Въздух, води и почви - България пак е в дъното на класациите за екополитики в ЕС

В доклада за България са откроени основно пет проблемни области в екополитиките на България и тяхното несъответствие с правото на ЕС - замърсяването на въздуха, отпадъчните води, управлението на отпадъците, прилагането на законодателството за опазване на природата, липсата на всеобхватна програма по отношение на кръговата икономика.

За биологичното разнообразие, природа и води

През февруари т.г. ЕК заведе дело срещу България в Съда на ЕС в Люксембург за неизпълнение на задълженията на държавата по Директивата за местообитанията (Директива 92/43/ЕИО). Страната ни не е обявила в срок 194 специални защитени зони по "Натура 2000" от общо 229 за страната, приети с решение на ЕК, не е определила необходимите консервационни мерки, специални планове за управление и др. В сряда екоминистерството публикува за обществено обсъждане проект за промени в Закона за биологичното разнообразие, с който се създава регламент за управление на защитените зони по мрежата "Натура 2000" в изпълнение на директивата. Със законопроекта се определят и органите на управление на защитените територии, като на национално ниво това е министърът на околната среда и водите, а на съответното териториално звено са директорите на РИОСВ, директорът на съответния национален парк и т.н. Въпреки че България осъществява напредък относно определянето на специалните защитени зони, тя все още трябва да установи специфични за всеки обект цели и мерки с цел опазване на всички свои обекти по "Натура 2000".

Извън това обаче България има редица други проблеми в областта на екополитиките - връщане на природата в земеделската земя и възстановяване на почвените екосистеми, незаконният дърводобив, който е често срещано престъпление в България, липсата на каквито и да е мерки по отношение на инвазивните чужди видове, за което България е заплашена от наказателна процедура. По отношение на последната тема любопитно е, че едновременно с излизане на доклада ескалира и тлеещият отдавна скандал с фермата за развъждане на норки край село Маджерито, след като наскоро Върховният административен съд спря предварителното изпълнение на заповедта на МОСВ, с която се забрани вносът и развъждането на американска норка в България.

България е една от държавите членки, при които се наблюдава най-голяма загуба на земя с висока природна стойност поради засилване на селскостопанската дейност, се казва в доклада. Това налага насърчаването на устойчиви селскостопански практики за намаляване на натиска върху биологичното разнообразие в земеделските земи, съчетано с редица други мерки.

Няма и значителен напредък в осигуряването на съответствие с изискванията на законодателството на ЕС за градските отпадъчни води. 70% от градските отпадъчни води в България не се събират и/или не отговарят на изискванията за адекватно пречистване, преди да бъдат заустени, се казва още в доклада.

Битови отпадъци - замърсителят плаща

През 2013 г. в България за първи път в Закона за местните данъци и такси бе записано, че таксите за събиране на отпадъци трябва да се изчисляват въз основа на генерираните отпадъци, а не на база на стойността на недвижимия имот - на принципа "замърсителят плаща". И до момента опитите да бъде задействано това правило остават неуспешни. Първоначално бе предвидено промените в закона да влязат в сила от от 1 януари 2015 г., но това беше отлагано неколкократно, като последната целева дата беше 1 януари 2022 г., се казва в доклада. През февруари 2021 г. с нови промени в Закона за местните данъци и такси пак се отложи прилагането на принципа "замърсителят плаща" до 1 януари на втората година след публикуването на резултатите от преброяването на населението от 2021 г., т.е. най-рано до 2024 г., когато обаче пак може да се окаже, че общините не са готови и искат ново отлагане.

Това е само част от проблемите на страната, свързани с управлението на отпадъците и въвеждане на кръговата икономика. Страната ни трябва да завърши процеса на рехабилитация на депата, които не отговарят на изискванията, да се предотврати незаконното изхвърляне на отпадъци, да се подобри и разшири разделното събиране на отпадъци, включително на биоотпадъци, и т.н.

Във връзка с наводнените райони през последните седмици служебният екоминистър Росица Карамфилова обяви, че засегнатите общини ще бъдат освободени от отчисления за заплащане на депонирания отпадък, които в момента са 95 лева на тон. "За да се предотвратят екологични щети и нерегламентирано изхвърляне на отпадъци, ще се упражнява завишен контрол на количествата и вида на депонираните отпадъци, образувани в резултат от отстраняването на последиците от наводненията на територията на засегнатите общини", казват още от министерството.

Въпреки че образуването на общински отпадъци все още е под средното за ЕС, България продължава да бъде една от държавите членки с най-висок процент на депониране на отпадъците (61% спрямо 24% средно за ЕС). Преди година ЕК предупреди, че предстои страната ни да бъде изправена пред Съда на ЕС за заплащане на значителни по размер финансови санкции заради все още нерекултивирани 43 депа за неопасни отпадъци от общо 113, включени в наказателната процедура. След завършването на техническата рекултивация на депото в Бяла към момента остават само 7 такива депа, за които България трябва да положи максимални усилия за приключването им, така че да бъде намален размерът на санкциите, казват от екоминистерството.

Финансиране

България получи 1667.5 милиона евро от европейските структурни и инвестиционни фондове за покриване на преки инвестиции в околната среда за периода 2014 - 2020 г., но е изразходвала само 505 милиона евро, пише още в доклада на ЕК.

По-голямата част от средствата ― 285.7 милиона евро, са изразходвани за управление на водите; за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него са изразходвани 60.9 милиона евро, за биологичното разнообразие и природата ― 55 милиона евро, за управление на отпадъците ― 49 милиона евро, и за качеството на въздуха― 16.2 милиона евро, като всички суми са далеч под планираните разпределени средства. За възстановяване (подновяване) на земята България е изразходила 38.1 милиона евро, което е малко над първоначално разпределената сума.

Както "Капитал" вече писа - над 50% от бюджета на програмата ОПОС за 2014 - 2020 са неусвоени към момента. По договори са разпределени всички пари и отгоре, но изплатените дотук са 1.6 млрд. от общо 3.4. От разпределението на изплатените средства по приоритетни оси става ясно, че най-напреднало е харченето за техническа помощ, което де факто е административната част от програмата. Страната ни има време до края на 2023 г., за да навакса, но е твърде малко вероятно да успее да усвои всички средства по програмата и вероятно ще загуби голяма част от тях.

Междувременно България предстои да получи 6.27 милиарда евро по своя План за възстановяване и устойчивост (2021- 2026 г.) и 9.77 милиарда евро по линия на политиката на сближаване за новия програмен период (ЕФРР, КФ, ЕСФ+ и ЕТС (ЕФРР) 2021- 2027 г.).

Права на гражданите и обществено участие в опазването на околната среда

В България е задължително процедурите по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и екооценките да се публикуват, а гражданите и НПО могат да изразяват своите становища, предложения и коментари. Същевременно компетентният орган не е длъжен да се мотивира защо не е приел едно или друго предложение на обществеността, се казва в доклада на ЕК. Законът дава възможност на природозащитни НПО и отделни граждани да оспорват пред съда както планове за управление на защитени територии, така и някои подзаконови актове, включително и подзаконови нормативни актове, но само ако са засегнати от тях.

След като пълната забрана върху обжалването на общите устройствени планове беше

обявена за противоконституционна, беше въведена ограничена възможност за оспорване на ОУП от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от плана. Липсва обаче достъп до правосъдие, когато в плановете се предвижда например урбанизиране на защитени територии или засягане по друг начин на такива зони. По същия начин подробните устройствени планове не могат да бъдат оспорени от широката общественост или от природозащитни НПО, а само от собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите на имота и на съседните имоти, регулирани или непосредствено засегнати от подробния устройствен план. Административните съдилища от своя страна тълкуват ограничително разпоредбите за достъп до съд с оглед правния интерес.

Няма централизирана база данни или статистически данни за престъпленията против околната среда и резултатите от тях. Няма налична информация за наказателното преследване на престъпленията против околната среда, отчита докладът.

България трябва да подобри прилагането на Директивата INSPIRE - за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност за обмен на пространствена информация за околната среда между публичните органи в цяла Европа, подпомагане създаването на политики отвъд границите и улесняване на достъпа до тази информация.

България следва също така да подобри достъпа на обществеността до съдилищата, когато става въпрос за оспорване на административни или регулаторни решения и пропуски в областта на водите, опазването на природата и качеството на въздуха. Българските власти да създадат гаранции, че промишлеността и земеделските стопани изпълняват задълженията си за опазване на водите, въздуха и природата, както и за управление на отпадъците. Да се осигури структуриран и централизиран онлайн информационен център за земеделските стопани и другите носещи отговорност лица за това как да спазват задълженията си по Директивата за нитратите и директивите за опазване на природата.