Германия иска изключване на енергийния сектор от санкциите срещу Русия

ЕС и САЩ се договарят за финансовите наказателни мерки в случай на атака по Украйна

Германският лидер Олаф Шолц говори с американския президент Джо Байдън и с европейски лидери за украинската криза

Марина Станева

Германският лидер Олаф Шолц говори с американския президент Джо Байдън и с европейски лидери за украинската криза © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Германия е поискала изключване на енергийния сектор, ако се наложи руските банки да бъдат блокирани при извършването на доларови транзакции. Това пише Bloomberg, като се позовава на документи, с които разполага. Според източници на медията и други водещи западни икономики споделят такива позиции спрямо пакета от санкции, който се договаря съвместно със САЩ и ще бъда приложен, ако Русия нападне Украйна.

Германия е загрижена, че без такова изключение енергийните доставки за Европа ще бъдат застрашени. Но то няма да се прилага за потенциални наказателни мерки срещу газопровода "Северен поток 2".

Това се случва на фона на засилващата се критика срещу германското правителство, че не демонстрира ясна готовност да се противопостави на Москва. Във вторник Süddeutsche Zeitung написа, че бездействието на канцлера Олаф Шолц "вреди на трансатлантическите отношение повече, отколкото го е правил някога Тръмп". И допълни: "Когато американският президент прави повече, за да предотврати война в Европа от германския канцлер, има нещо сгрешено в германската външна политика".

Преходен период и защита на съществуващи договори?

Пред Bloomberg представител на ЕС казва, че обсъжданите санкции включват ограничаване на способността на Москва да обменя валута, да търгува със Запада и да има достъп до ключови технологии. Предизвикателството обаче е, че докато съюзниците работят по крайните мерки, всяка страна се опитва да защити икономиката си от негативните странични ефекти. Няколко други водещи европейски държави също са поискали въвеждането на изключения от санкциите, както и са настояли за преходен период, преди мерките да влязат в пълна сила, и за защита за съществуващите договори.

Германското правителство е изявило опасения и от същественото отражение върху финансовите институции в страната и върху европейската икономика, ако се стигне до замразяване на руски активи и забрана на транзакциите с големи руски банки. Берлин е посочил, че всякакви нежелани последици извън институциите, които са взети на прицел, са негови "червени линии".

Сближаване на позициите

Във вторник вечерта американски представители заявиха, че има все по-голямо сближаване с ЕС относно финансовите санкции срещу руските банки. Докато САЩ и съюзът се опиват да изградят обединен фронт относно наказателните мерки, Вашингтон натиска ЕС към най-съкрушителните икономически санкции, пише Financial Times.

Европейски дипломат коментира, че е необходима още работа за "постигането на абсолютна яснота" за това какво ще провокира прилагането на санкциите, тоест за мащаба на руската атака, който ще доведе до ответни мерки. Сближаването в позициите на САЩ и ЕС се фокусира върху големината на финансовите институции и на държавните предприятия, които ще бъдат взети на прицел, както и върху строгостта на санкциите. Белият дом вече подкрепи намеренията на американския Конгрес за налагане на наказателни мерки върху руски финансови институции, включително Сбербанк, ВТБ, Газпромбанк и други.

Освен финансови санкции САЩ и ЕС дискутират и мерки за контрол върху износа, за да лишат Москва от ключови технологии, както и ограничения за енергийния й сектор. Администрацията на президента Джо Байдън обсъжда също така по какъв начин да се смекчат последствията за Европа от потенциалната загуба на руски енергийни доставки. Вашингтон вече потвърди, че води преговори със страни като Катар и Австралия относно газовото производство и компенсирането на евентуалния недостиг в доставките за европейските държави.