Новият български рекорд по наказателни процедури

Проблемът на България обаче не се изчерпва с челните й позиции и в тази негативна класация. Страната ни рязко е увеличила броя на наказателните процедури през последните години от управлението на ГЕРБ, въпреки, че сигналите за нарушения намаляват. И неизменно е сред първенците по най-много висящи процедури и най-много новообразувани производства. А това става в период, в който водещи анализи сочат, че ЕС е либерализирала политиките си по отношение на наказателните процедури и броят им рязко е намалял (вижте карето по-долу).

Същинският проблем в България е, че и настоящото управление в по-голямата си част не показва ангажираност към темата с такива приятни изключения като правосъдния министър Надежда Йорданова и екоминистърът Борислав Сандов. Донякъде в основата на този проблем стои фактът, че на ниво администрация проблемът по-скоро се замазва и отрича, може би по наследство, защото на възлови места стоят същите хора.

Сегашното състояние на проблема в България е въпрос на трайна политика/липса на политика през последните години, чиито последици тепърва ще търпим, но и до момента властите не са готови с анализ за причините да се стигне дотук - дали става въпрос за съзнателен отказ да се изпълняват ангажиментите към европейското законодателство (поне в някои области), дали е от некомпетентност или престъпна небрежност в управлението, а може би - комбинация от трите. Без такъв анализ няма как да се тръгне към решаване на проблема.

Последиците от неизпълнението на правото на ЕС имат съвсем реални измерения.

Най-разбираема илюстрация на това даде екоминистърът Борислав Сандов през януари в отговор на парламентарно питане на Крум Зарков. Сандов направи разчет колко ще струва на държавата близо 15- годишното (досега) неспазване на европейските стандарти за чистота на въздуха. След като през април 2017 г. България е осъдена от Съда на ЕС в Люксембург за това, че не е спазвала европейското законодателство в тази област за периода от присъединяването ни през 2007 г. до 2014 г., когато е внесен искът, държавата пак не е предприела практически нищо, за да реши проблема с наднормените нива на фини прахови частици(ФПЧ). Затова ЕК заведе втори иск срещу България, по което се очаква осъдително решение и неизбежни сериозни глоби за държавата - по 3156 евро на ден от 2017 г. до момента на произнасянето на СЕС по второто дело, което прави грубо 11 млн. лева, а след това - по 28 386 евро на ден след новото решение на СЕС до преустановяване на проблема, което означава 20 млн. лева на година, докато не бъде преустановен проблемът с наднормените нива на ФПЧ. Отделно от финансовите измерения са последиците за здравето на хората, сериозните имиджови щети за България, нагласата, че и европейското право е "врата у поле".

Затова е любопитна реакцията на българската администрация. Опитите на "Капитал" да получи първо от МВнР отговор на въпроса за броя на процедурите срещу България, на коя фаза се намират, в кои сектори и каква е динамиката през предните години се оказаха неуспешни.

Парадоксално, но от външното министерство, през което по принцип се движи кореспонденцията с институциите на Съюза и се осъществява процесуалното представителство пред Съда на ЕС, отговориха на "Капитал", че нямат такива данни и ни препратиха към МС, където има специална дирекция за координация по въпросите на ЕС.

От МС ни посочиха бързо и акуратно данните за висящите процедури към началото на февруари, когато откритите процедури срещу България за неизпълнение на задълженията, произтичащи от правото на ЕС бяха общо 98, а от тях:

• 46 са за нетранспониране в срок на директиви на ЕС;
• 28 са за неправилно транспониране на директиви на ЕС;
• 24 са за неправилно прилагане на правото на ЕС.

Към онзи момент по отношение на фазата, в която се намират:

• 7 от процедурите са в съдебна фаза,
• 24 са на етап мотивирано становище (последният, преди процедурата да премине в съдебна фаза) и
• 67 са в началния етап на отправено официално уведомително писмо.

Най-много са откритите процедури в областта на околната среда - 18 на брой. Следват правосъдие (14), транспорт, финансови услуги, вътрешни работи, енергетика и др.

От МС обаче отклониха искането на "Капитал" да ни предоставят данните за предходните 3-4 години, за да проследим тенденцията в ръста на процедурите. Отговориха, че подобна статистика не би могла да послужи за обективен анализ, защото броят на процедурите, които се откриват през всяка календарна година, зависи от множество фактори, както на ниво ЕС, така и национални. От една страна, европейското законодателство е динамична величина, както по отношение на броя на актовете, така и на техния вид и сложност. От друга - различните актове изискват различни национални усилия, включително и финансови, се сочи в отговора на МС. Броят на приеманите актове на ниво ЕС през годините зависи в голяма степен и от политическия цикъл - в началото на мандата на ЕК този брой е по-малък, а към средата на мандата нараства с публикуването на законодателни предложения от Комисията в съответствие с нейните приоритети, се казва още там. "Промяната на приоритетите на Комисията също оказва влияние, като в случая следва да се има предвид и пандемията от COVID-19. Националните фактори включват и наличието на редовно правителство и функциониращ парламент, които да приемат националните изпълнителни мерки. Тяхната липса естествено води до забавяне на процеса на транспониране на директиви или отстраняване на посочени от ЕК нарушения, който изисква приемането на национални нормативни актове. Предвид гореизложеното, числата сами по себе си не биха могли да допринесат за обективно проследяване на тенденциите, без систематичен анализ на множеството фактори, които водят до тях", се казва в отговора на МС.

Може доста да се поспори по въпроса. Европейското законодателство е еднакво за всички държави-членки. А фактът, че България нямаше редовно правителство около 7 месеца през м.г. практически няма отношение към изоставането в адаптирането на законодателството ни. Това става ясно както от естеството на нарушенията и забавянията по тях, така и от множество други индикатори, което говорят за дългосрочно неглижиране.

Според публикуван в края на декември м.г. доклад на Европейската комисия за състоянието на общия пазар, от декември 2017 г. до сега висящите процедури срещу България за неспазване на европейското законодателство, свързано с общия пазар, са се увеличили със 180 % от 15 на 42. Срещу България през 2020 г. са отворени най-много наказателни процедури в ЕС, се казва още там, а то няма как да е резултат нито от липсата на редовно правителство, нито от пандемията. Общият извод е, че България, която в началото е била отличник по адаптиране на своето законодателство към европейското, през последните години рязко е изостанала.

Този извод се потвърждава и от анализите по отделни области - там, където са налични в министерствата.

В началото на януари екоминистърът Сандев обяви, че от 16 процедури в сектор екология към онзи момент (вече са 18), само пет са започнали преди 2017 г. А зад всяка наказателна процедура стоят много години комуникация между правителството и ЕК, която не е завършила с приемливи действия от страна на българските власти, казва Сандов.

А според данните, предоставени на "Капитал" от Надежда Йорданова излиза, че от 14 висящи процедури към Министерството на правосъдието, 12 са образувани през последните три години от 2019 г. насам. - 4 през 2019г., 2 - през 2020г., 5 - през 2021г. и една от началото на т.г. За сметка на това през 2016 и 2017г. е стартирала по една нова процедура, а през 2018г. - 2. "Две от тях са в последна фаза преди определяне на размера на имуществени санкции. В момента работим усилено, за да предотвратим това", заяви Йорданова пред парламента през януари.

Но докато Сандов и Йорданова охотно и в детайли обясняват и пред парламента, и пред медиите за наказателните процедури в своите области, за динамиката на процеса и мерките, които се предприемат, от други министерства демонстрират недопустимо игнориране на проблема.

От МВР отговориха за "Капитал", че нямат никаква информация за наказателните процедури в област вътрешни работи и нямало как да имат - цялата информация се получавала и се знаела само от правосъдното министерство. Сам по себе си този отговор е доста стряскащ, защото първо демонстрира незнание на институцията, че МВнР, а не правосъдието, води комуникацията по темата с наказателните процедури, които в област вътрешни работи са 12 - на четвърто място, след околна среда, правосъдие и транспорт.

От Министерството на транспорта просто не отговориха на запитването ни.

Проблемът продължава да се игнорира от властите, а той има и финансови и имиджови последици за страната. И също е диагноза за управлението.

Екологията е най-болната тема

Борислав Сандов

Фотограф : Юлия Лазарова

Пет от всички 18 висящи наказателни процедури в област околна среда са свързани с екологията, т.е. малко над 30 % от тях, засягат проблеми с биоразнообразието. Три са процедурите за проблеми с чистотата на въздуха.

Две са за лошо управление на отпадъците, една е за проблеми с пречистването на отпадъчните води, една е свързана с оценка на опасността от наводнения. Други три процедури са за забавено докладване на данни за състоянието на морската вода, пропуски в законодателството срещу аварии с опасни вещества и ограничения в достъпа до екологично правосъдие относно състоянието на въздуха.

Срещу страната ни има и наказателна процедура за забавяне в докладването на данни, които да бъдат вписани в общоевропейска база с информация за околната среда. От началото на годината е стартирала една процедура за забавяне в актуализацията на картите на районите с риск от наводнения и една процедура за шумовото замърсяване.

Четири от процедурите са в съдебна фаза. Забавяне в определянето на конкретни режими за опазване на видовете и местообитанията в зоните по Натура 2000 е довело до една от тях. Комисията е сезирала СЕС и във връзка с процедурата за забавяне на доклада по доклада по Рамковата директива за морска стратегия.

Наказателната процедура за замърсяването на въздуха, която е в досъдебна фаза касае контрола на промишлените емисии. За другите две процедури, свързани с атмосферното замърсяване ЕК вече е сезирала СЕС. Едното дело е за системни превишения на нивата на серен диоксид в района на Гълъбово. Другото засяга проблема с високите нива на фини прахови частици на територията както на големите общини(Софийска, Пловдивска, Варненска), така и в останалата част от страната. Всъщност това е второ дело за същото нарушение. През април 2017 г. Съдът на Европейския съюз излезе с решение, че България не е спазвала европейското законодателство относно чистотата на атмосферния въздух и в частност - нивата на фини прахови частици с размер до 10 микрона (ФПЧ10) в периода от 2007 г. до 2014 г. Четири години по-късно еврокомисията заведе втори иск срещу България, тъй като страната не беше изпълнила предходното решение. Предстои Съдът да се произнесе.

Към второ дело върви още една наказателна процедура. През 2015 г. Съдът на ЕС постанови, че България не е предприела необходимите мерки, за да затвори всички депа за отпадъци на територията на страната. Към момента на произнасянето активни депа са били 113. По думите на екоминистъра към началото на тази година активните депа са били 52. "Тази процедура ще е трудна, защото касае основно местните власти и е доста сериозен ресурс, който да се вложи", каза Сандов.

Пропуски в оценката за въздействие на вятърните турбини около Калиакра над околната среда пък са довели и до осъждане на България от СЕС след жалба на Българското дружество за защита на птиците. В свое парламентарно изказване на 7 януари министърът на екологията Борислав Сандов, каза, че във връзка с това дело от България се очаква да компенсира увредените територии.

Случаят с Калиакра, който се точи вече 14 г., илюстрира една от основните причини, довели до високия брой наказателни процедури, коментират от министерството. Става въпрос за "отказ от дискусии между изпълнителната власт и природозащитните НПО".

"През последните години министрите на околната среда не се срещаха с желание с гражданите и даже съществуваше неофициална забрана за каквато и да е комуникация на служителите на министерството с природозащитните НПО", казват от институцията. От там посочват още, че липсата на "административни или съдебни механизми за разрешаване на споровете между правителството и заинтересованите страни" е друга основна предпоставка нарушенията на екологичното законодателство в България да стигат до ЕК.

Държавата бави с години изпълнението на задълженията си в област правосъдие

Надежда Йорданова

Фотограф : Георги Кожухаров

Част от процедурите в област "Правосъдие, основни права и гражданство" се отнасят не до законодателни мерки, а до практическо изпълнение на задължения, които има държавата. Само преди месец по една от тези теми ЕК внесе иск срещу България заради над 4-годишното закъснение (до момента) с което не се изпълнява задължението за свързване на Търговския регистър със Системата за взаимно свързване на търговските регистри (BRIS).

"Тази история е изключително показателна за годините на нехайство и бездействие за изпълняване на важни задължения. Ако влезете в портала на Европейския съюз за електронно правосъдие ще видите, че България е единствената държава членка, която не е осигурила този достъп", коментира Надежда Йорданова през януари в парламента. България трябваше да се свърже с BRIS до 8 юни 2017 г., през 2018г. страната свързването да се случи до края на 2018 г., но и до момента това не е свършено.

Четири процедури в област правосъдие са във втора фаза на развитие - мотивирано становище от Европейската комисия. Останалите процедури са в първа фаза.

Във втора фаза са процедурите за неизпълнение на задължението за транспониране на директивите за правото на достъп до адвокат н наказателния процес, за презумпцията за невиновност и правото на лицата да присъстват на съдебния процес, за правата, защитата и подкрепата на жертвите на престъпления, за правата и насърчаването на акционерите.

В първа фаза - официално уведомително писмо, са процедури, свързани с неизпълнение на директивите за процесуалните гаранции на децата, заподозрени или обвиняеми в наказателното производство, за борбата със сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, за борбата с тероризма, за правото на информация в наказателния процес и др.

По текста работиха Мирела Веселинова, Моника Върбанова, Евгени Ахмадзай и Веселин Нанов