението.

От извънредното заседание на Народното събрание, поискано от ГЕРБ, поне в публичната му част, не стана ясно какви са реалните планове на българското правителство, ако конфликт между Украйна и Русия все пак избухне. "От самото начало заявихме, че ще сме конструктивен съюзник в НАТО и в ЕС. България е и ще бъде отговорен съюзник с предвидима позиция и никой не бива да се упражнява по тази тема. Ние трябва да работим с всички възможни дипломатически средства за деескалация на напрежението", заяви премиерът Кирил Петков. Той на практика преповтори позицията, която изрази няколко часа по-рано след редовното заседание на Министерски съвет, че оттук нататък "България ще бъде конструктивен партньор в рамките на НАТО", но в по-голямата си част мерките които обеща звучат като дългосрочни инвестиционни цели в армията за борба с натрупаните дефицити, а не като план за действие за сегашния конфликт.

Единственият конкретен засега план беше изразен от министъра на отбраната Стефан Янев. Вместо в България да бъде разположена натовска бойна група, според него трябва да се набележи български батальон под българско командване, който да тренира заедно с по-малки части от други държави на НАТО и да развива бойната си готовност чрез обмяна на опит. "Този батальон, който ще посочим ще засили извършването на учения и темпа на подготовка. Не предвиждаме ескалация, нито планове за защита на чужда национална територия, нито планове този контингент да отиде на територията на друга държава или да извършва други задачи", обясни Янев. По-късно Янев обясни, че нито един български войник няма да бъде изпратен в ефективни бойни действия на територия на Украйна или друга държава, без тези решения да бъдат взети в Народното събрание и в Министерски съвет. "Става въпрос за по-интензивна бойна подготовка и този контингент и всички други мъже и жени в униформа да се готвят да бъдат защитници на родината", каза министърът на отбраната, след което добави, че България ще разчита главно на дипломацията. В кулоарите Кирил Петков заяви, че се надява батальонът да бъде формиран до април или май.

В по-късна част от заседанието Генчовска уточни, че страната ни е готова на "засилване на натовското присъствие" при застрашаване на сигурността й, но не уточни при какви параметри би се случило това. Докато заседанието в българското Народно събрание течеше в сряда вечер президентът на Румъния Клаус Йоханис обяви, че Румъния води преговори със САЩ и с Франция за конкретни начини за увеличаване на военните им части в страната, след прескофенренция след заседание на Върховния съвет по отбраната на Румъния. Йоханис добави, че Румъния е готова да приеме засилено военно присъствие на НАТО в защита на източния фланг на НАТО.